„За пръв път ми се случва да си тръгна от театрално представление в антракта.“, споделя Йордан Радунчев във Facebook за „Животът е прекрасен“ в Народния театър. Споделянето продължава така:
„Отидох да го гледам, за да разбера защо Камен Донев беше награден за ролята. Мислех да напиша нещо кратко за представлението… Но се оказа, че всичко се изчерпва с едно изречение: Едно си Камен знае, едно си играе…. Повече няма какво да се добави. И да, стана ми ясно защо са го наградили за тази роля. Защото ще бъде много срамно да го наградят за „Народното творчество“, а той пък явно нещо по-различно не може да предложи. Тоест – от немай къде… В интерес на истината ВСИЧКИ останали в това представление играят по-добре от Камен Донев. Много по-добре. Много. Ако отидете да го гледате, насладете се на тяхната игра.“
на фона на лошия популистки вкус на церемонията, става ясно защо наградата не отиде у Леонид Йовчев, който беше фаворит не само на мен…
Забележка: форматирането и препратките са от мен –Димитър Цонев.
Update: По-късно, когато споделих намерението си да препубликувам мнението му, Данчо сподели още:
Абсолютно публично е, и се надявам да стане още по-публично, за да знаят хората какво да очакват от представлението. Това е нов жанр. Моноспектакъл с елементи на епични масовки. Имаме един Камен Донев, който играе типичната си игра, имаме и маса талантливи актьори, които трябва да са фон на моноспектакъла му. Уви, не се е получило. Фона изпъква пред и над главната роля. Значително. Иначе талантливите актьори не се справят поддържащите си роли – неуспяват да ги задържат на ниво поддържащи и изместват, направо изблъскват, главната роля от ролята ѝ на главна. Ама не мисля, че вината за това е тяхна. Те просто са добри и толкова си могат…