Познанството на режисьорката Василена Радева с немския драматург Мариус фон Майенбург довежда до поставянето на пиесата “Грозният” за първи път в България. Премиерата е на 28 април в Театър “София”.
Постановката е на Василена Радева, сценографията и костюмите – на Владимир Славов. Композитор е Тодор Стоянов, а преводът е дело на Гергана Димитрова. В ролите зрителите ще видят Росен Белов, Невена Калудова, Михаил Милчев, Милен Николов, Калин Врачански.
Историята се завърта около компромисите, които правим, за да се харесаме на другите и за това как загубваме идентичността си в опити околните да ни приемат.
да си грозен е човешко, но ако си нечовешки грозен, това вече е проблем
Лете (главният герой) разбира, че е грозен и това преобръща живота му. Той се подлага на пластична операция и става перфектен. Новата външност предизвиква както бум в кариерата му, така и магнетична популярност сред жените. Оказва се, че това го може всеки и Лете не е единствен, защото много други също лягат под ножа, за да заприличат на него.
От комична, ситуацията става абсурдна и завършва… с малко по-различен от представите ни “хепи енд”.
Звучи интригуващо.
16 replies on “Грозният”
По сюжет ми звучи доста близо до Time на Ким Ки-Дук. Ще видим какво се е получило…
По сюжет ми звучи доста близо до Time на Ким Ки-Дук. Ще видим какво се е получило…
Нещо сюжета не е интригуващ.
Нещо сюжета не е интригуващ.
Съвършена пиеса – великолепна постановка – блестящ спектакъл!
Съвършена пиеса – великолепна постановка – блестящ спектакъл!
някой мераклия да напише ревю?
някой мераклия да напише ревю?
Чакай да зацепя, че съм се одрямал нещо през тия безкрайни празнични дни. Ебати скуката – времето шибано, театрите затворени, купоните – измъчени… За малко да отида на първомайско тържество в Борисовата градина. Голям ташак!
Та за постановката. За да не излезе, че се конкурирам с Гугъл, който дава прилична информация по въпроса, ще отбележа няколко неща, които умниците (театроведи предимно) са пропуснали. Спектакълът започва като гротеска, но мигновено е “приземен” до нивото на житейската проза. Зрителят остава с впечатлението, че му говорят увлекателно за познати неща. Това е много важен ход, защото повечето зрители са тъпи, и ако авторите на коя да е постановка изстрелят фабулата на високо интелектуално ниво, няма да бъдат разбрани. За съжаление, има и такива издънки – главно в Сфумато. Маргарита Младенова и Иван Добчев редовно остават неразбрани и сигурно щяха да закъсат за публика, ако целият НАТФИЗ не се изсипваше там да гледа по десет пъти едно и също нещо. Това за обикновения зрител-тъпак, е непонятно. Ето защо умелите драматурзи и режисьори се стремят да прикрият интелектуалните си инвенции. При “Грозният” това е постигнато много успешно. И тъпаците, и интелектуалците ще останат доволни от видяното. А ще видят различни неща. За умните зрители гротеската ще продължи да съществува – едва доловимо, и да ги забавлява през целия спектакъл. За тъпаците, тя ще изчезне и ще се появи отново накрая, за да им обърка добре подредения материал в плитките мозъци. Краят е истинска подигравка за обикновения зрител – той нищо няма да разбере от него. Но няма да бъде разочарован, защото ще си каже: все пак разбрах 99 %. Ха-ха!
Блестяща игра на актьорите и особено на този дългия… как му беше името? Шефът, бе! Не че Грозният не играе добре – и той прави колосална роля, ама шефът е върха, пък за мацката да не говорим – т’ва момиче направо цепи. Такива светкавични преходи от едно място на действието в друго пространство и време извършва, че да се втрещиш от изумление и наслада… Браво!
Режисьорката е хубавичка. Младо, крехко създание, което е понесло на раменете си… Какво е понесло, според вас, сладури? Възхищението на публиката, тъпачета мои, това е понесло… Хайде със здраве до следващия театрален купон!
Чакай да зацепя, че съм се одрямал нещо през тия безкрайни празнични дни. Ебати скуката – времето шибано, театрите затворени, купоните – измъчени… За малко да отида на първомайско тържество в Борисовата градина. Голям ташак!
Та за постановката. За да не излезе, че се конкурирам с Гугъл, който дава прилична информация по въпроса, ще отбележа няколко неща, които умниците (театроведи предимно) са пропуснали. Спектакълът започва като гротеска, но мигновено е “приземен” до нивото на житейската проза. Зрителят остава с впечатлението, че му говорят увлекателно за познати неща. Това е много важен ход, защото повечето зрители са тъпи, и ако авторите на коя да е постановка изстрелят фабулата на високо интелектуално ниво, няма да бъдат разбрани. За съжаление, има и такива издънки – главно в Сфумато. Маргарита Младенова и Иван Добчев редовно остават неразбрани и сигурно щяха да закъсат за публика, ако целият НАТФИЗ не се изсипваше там да гледа по десет пъти едно и също нещо. Това за обикновения зрител-тъпак, е непонятно. Ето защо умелите драматурзи и режисьори се стремят да прикрият интелектуалните си инвенции. При “Грозният” това е постигнато много успешно. И тъпаците, и интелектуалците ще останат доволни от видяното. А ще видят различни неща. За умните зрители гротеската ще продължи да съществува – едва доловимо, и да ги забавлява през целия спектакъл. За тъпаците, тя ще изчезне и ще се появи отново накрая, за да им обърка добре подредения материал в плитките мозъци. Краят е истинска подигравка за обикновения зрител – той нищо няма да разбере от него. Но няма да бъде разочарован, защото ще си каже: все пак разбрах 99 %. Ха-ха!
Блестяща игра на актьорите и особено на този дългия… как му беше името? Шефът, бе! Не че Грозният не играе добре – и той прави колосална роля, ама шефът е върха, пък за мацката да не говорим – т’ва момиче направо цепи. Такива светкавични преходи от едно място на действието в друго пространство и време извършва, че да се втрещиш от изумление и наслада… Браво!
Режисьорката е хубавичка. Младо, крехко създание, което е понесло на раменете си… Какво е понесло, според вас, сладури? Възхищението на публиката, тъпачета мои, това е понесло… Хайде със здраве до следващия театрален купон!
Ха-ха!
Браво!Повече такива неглижирани познавачи за които с кеф да носим възхита и кваото още се получи или не на крехките си рамене 🙂
Ха-ха!
Браво!Повече такива неглижирани познавачи за които с кеф да носим възхита и кваото още се получи или не на крехките си рамене 🙂
Само се чудех… Пиесата на немски ли се играе? Щото не видях преводач да се споменава. Пък от толкова, както се разбира, умен екип не очаквам да пропуснат точно името на преводача, ерго – такъв няма?
Само се чудех… Пиесата на немски ли се играе? Щото не видях преводач да се споменава. Пък от толкова, както се разбира, умен екип не очаквам да пропуснат точно името на преводача, ерго – такъв няма?
@Нева: Има си и преводач, и май е моя грешката, че съм пропуснал да го спомена – Гергана Димитрова се е побъхтала над текста. Сега ще го добавя и в публикацията.
@Нева: Има си и преводач, и май е моя грешката, че съм пропуснал да го спомена – Гергана Димитрова се е побъхтала над текста. Сега ще го добавя и в публикацията.