Дори онези, които не знаеха какво е Instagram, научиха за него при придобиването им от Facebook – спомняте си – сделката за 1 милиард щатски долара, които в последствие се оказаха малко над 700 милиона. Всъщност аз досега не съм писал в блога за Instagram – не защото не струва (ако не струваше, нямаше да привлече 100 милиона регистрирани потребители), а защото имам принципно неразбиране на идеята да хвърлиш маса пари, за да се сдобиеш със супер-дупер-ултра-турбо-мега яко мобилно устройство с многопикеслова камера, което да използваш, за да превръщаш снимките си в евтини снимки от 80-те (и по-рано). Тук пиша за приложенията, които реално ползвам и ми харесва да ползвам. Онези, които бих препоръчал да бъдат използвани, защото имам лични и преки наблюдения върху тях. Instagram не е сред тях – за добро или за лошо. Следя как се развива, запознах се с Кевин Систром на LeWeb и няколко пъти се заговаряхме, писал съм не точно feedback, а мнения и идеи, но това не успя да е достатъчно силен магнит за мен, за да харесам приложението и да го ползвам.
Instagram е mobile only решение. Изградено да функционира и да се развива по този начин. Не защото уеб е безперспективен, а защото mobile е по-предизвикателна и непозната територия, а умението да контролираш и да се възползваш от т.нар. благословия и проклютие на малкия екран си е предизвикателство. Когато стартира преди повече от 2 години ексклузивно за iOS, Instagram беше поредното мобилно приложение за споделяне на снимки. Това, което Кевин и екипът му направиха, беше да направят преживяването страхотно, бързо, лесно и удобно и да наложат знак за равенство между „снимам“ и Instagram[1. За това значително им помогна недъгавото HTML5 приложение на Facebook, което беше отчайващо бавно и практически неизползваемо. Така мнозина използваха Instagram, за да споделят с приятелите си снимки – защото беше по-бързо.]. Направиха го cool. Затова и Facebook го придобиха – за да се отъркат в coolness-a и да възвърнат чрез това позагубения в последно време рейтинг и блясък.
Може би това беше най-голямата грешка на Instagram – че се продадоха на неправилния купувач. Такъв, който няма да им позволи да реализират идеите си по успешен начин. Въпреки всички опити за промяна, Facebook и до днес не разбират mobile. Силните в уеб не могат да доминират в mobile. Това е нормално и сме го виждали и преди – доминиращите в PC епохата Microsoft не разбираха онлайн света и бяха изместени от Google. По-късно Facebook пък замени Google, защото светът отново се беше преобърнал и от просто онлайн, вече беше social. В mobile още няма изявен лидер, но вероятно няма и да има заради особеностите на средата. Та така. Facebook залагат на силната си страна, за да модифицират всичко около себе си – в това число и Instagram[2. който уж трябваше да се развива и съществува самостоятелно, но очевидно има разминаване между думите и на практика.], пренасяйки го полека-лека в уеб, където имат увереност. От страни е някак странно да наблюдаваме как докато Facebook усилено се опитва да се адаптира към SoLoMo, оптимизираният Instagram прави опити да бъде уеб базиран.
Всъщност за идеи Instagram да бъде отворен и пренесен и в уеб се говори от лятото, но искрено се надявах това да са тестовете и експерименти и да се окажат неудачни. Уви! Досега споделените от Instagram в други приложения снимки можеха да бъдат разглеждани в уеб на проста ландинг страница заедно с коментарите, но само толкова – пълното преживяване беше запазено за мобилното приложение. През юни беше добавена възможността на тази страница потребителите да могат да коментират и харесват снимката и да следват нови потребители. Тогава беше открита и препратката към потребителските профили в уеб.
Защо е лоша идея? Защото когато си фокусиран върху mobile, по-старите концепции остават на заден план или престават да съществуваш и се стремиш да извличаш ползи единствено от избраната среда. Не защото другите са безперспективни, а защото не крият предизвикателства. Сега вече това се променя – под шапката на Facebook се появяват и пълни потребителски профили, достъпни в уеб. Дали пък няма да станем свидетели и на десктоп приложение[3. Дано не, да чукаме да дърво! Пази боже, пу-пу!]?
„Вие поискахте Instagram за уеб и ние ви чухме.“ се казва в публикацията в блога на Instagram. Това „ние ви чухме“, сме го виждали и преди – то превърна MySpace от лидер, в мигаща шарения, която никой не иска да използва – защото потребителите поискаха това, а оня, дето сега уж се наслаждава на пенсията си, но изведнъж стана голям футурист и разбирач, та всички уонабита го следват и благославят, беше готов да им угажда. По-добрият вариант е Instagram да не са се вслушали в исканията на потребителите, а да следват линия, наложена от Facebook. Защото потребителите искат странни неща, докато Facebook иска приходи.
Та новината за новите уеб профили в Instagram беше новината на деня вчера (6 ноември) в технологичния свят, споделена първо в блога на Instagram, и всички малки и големи издания изписаха тонове дигитално мастило, за да споделят с читателите си за настъпилата промяна. Няма как да сте пропуснали и да не сте попаднали на поне няколко материала по темата.
За съжаление никое от изданията, които достигнаха до мен, не съдържаха по-задълбочен поглед и анализ на ситуацията и представяне на някаква по-цялостна картина – всички се бяха вторачили в профилите и тяхното описание. Това е проблем на журналистиката като цяло – няма памет и широк поглед върху картината. А в бързоразвиващата се дигитална среда, за да се видят както тенденции, така и причините за едо или друго явление, е нужно познаването на цялата картина, не само на отделни нейни детайли. Защото ако се погледне само конкретният детайл – окей, профилите са що-годе приемливи и могат да се приемат за положително развитие. По-задълбоченият поглед обаче разкрива друго.
И така – основният проблем на Instagram е Facebook. Защото по-скоро рано, отколкото късно, Facebook ще трябва да оправдае пред инвеститорите си придобиването и разхода от над 700 милиона. И да извлича ползи и приход от приложението, като монетизира вече наличните 100 милиона потребители (от които 14,4 милиона са активни дневно, по данни на Instagram, докато 37,2 милиона са месечно активни потребители, според AppData).
Първата странност, която веднага се набива на очи е обликът. Наистина странно и неочаквано решение е използването на някаква модифицирана версия на познатия от Facebook Timeline. Timeline така или иначе се оказа несполучлив и неудачен заместител на потребителския профил. Дори и сега, след толкова време, недоволствата не стихват – аз също имам все по-сериозни забележки към начина му на функциониране. Но това е друга тема. Изборът на този облик ми навява усещането, че Facebook неистово се опитват да зачеркнат всякакви съмнения, че те са собственик на бранда.
Като услуга за снимане и споделяне на снимки, съвсем логично е целият профил да е фотоцнетричен – отгоре, на мястото на корицата, позната от Facebook, тук се въртят последните заснети изображения. Отдолу е профилната снимка, малко информация за потребителя и бутона за следване, а под тях – подредените по месеци заснети кадри. Когато се прекара мишката върху някоя снимка, се показва колко пъти е била харесана и колко коментара е получила. При щракване върху нея се отваря познатия и използван досега уеб-изглед на снимки. Който също много прилича на този от Facebook.
Няма търсачка, подобно на Facebook. Би трябвало да я реализират сега, докато е възможно – забавянето ще доведе до неочаквани use cases, а и реализирането ѝ на по-късен етап ще е по-сложно начинание – Facebook вече изпитват затруднения с това. Няма поток с последни споделяния – за да видите нечий профил, трябва да знаете потребителското име. Няма я и интересната услуга Photo maps. Като цяло – доста постно решение и странно реализирано. Създава усещане за фрагментираност на услугата и разпадането ѝ, подобно на Facebook, на отделни компоненти, всеки от които се развива самостоятелно и нарушава цялостния look&feel.
А, да – в уеб версията няма възможност за качване на снимки. Кристина Чаи пише за Fast Company по повод липсващата функционалност:
Основно в преживяването на Instagram е усещането, че в релано време се вмъкваш в живота на другите, когато качат снимки. И mobile-only платформата е неделима част от това преживяване. […]знаеш, че заснетите моменти току-що се случват. Това прави преглеждането на снимки в Instagram коренно различно от разглеждането на албуми със снимки във Facebook, защото те са пълни с ретроспекция на събития, които вече са се случили.
Кевин Систром в телефонно интервю за TechCrunch споделя, че “няма да има възможност за качване на снимки през уеб, тъй като Instagram все още е основно фокусиран върху mobile.“
Чакайте сега… как така „все още“? Освен това… кой е Кевин Систром, че да каже такова нещо, когато има шапка над главата си, както и куп алчни инвеститори, които ако надушат, че това ще донесе приходи, ще се постараят да го изискат като функционалност.
Уеб профилите… от гледна точка на потребителите
Възможностите за разглеждане и споделяне на снимки в браузъра несъмнено ще получат добро приемане от масовия потребител, който не се замисля много за процесите и за развитието на нещата, за причините. За доброто приемане може да се съди от вече наличните външни уеб приложения, които показват затворените в Instagram снимки в уеб – web.sta.gram и Statigram, които се радваха в отсъствието на официална уеб версия, на милиони потребители. Тяхното бъдеще е интересно, защото дори и сега да предлагат функционалности, които официалната версия не предлага, напр. търсене, трябва да бъдат достатъчно креативни, за да задържат потребителите, които вече са спечелили. Защото досега те предлагаха показването на единични снимки, но не и пълен потребителски профил.
Потребителите ще харесат и ще се възползват от уеб профилите си, защото от една страна ще могат да споделят снимките си по-лесно и сред повече хора, а от друга – защото разглеждането на по-голям екран е значително по-комфортно.
А любителите фотографи освен контекстната идентичност на Facebook, вече разполагат и със своя визуална идентичност, която позволява по-доброто представяне. Възможността за преглеждане на целия профил пък позволява за добиване на по-ясна представа дали този потребител си струва да бъде следван и какво може да се очаква от него. Всичко това накуп пък се очаква да доведе до по-голяма ангажираност, нови последователи… Въпреки стремглавото приемане на mobile в последно време, много потребители все още предпочитат уеб/декстоп преживяването, особено за консумиране на визуално съдържание. А уеб профилите предлагат точно това – при това бързо, лесно, удобно и със значително по-малко шум, отколкото във Facebook профилите.
Уеб профилите… от гледна точка на бизнеса
Уеб профилите предлагат на брандовете значително по-голяма възможност за достигане до аудиторията им, защото сега вече могат да споделят снимките си практически с всички, а не само с мобилните потребители, притежатели на смартфон и/или таблет. Това най-вероятно ще доведе до засилване на потребителската ангажираност, тъй като вече е премахнат елитарният момент и никой не е пренебрегнат и изключен от играта както в мобилното, така и десктоп присъствието. Уеб профилите улесняват значително изграждането, подобряването и поддържането на т.нар. brand awareness и могат да бъдат компонент от цялостното присъствие на бранда в социалния уеб[4. И понеже все още има брандове и експерти, които броят бройки последователи – сега бройката им има възможност да се увеличи значително.].
Уеб профилите, също така, улесняват значително задачите и задълженията на community мениджърите, защото им позволява да управляват Instagram общността около бранда си директно през браузъра, наред с всички останали присъствия от използваната палитра. Несъмнено аналитични инструменти биха били следващото нещо, което много би се понравило на бизнеса. Дори повече от поток с новите споделяния, защото брандовете не биха разчитали на него, за да привличат свои последователи – мисля че биха използвали други канали за това, но измерването ще е нещото, което бизнесът ще поиска. Както и възможност за реклама в платформата. Защото, нека не се лъжем, колкото и потребителите да са искали уеб версия, бизнесът е този, който има най-голяма изгода от това. А и дори да се предлагат различни възможности за реклама, в уеб потребителите са по-склонни да я приемат (заради слепотата или заради по-големия екран), отколкото на малкия екран на мобилното устройство. А това значи приходи за Instagram/Facebook. Любопитно е да се следи какви възможности ще се появят и доколко ще бъдат печеливши както за бизнеса, така и за Instagram.
Като заключение
Въведението има своите плюсове и минуси. Дано с времето плюсовете станат повече от минусите. Личното ми мнение е, че намаляването на ексклузивността не е куул. Освен това прекалено голямото приемане довежда до спамът. И за необходимост от монетизиране на потребителите. Вероятно рекламата в мобилните приложения да се забави, изпреварена от вече изпробвани и работещи рекламни стратегии и тактики.
Излизането на Instagram на уеб пазара е любопитен за следене ход за пряка конкуренция с Pinterest като социална мрежа за снимки.
Любопитно е също да се види как ще съжителстват в уеб Instagram и Facebook и как ще тече интеграцията между тях. Facebook прави доста промени в последно време в алгоритъма си Edgerank и засилват влиянието на визуалното съдържание. Защо им е да изграждат подобна платформа и от Instagram? Това е възможно да доведе до объркване у някои потребители, които се колебаят къде да отидат, за да споделят снимка. При всички случаи сливането и интегрирането на двете платформи ще доведе до загуба на фокуса (такъв вече има у Instagram с преминаването в уеб) и ще ги отклони от първоначалните им предназначения. Instagram би трябвало да са по-внимателни при копиране от и на Facebook, защото това може да доведе до отказ на сериозна част от засега лоялната общност.
Цялото това писание стана достатъчно дълго и разхвърляно, вероятно изпускам някои неща, но ще продължа да следя как се развиват нещата и по какъв начин бизнесът наистина може да извлича полза от това. Това че не използвам приложението не означава, че нямам задълбочени наблюдения, а ако се чудите как и дали да го включите в стратегията си, обадете ми се, можем да обсъдим в детайли плюсове и минуси.
На пръв поглед създаването на живи снимки изглежда сложно и времемко, но както за много други неща, има мобилно приложение за това. Чрез което всичко е по-просто, отколкото дори можете да си представите. Срещнах няколко приложения за iOS, но сега ще споделя за опита си с приложението за Android fotodanz (то не е налично за iOS), защото само с него успях да поекспериментирам.
Facebook Messenger, както говори и името му, е приложение на Facebook, налично за iOS и Android платформите, което се разпространява самостоятелно и в него е изнесена функционалността за изпращане и получаване на лични съобщения във Facebook.
Mобилните приложения за Android и iOS на Facebook бяха обновени до нови версии. И докато версията за iOS е дългоочаквана и представлява крачка напред в правилна посока, малкото обновяване на приложението за Android е в посока на затлачване и забавяне с излишности.
