Categories
Преглед на печата Шум зад кулисите

На ти, Славчо, Опера!

Както стана ясно от обявеното от Министерството на културата вчера, ОФД-Пловдив се трансформира в Държавна опера – Пловдив. Писах за това и в блога, като добавих някои кратки коментари тук-таме. Специално за Операта в Пловдив, обаче, ще си позволя да напиша още нещо, по-дълго.

Та така, според новата заповед на Вежди Рашидов, директор е Пламен Тасев. Някои пловдивски медии услужливо припомниха кой е Пламен Тасев – “оркестрантът от Русе, който под тепетата се прослави с това, че успешно сваля директори. Вече вписа трима детронирани в биографията си”, пише “Марица”. Така е, директорите се сменят, длъжността е избираема след конкурс на всеки 4 години, останалите позиции се заемат доживотно. Без значение кадърност и компетентност.

В същия материал “Марица” споменава и за двама диригенти с инфаркт през последната седмица. Същите тези, които си кротуваха в кошарата, без да имат изяви, докато ОФД-то плащаше хонорари на чужди диригенти? Притеснили са се хорицата, че приказката им свършва. Крайно време беше да се сложи край и да се изкорени скатаването. За да съществуват, културните институти трябва да функционират. На всички възможни нива. Ето, на сайта на ОФД-то все още пише, че директор е Калуди Калудов. Отгоре, в главата, все още седи надписа “Оперно-филхармонично дружество – Пловдив”. Последната новина е от 4 юли, т.е. информация на сайта за всички неща, които се случиха през изминалия месец липсва. За какво му е на ОФД-то сайт, тогава? За да е неактуален ли? А за какво му е на Пловдив опера? За да мързелува и не работи ли? Пратих писмо на мейла, който открих на сайта на някой, който отговаря за “връзките с обществеността”. Любопитен съм кога и дали ще получа отговор и каква ще е реакцията и скоростта.

Покрай уволнението на Калуди Калудов, Славчо Атанасов изръси поредната си мъдрост:

„Отстраняването на Калуди Калудов си е чист опит за убийство срещу пловдивските културни традиции. Тук не става въпрос за личността, която все пак е сред десетте световни топ тенори, а говорим за желанието и опита му да запази операта и филхармонията в Пловдив. Тези културни институции са донесли на града ни световна слава, а отношението на държавата е немислимо и с уволнението на Калуди Калудов ситуацията вече излиза извън границите на нормалността. Какво трябва да си мислят сега пловдивчани, че всеки, който се опита да защитава интересите на града, ще бъде отстраняван и премачкан ли? Точно така се получава на практика обаче.

Махат директора на операта, защото той застана открито в защита на състава и неговите традиции. Изумително е да се случват подобни неща. Нашите световни имена в изкуството се оказват немили-недраги в собствената си родина. А когато става въпрос и за Пловдив, аз не мога да приемам равнодушно това грубо посегателство срещу културната столица на България.”

Само Петя Гогова нещо ми се губи от картината. Да не е болна нещо таз мила жена от народа, да не е в отпуск, та така пропусна да е и тя в центъра на събитията?!

Иначе истината е много проста: Калуди Калудов може да е сред 10-те най-големи тенори на планетата, на галактиката, на вселената, но като управленски кадър е гола вода. Затуй го махат, не заради друго. След като не е успял да задвижи механизма, наречен ОФД-Пловдив така, че да не е трън в очите на министерството, значи се търси някой друг, който да го направи. А кметът, вместо да се изживява като декоративен петел и вместо да заплашва с гладни стачки, да беше излезнал с оферта. Солидна и неуборима, такава, каквато МК да не може да откаже и да не приеме.

А Калуди да звънне по телефона на Вежди и да пият по една ракия, както са се разбрали.

Categories
Преглед на печата Шум зад кулисите

Славчо ще продължи да яде, спаси Операта в Пловдив

Новината гръмна бързо – Операта в Пловдив няма да бъде закривана. Това съобщи пловдивското онлайн издание Plovdiv24. Тази новина води след себе си няколко последици:

  • Кметът на Пловдив няма да гладува, както беше обявил, че ще направи.
  • ОФД-Пловдив няма да репетира 7-ма симфония на Шостакович, а Вежди Рашидов няма да получи серенада.
  • Общината трябва да намери пари, за да разплати натрупаните задължения към гръцката фирма, която извършва ремонта на бившия Синдикален дом. Забавянето на плащането забавя приключването на ремонтните работи.
  • Общината ще трябва да изпълни няколко доста сериозни обещания, които даде пред състава и ръководството на ОФД-Пловдив и да увеличи издръжката на дружеството значително.
  • Оперно-филхармоничното дружество под тепетата ще трябва да докаже, че има смисъл да съществува.

Първите са елементарен и евтин популизъм, затуй не заслужават допълнителен коментар. Единственото, което мога да кажа по тях е, че Славчо е срам за Пловдив. А Общината трябва да се научи да не прахосва неправомерно пари от бюджета за култура. Едва тогава Петя Гогова може да надига глас.

По последната точка, обаче, ОФД-то трябва сериозно да помисли и да започне да работи1. Ще им е необходима нова работеща политика за привличане на все повече публика и достигането до нея по-ефективно. Евентуално и зараждането на диалог. И да провокират у зрителите желание да посещават спектаклите и концертите им. И да мотивират всички тези “мъртви души”, които сляпо се хвърлиха в подписката “защото така трябва”2 все пак да посещават спектаклите им, а не те да пропадат заради липса на публика и интерес.

Община и ОФД, имате ли здрава гъзина, за да работите усилено, питам аз?


Categories
Шум зад кулисите

Отворено писмо от ОФД-Пловдив

Оперно-филхармонично дружество – Пловдив е изпратило следното отворено писмо до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Симеон Дянков, министъра на куртурата Вежди Рашидов, парламентарната комисия по култура. Чрез него отговарят на въпроса защо трябва да има опера в Пловдив.

Пловдив е един от най-старите градове в света и културната столица на България – тук са създадени първото българско издателство – Дановото/1855/, първият български професионален театър/1881/, библиотека с музей/1879/, първото хорово обединение – Пловдивско певческо дружество „Ангел Букурещлиев” /1896 г./, през 1945 г. – симфоничен оркестър, музикално училище, Пловдивския университет, куклен театър, а през 1953 г. – Пловдивската опера, по-късно Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, единственото в България Национално училище за сценични кадри – т.е цикълът е пълен, параболата е завършена.

Много преди раждането на Пловдивската опера като държавна институция тук са правени редица опити за създаването на своя опера от световноизвестния Александър Краев и от Емилия Събева, майка на големия български певец Събчо Събев. Ние се гордеем и дълбоко почитаме усилията и успехите на предшествениците ни. Тук са дирижирали и поставяли едни от най-известните български и чужди диригенти и режисьори, гостували са най-значимите български и чужди оперни изпълнители, школувани на пловдивската сцена творци днес разнасят славата на България по света.

През 1999 г. бе проведена от тогавашния екип на Министерството на културата реформа, в резултат на която се създаде институция с абревиатурата ОФД. Тя се оказа основа за първите трудности и проблеми. В последните няколко години една непремислена докрая, с всички възможни последствия, реконструкция на Градския дом на културата, приета като решение от предишния управленски екип на Община Пловдив, ни лиши от сцената, залата и прилежащите помещения, които Пловдивската опера обитаваше.

И въпреки цялата трудност на ситуацията, премиери и представления е имало. С идването на големия оперен певец Калуди Калудов като ръководител на ОФД Пловдив ритъмът се ускори – значително по-голям е броят на оперните представления, започна да се завръща прокудената от реконструкцията оперна публика на Пловдив. На подчертан успех се радват балетните спектакли. Сегашният управленски екип на Община Пловдив в лицето на кмета Славчо Атанасов и неговите заместници се опитват да ускорят решаването на наследения от предшествениците си проблем с реконструкцията на Градския дом на културата. В първите месеци на 2011 г. къщата ни ще бъде готова, но ще има ли кой да се нанесе в нея?

Силно сме разтревожени от противоречивата информация, която визира преструктурирането на ОФД Пловдив във филхармония. В някои от случаите се говори и за запазване на хора и солисти, но това пак би означавало лишаване на пловдивчани от оперния им театър. Всеки от нас има солидна подготовка, включваща многогодишни лични усилия и пари от бюджета на държавата, харчени за нашето обучение. Ние сме доказали се творци, оценени от нашата и чуждестранната публика. Познаваме успеха, заслужен на редица сцени в Европа, Азия, Америка. Знаем, че страната ни изживява трудности, породени от глобалната икономическа криза. Но знаем също, че кризата ще бъде преодоляна, както вече това се случва в редица държави по света. Да заличиш нещо сега под диктата на временните обстоятелства е по-лесно, отколкото да го създадеш наново след кризата. Това се осъзнава и от над 12 000 пловдивчани, които подкрепиха с личния си подпис спонтанно родилия се възглас „Пловдив заслужава да има опера”, както и от още над 1000 души, застанали с имената си в Интернет. Може и да са повече, защото броят им се множи. Своя подкрепа изразява не само общинското ръководство на Пловдив, Бизнес-експертният съвет, музикалната и като цяло културната общественост в лицето на най-големи авторитети, но и най-обикновени хора, на които често им е трудно да отделят по няколко лева за да слушат любимата си музика и изпълнители.

Може да се окаже, че с противоречивата информация, тиражирана тук и там, вие, госпожи и господа, сте ни направили най-голямата безплатна реклама. И ние ще ви бъдем много благодарни, ако сме сигурни, че няма с лека ръка и под тежестта на сегашната икономическа ситуация да вземете едно решение, което ще лиши пловдивчани от нашата опера и за което, сигурни сме, след време ще съжалявате.

Защото как да се противопоставим на бездуховността, заливаща нашето общество, освен с оръжията, които ние имаме – красивата, стойностна класическа и съвременна сериозна музика и високо изпълнителско и техническо майсторство. Операта е колективно изкуство и ако отрежеш единия крак, кому е нужно едно сакато създание. А ние сме призвани и школувани да създаваме и носим радост и удовлетворение на хората.

Считаме, че Министерство на културата трябва да бъде гарант за бъдещето на българската култура.
Нека не забравяме всичко това. Нека седнем заедно на масата за разговори, нека да има диалог.

Мен лично това писмо не успя да ме трогне и да промени мнението ми.

Categories
Шум зад кулисите

За какво му е на Пловдив опера?!

Подшушна се, че ще закриват операта в Пловдив. Още на следващия ден по Главната улица на Пловдив нахилени лелки призоваваха минувачите с “Елате да се подпишете!”. Ако си по-любопитен, успяваш да изтръгнеш от тях информация, че иде реч за започнала подписка против закриването на Пловдивската опера и преобразуването й в Пловдивска филхармония с хор и солисти. Не, не се подписах. На нито една от масичките, покрай които минах. Защо, ще стане ясно по-долу.

Пловдив заслужава да има опера
(© снимкa: Дарик – Пловдив)

Смях предизвиква реакцията на заместник-кмета по културата под тепетата Петя Гогова. Докато Министерството на културата приканяше местното ръководство да вземе двата театъра (драматичен и куклен) и операта под крилото си, отговорът беше категорично не. Дори нямаше опит за диалог за търсене на варианти за смесено финансиране. Категорично “Не” и толкоз. А сега, изведнъж, когато ножът удари кокала, рипна леля да скача, че “Пловдив не може да остава без опера”. Къде беше тя тогава, защо си седя в културното кьоше и изпълзя чак сега? И как й хрумна току-така, че Пловдив е културна столица? На какво отгоре? Пловдив беше културна столица, но през далечната 1999. Сверете си календара, Гогова! И спрете с негодуванието, че без мнението на общината е пристъпено към закриване. Когато от вас се искаше да вземете отношение, вие си правихте оглушки и надигахте вой по медиите, че “искат да ви хързулнат театрите и операта”.

Евтин PR тръгна да си прави и кметът Славчо Атанасов – Дарик излезе с новина, че “Кметът на Пловдив влиза в ролята на Александър Велики”. Той пък недоволства, че “гаврите с Пловдив стават твърде много”. Стават, защото го имат за палячо, не за управник на града. И ето, горкият, сега иска да се изкара мъченик.

Естествено, проектът за закриването на операта беше спрян, след това неистово желание за диалог. Въпросът е защо трябваше да се стигне дотук, за да се сетят в общината да свършат някаква работа. И защо Петко Атанасов не понесе отговорност за прибързания си категоричен отказ?

А по какъв начин Пловдивската опера и филхармония ще привличат повече публика, така че да не са трън в очите на Министерството на културата, нищо не се споменава. Говори се само за Градския дом на културата, където правели нова, ултрамодерна зала. Тя, извинете, сама ли ще се пълни със зрители?

Не се разписах в защита на операта, защото ми е безразлично. Нито искам да има опера, нито искам да няма. Все едно ми е. Всички говорят за възпитателната и просветителска дейност на това изкуство. Окей, чудесно. Само че за толкова години аз не съм чул нищо за операта/ОФД-то – единствено се информирам за събитията ако по някаква причина мина покрай концертна зала, та видя някой грозен афиш. Пловдивчани дори не знаят къде се помещава институцията, къде изнася спектаклите/концертите си. Та какво е направило това дружество за формирането на любов и нужда от това изкуство за жителите и гостите на града? Защо трябва да ме боли, когато го закриват, при положение, че ми е безразлично, защото не, не съм ходил на спектаклите, които реализират? Защо да пука на някой от приятелите и познатите ми, при положение, че никой от тях не ходи на опера/концерти. Нито имат потребност, нито някога сме се замисляли дали да не прекараме свободното си време там. По естествен начин театърът ни привлича с магнетизма си.

Иначе да, имиджово е да има опера в Пловдив. Това никой не го отрича. Но май не е достатъчно, за да продължи да съществува и да тъне в забрава.