Categories
Facebook

Фейсклюк или фейсбоклук? Или и двете?

Тази публикация е написана от читател на блога и по никакъв начин публикуването й в този блог не означава, че изразява моето мнение по темата.

Автор: Димитър Минчев, на 25 г. от Пловдив, цинично настроен романтик, провалил се в правенето на собствен блог заради нерегулярния характер на творческия му импулс, открил че може да ползва чужди блогове, за да облъчва народните маси и да разкрива повсеместната глупост, която всъщност му е помогнала да гледа по-отвисоко на нещата.

Обичам да говоря по теми по които съм вещ, да се чувствам важен и с менторски тон да давам акъл на непросветените. Всъщност, докато давам акъл и се опитвам да смеля информацията максимално добре дори за абсолютните лаици, аз осъзнавам много неща. Друго си е да го напишеш черно на бяло или да водиш двучасова лекция по темата. Та ето, сядам и почвам да пиша за Фейсбук с надеждата да проумея нещо ново. Уж го мразя, а го ползвам ежедневно, пиша за него дори, абе странна работа, май не го мразя чак толкоз. Или по-скоро няма с какво да го заменя, не и с нещо, където да са всичките ми познати. Още преди да стане толкова мащабен, аз често си мислех колко хубаво би било да има една мрежа и да не се налага да следя 10 сайта. Тогава по-скоро имах предвид някакво решение за обединяване на мрежите чрез софтуер (като например VOIP-мрежите, които уж са различни, пък не може в две различни да има едно и също потребителско име), май вече има нещо такова, даже българи
го правят.

Но се появи Фейсбук, където по-долу ще наричам “бука”, за по-кратко. Та появи се бука и си рекох: “що пък не” и си направих регистрация там, и заеб*х всички останали. Добавих куцо, кьораво и сакато. Мечта направо. Свикнах с него, като седна на компа и като го отворя, все едно съм на мегдана, иначе не усещам, че имам интернет, досущ като зеленкото на скайп.

Дотук много добре, макар виртуалното общуване напоследък да ме отвращава, проблемът си е до мойта извратена от монитора психика. Но кое му е кофтито на бука – че всички са там. А уж именно тва му беше хубавото. Оказа се, че нещата са сиви, а не черно-бели. Оказа се, също така, че повечето от познатите ми са доста големи лумпени. Нещо, което наживо не бях проумявал, ето пак много странно нещо, уж наживо човек най-добре се опознавал. Непрекъснато ме заливат със всякаква помия, кой с кой станал приятел (макар че според мен познат е по-удачно), кой каква секс поза обичал, коя кифла колко голяма секс богиня била и прочее дивотии. Участват в стотици групи, чийто смисъл се изчепва със заглавието. Слагаха си надписи коя какъв цвят й е сутиена, постваха надпис по случай деня на рака, естествено копиран от някъде, и естествено наблягащ на чувството за вина. Е, малко кофти, че световния ден на рака беше преди месец, ама по-добре късно, отколкото никога. Нали все пак са го сложили надписа и с това са си изпълнили задължнията и ще идат в рая, нищо че не им пука достатъчно да щракнат в гугъл за малко повече информация или евентуално да разберат с какво да помогнат, щото нали все пак са загрижени. Убеден съм, че всичките тези надписи и участия в групи са само за да демонстрират пред останалите нещо, примерно колко са готини, милосърдни. И всичкото тва с цел да се покажеш колко си по- по- най- и да си уредиш някоя среща или пък да натриеш носа на бившето гадже и т.н. и т.н.

Абе с две думи хората като цяло са доста елементарни, особено тея дето се опитват да покажат колко сложни и загадъчни са. И как да се спасим от целия този парад на посредствеността? Все пак аз съм достатъчно лицемерен, за да не изтрия повечето, и така да си навлека излишен гняв, пък и да ги загубя от поглед. За кой ще клюкаря после?! Един приятел е скрил от новините всичките си контакти и само когато му е кеф разглежда профилите им за снимки. Аз скривам само най-дразнещите. Истината е в приложенията за firefox, за други браузъри не мога да кажа. С мениджър за скриптове бях успял брутално да орежа бука – само новините оставих, изрязах всякакви реклами, чатове, предложения, абе с две думи всичко, което се намира отстрани. Което доста забави сайта като цяло, и без това доста тежък бука се превърна в голям дразнител. След това смених тактиката и постигнах душевен мир – facebook filter се казва приставката за лисицата. Скрива всички постове, направени от програми, всички от рода на: добави, стана приятел, хареса еди кво си. Рекламите отстрани май се махат от adblockplus приставката (също много яко нещо), но сега гледам, че филтърът има и опция за махането на рекламите. В добавка със скриването на определени хора, потокът лайна почти спря, не ми се налага да скролирам безкрайно, за да прегледам новите неща. Шарениите отстрани леко ме дразнят, но все пак човек трябва да знае къде да спре. Е, някои хора продължават да ме изненадват с простотията си, но главата ми спря да бръмчи.

Categories
Google Социални медии и мрежи

Как използвам Google Buzz

Google Buzz

Оказа се, че идеята на Google Buzz ми допада повече от тази на Twitter и го ползвам значително повече и с по-голям кеф. В началото ми беше приятно и забавно да си го следя в пощата, но се оказа, че губя повече време, особено пък ако неволно и по навик я затворя. После започнаха да излизат разширения, които направиха следенето още по-лесно и приятно.

Не съм се отказал от Twitter, но напоследък се забелязвам, че забравям да си пускам клиента, който ползвам (Seesmic for Windows). Иначе всичко, което туитвам (напоследък забелязвам все повече автоматични реакции), се показват и в Buzz, тъй че ако ме следвате в Buzz, вероятността да изпуснете нещо е много малка.

Защо предпочитам Google Buzz? Защото позволява образуването на дискусия, диалог, който, за разлика от Twitter, се случва на едно място и в него могат да участват всички, които са заинтересовани. В крайна сметка именно заради необходимостта от нормална комуникация ги ползваме подобни инструменти, мрежи, сайтове или каквото там искате да ги наричаме.

Ето какви неща ползвам, за да си следя Google Buzz:

за Google Chrome

Chrome e браузърът ми по предпочитане през по-голямата част от времето. Изпробвах няколко разширения докато стигна до тези.

MobileBuzz

MobileBuzzMobileBuzz ме грабна още когато го видях. За разлика от други разширения, това не използва Google Reader, за да публикува нещата, които искате да споделите, а го прави чрез мобилния интерфейс на Buzz. Изисква малко настройки в началото, обаче след това работи безотказно. Преди да може да се използва пълноценно, необходимо е да се посети тази страница и да се потвърди на всички диалози за Google Gears. Разработчикът съветва след като всичко е готово, да се презареди страницата. Иконата на разширението е в края на адресната лента, вместо изгубено сред другите икони на разширения, а обликът е като на типично Android-ско приложение – мазно и красиво. Освен това можете да се възползвате от всички благинки, които предлага мобилния интерфейс, като например споделяне сред тези, които са наоколо, публикуване на адреса, на който сте и т.н. Фаворитът ми, който препоръчвам на всеки, който ме попита.

Google Buzz Pad

Google Buzz PadПреди да попадна на MobileBuzz ползвах Google Buzz Pad. Използва Google Reader, за да публикува нещата, които искате да споделите. Предлага изчистен интерфейс, лесен за ползване. Обаче аз си предпочитам горното и това го махнах. Споделям го като алтернатива, макар и не дотам добра.

за WordPress

За блога ми ползвам две разширения, които открих. Възможно е да има и по-добри алтернативи, тъй като почти не съм изпробвал други, нито съм сравнявал възможности. Ако сте намерили нещо по-добро, споделете го, за да го изпробвам.

Google Buzz ER

Google Buzz ER е разширението, което извлича нещата, които публикувам в Buzz и ги показва в блога ми (има го в страничната лента, както и препратка в менюто горе).

WP Google-buzz

WP Google-buzz – във всяка публикация, в горния ѝ десен ъгъл, в карето, има Buzz-бутонче, което позволява да споделите страницата в Buzz с онези, които ви следват. Готино разширение, има си голям набор икони, от които да си избирате, страница, пълна с настройки, за да накарате нещата да работят точно по ваш вкус…

Друго

Липсва ми, както написах, разширение за WordPress, което да следи за коментари в Buzz ако първоизточникът е блогът, да ги извлича и да ги публикува при останалите, където им е мястото, за да не се разкъсва дискусията. Очаквам PubSubHubbub да влезе в употреба.

за Firefox

Уви, до момента не съм видял разширение за Firefox. На единия компютър ползвам Firefox и ще ми е полезно да бучна нещо.

А вие как следите какво се случва в Buzz? Как споделяте нещата, които ви вълнуват?

Categories
Facebook

Модерен театър във Facebook FAIL

Модерен театър яката са се вкопчили във Facebook като среда за комуникация и да достигат до зрителите си (защото сайтът им, както написах, е пълна скръб и не върши тази работа). И са се отдали на Facebook-експерименти, регистрирайки де каквото може, за да постигнат целта си – повече зрители в салона. По принцип последното не е лошо, стига да имаха някаква стратегия за постигането, а не лутане насам-натам в търсене на подхода.

Във Facebook са си регистрирали Потребителски профил
Modern theatre

Фен страница
Modern theatre

и Група
Modern theatre

Всяка от тях се обновява с различен интензитет. И за да получиш пълна картинка на нещата, май трябва да следиш всичко. И защо да го правя, питам се!?

И за капак, цялата месецчна програма (за март) е публикувана като едно събитие.

Categories
Facebook Google

Интегриране на Facebook в Gmail

Днес вече всеки има сметка в Gmail (и Google Buzz в нея), както и регистрация във Facebook. Ако използвате Chrome като предпочитан браузър, можете да си спестите един отворен таб повече като инсталирате това разширение. То добавя потока от нещата, които се случват във Facebook директно в Gmail. Точно под Buzz.

Facebook Gmail Integration screenshot

Има доста неща, които авторът трябва да оправи и да добави, но тъй като разширението е още в съвсем начална фаза от разработката си, изглежда добре и нещата, според обещанията на създателя му, ще се оправят и подобрят.

Инсталирах си го още като го видях и ми се струва удобно. Малко ме издразни рекламата, но бързо се свиква с нея. Все още липсва групиране на група новини, като в Buzz, а обликът е малко счупен, но това са все дребни неща, които се надявам, че скоро ще бъдат оправени.

Как ви се струва на вас? Ще го изпробвате ли?

Categories
Google Социални медии и мрежи

Google Buzz

Google Buzz logo

Google Buzz е тук и е достъпен за широко ползване от няколко дни. Сигурно знаете, това е опитът на Google за създаване на успешна социална мрежа. Успешна глобално, предвид, че Orkut не е популярна и не се ползва много-много извън Бразилия и Индия, a OpenSocial не се ползва от чак толкова голям брой потребители и е малко в страни от разбирането за “социална мрежа”.

Още веднага след излизането започна ожесточен дебат за това доколко Buzz е добър или не. Всички, обаче, започнаха да споделят мнението, че Buzz далеч не е “убиецът на Twitter или Facebook”.

BuzzBuzz много прилича на FriendFeed (която е създадена от бивши служители на Google, но сега е част от Facebook) и очевидно не само е черпил идеи от него, защото приликата е повече от поразителна. Buzz, обаче, е интегриран в Gmail и не е самостоятелно приложение. Е-поща и социална мрежа в едно. Да, ама друг път. Защото Buzz е само инструмент, който (засега) е далече от моето разбиране за социалната мрежа.

Google продължава напред с мисията си

Хитър ход от страна на Google да продължат да събират от много източници съдържание, което да подреждат и показват по различни критерии. Което е основната мисия на Google. А чрез вграждането в пощата е гарантирано, че ще получават много повече съдържание за сортиране, отколкото ако бяха пуснали самостоятелно приложение. Сега се впускат в ново приключение – искат да отхапят парче от баницата на микроблогването, както и да могат да си играят с търсенето (и намирането на релевантна информация) в реално време. Защото Buzz е инструмент, направен на база организационната структура на търсачката. Нещото, което искате да видите го няма на екрана? Ползвайте полето за търсене, несъмнено ще се покаже.

За всички

Съдържанието, което се споделя, се сортира и подрежда в зависимост от активността на хората, с които си комуникирате, а от Google разчитат още от началото на широка употреба, затова го пускат достъпно за всички, а не както беше с Wave – на вълни, с покани и одобрения… Това е основната разлика между двете – Wave остана неизвестен и не се ползва почти от никого, докато Buzz вече е в употреба. От всички.

Дори за тези, които не разбират

Buzz прави достъпни социалните мрежи за хора, които не са чак дотам компютърно грамотни и не разбират много-много какво се случва. Вероятно това е причината да решат да го интегрират в пощата, вместо да го пуснат като отделно приложение, както например направиха с Wave. Освен това се очаква заради тази интеграция Buzz да бъде приет по-лесно и бързо, отколкото това се случва, да речем, с Twitter. Най-малкото заради факта, че, Gmail има повече абонати, а несъмнено още много ще предпочетат по-комплексната услуга. Пък и успехът на една социална мрежа се дължи изцяло на потребителите и е необходимо доста време докато се събере достатъчен брой, че да може мрежата да разгърне потенциала си. С Buzz това става веднага, от раз 177 милиона потребителя си е доста голям брой потребители, които редовно ще го използват, защото така или иначе влизат, за да проверяват пощата си.

Още спам

Предвид че позволява интегриране с Twitter, Picasa, Flickr и пр., означава че недотам умелата употреба ще доведе до увеличаване на количествата спам и дублиране на споделяното съдържание – нещо доста неприятно, което ме накара да затрия доста народ от една или друга мрежа, за да мога да получавам споделеното от тях по веднъж.

Поверителност, лични данни и разни подобни

Още като излезе, много народ изръмжа заради недоглеждането (?) от страна на Buzz за този аспект. Защото Google първоначално автоматично създава списъците с хора, които следвате или ви следват. Това с сахората, с които най-често сте си разменяли писма или сте чатили. И те се показват в публичния ви профил. И така например жена ти може да види, че си общуваш с бившата… Голям праз! Естествено, това може да се променя от настройките, ако това чак толкова смущава някой.

Убиецът на Facebook?

Да бе, как не… Докато Buzz е просто поредният продукт, изграден на база търсачката на Google, Facebook е построен на база връзките с хора, които познавате, на които се доверявате или бихте искали да го правите. Аз не мога да поставя знак за равенство между инструмент за комуникация (Buzz) и социална мрежа (Facebook). Да, и двете са взаимствали по доста неща, но в крайна сметка и двете са по свой си начин уникални и едното не може да замести или засенчи значително другото.

Убиецът на Twitter?

Отново малко вероятно. Въпреки че има по-голям брой потребители, не вярвам Buzz да засенчи Twitter дотолкова, че да се стигне до край.

За бизнеса?

Засега Buzz е достъпен само чрез Gmail, но се очаква да бъде пуснат и за Google Apps, което ще позволи на малки и големи фирми и организации да го ползват и допълнително да увеличават шума около себе си.

Buzz Mobile

Mobile

Има и мобилна версия, която дочух, че била много удобна. Нито съм я виждал, нито имам възможност да я изпробвам, обаче. Ако някой има впечатления и наблюдения за нея – може да ги сподели.

Аз

Buzz ми изглежда интересно, малко странно (като всеки нов продукт на Google), но любопитно за изпробване. Харесва ми, че е в познатия облик на пощата, а не са мислили разни шантави дизайни, с които тепърва да се свиква. Доколко ще е успешно като продукт, засега мога само да гадая, но съм сигурност ще му отделя известно време да го поразръчкам. Преди време ползвах доста активно FriendFeed (преди Facebook да ги купят) и ми харесваше. Смятам, че ще имам същото удоволствие и от Buzz. Уви, през последните няколко дни времето не достига за всичко планирано, та се позабавих със сериозното разръчкване, но съм си го обещал, та ще споделя след ден-два по-задълбочени впечатления.

А вие?

Изпробвахте ли го вече? Какви са впечатленията, нагласите, очакванията? Споделяте ли мнението на TechCrunch, че “Ако Wave е бъдещето, то Buzz е настоящето?”?

Categories
Facebook

Facebook страда от липса на място (уж)

Едва ли има някой, който още навремето да не е получавал на ICQ-то си съобщения, че ако не препратиш нещо на всички, 1) ще свърши света, 2) ще ти умре патката от птичи грип, 3) ще ти изтрият сметката и профила, 4) нещо друго.

С времето ICQ замря и този вид спам се пренесе в Skype. Там беше същото, само средата беше различна.

Дойде време простотията да превземе и Facebook. Ето какво се дотътри в съобщенията ми.

Facebook

Човекът, който ми го изпрати, хич не му пука дали утре ще има Facebook.

Въпросът е кога хората ще спрат да се връзват на подобни безумия и ще почнат да използват главите си за мислене, а социалните сайтове и инструменти – по предназначение?