Не съм гледал „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен (текст на пиесата), постановка на Явор ГърдевКрис Шарков в Пловдивския театър. Не успях в началото, а след това все изникваше по нещо, което ме спираше да отида да го гледам. През това време чувах много мнения, все противоположни – от крайното харесване до безкрайното оплюване. А сега, когато имах някаква нагласа все пак да отида да го гледам, изведнъж се появиха нови две противоречащи си мнения от две дами, чието мнение ценя. Те пожелаха да останат анонимни, но независимо една от друга (вероятно дори не се познават), написаха за мен мнението и впечатленията си около спектакъла. Което прави решението ми дали да гледам или да не гледам още по-сложно.
Пловдивският театър усилено налага усещането, че спектакълът трябва да бъде гледан, защото е с 3 номинации за Икар. Това означава ли, че другите представления, които не са номинирани, не трябва да бъдат гледани?! Наградата Икар няма стойност. Никаква. Театър трябва да се гледа заради удоволствието от преживяването, не заради измислени поощрения и награди (в случая дори още неспечелени), заради посредствени актьори, придобили популярност извън театъра и поканени да участват не заради актьорските си умения и способности, а като магнит за публика. Пловдивският театър има още много да работи за креативността и маркетирането на продукта си, но преди това трябва да започне да има глас, а не да се спотайва зад сергийката за цветя.
Отплеснах се. Ето какво споделиха двете дами, да ги наречем условно Алфа и Омега 🙂 . И за да е още по-интересно, коментарите към публикацията са включени – можете да споделите вашето мнение и впечатления за спектакъла.
Да и Не за „Куклен Дом“
|
АЛФА (Позиция НЕ!) Зимата в Пловдив е дълга и може да стане повече от досадно скучна. Един от начините да я правите по-разнообразна е да ходите на театър. Има какво да се гледа в Пловдив. Е, изборът не е голям, не е и за всеки ден – изисква добро планиране, но току виж сте намерили билети за желаната постановка. Така и аз се зарадвах, че успях да взема билети за „Куклен дом“ – номинациите ѝ, както и отделни критики ме направиха любопитна. Не бих и посмяла да коментирам ако бях останала просто разочарована. Щях да съм много щастлива ако бях излязла от залата просто на мнение, че това не е моята постановка, не е моят автор или нещо такова. Но аз не съм разочарована, а обидена. От общо петимата актьори, които участват има двама, които са се справили отлично със задачата си – да пресъздадат достоверно героите си. Това са Елена Кабасакалова в ролята на Кристина (госпожа Линде) и Ивайло Христов в ролята на Крогстад. И ако Ивайло Христов ми е познат отдавна и не съм се и съмнявала за него, то Елена Кабасакалова ми беше непозната и останах очарована. За съжаление останалите трима са невероятно разочарование. Може би най-голямото такова е проф. Атанасов. Познавам негови ученици, между тях е и Ивайло Христов (Крогстад). Някои от тях са го подминали, което говори добре за неговите качества като преподавател. Но според мен той просто не трябва да играе на сцена. Съвсем същото се отнася и за Веселина Конакчийска и Любен Кънев. Веселина Конакчийска е невероятно лош избор за тази роля и тази пиеса. Меко казано. Може би тук вече ще прекрача всякакви граници на приличието, но смятам, че с целулит не може да се компенсира липсващ актьорски талант. Знам, че решението как точно ще бъде изиграна Нора не е било еднолично взето от г-ца Конакчийска, така че нека критиката ми не се възприема като такава, насочена единствено и само срещу нея. Сюжетът на Куклен дом е познат, ако не – моля потърсете го, прочетете го. Хенрик Ибсен, който е възмутил и разбудил съвремениците си с тази пиеса, със сигурност сега се обръща хиляди пъти в гроба докато се играе постановката в Пловдивския драматичен театър. Решението на режисьори и сценаристи за това колко инфантилно да пляска с ръце Нора, колко пъти да крещи изкуствено истерично, колко пъти да се съблече няма нищо общо с качеството на оригиналната пиеса. Единственото добро решение в случая е, че е оставен оригиналният текст на пиесата, който обаче не подхожда на рецитирането му в стил „кварталното читалище“. За мен като зрител беше много обидно да ме сметнат автоматично за толкова глупава, че да трябва многобройни пъти да ми се изтъкват качествата на главната героиня без да ме оставят сама, възоснова на текста и на евентуално добра актьорска игра сама да разбера кой е „добрият“ и кой „лошият“, кой е „глупавият“ и кой е „умният“. Всъщност въпреки лошата игра го разбрах много добре и наистина нямаше нужда от голата плът на г-ца Конакчийска, която първо че на нея самата ѝ личеше, че ѝ е неудобно да показва, второ – и ние в публиката се чувствахме неудобно. Любен Кънев ми беше непознат до този момент. Потърсих и за него информация – оказа се, че е спечелил награда на Първия Международен фестивал на театралните академии в Пекин. Явно това е основата на огромното му самочувствие, което му личи дори когато играе роля. Съжалявам, но в тази му роля не видях в него нищо особено. Дори напротив. Силно се надявам, че Веселина Конакчийска и Любен Кънев или ще имат възможност да наваксат, да пораснат, или ще имат възможност да работят с хора, които да допринесат за актьорското им израстване. Ако не – ще предпочета да ги избягвам в бъдеще. |
ОМЕГА (Позиция ДА!) Гледах „Куклен дом” на премиерата. Аз съм обикновен зрител и отидох без определени очаквания – въпреки че вече бях дочула това онова, за режисьора, представлението, актьорите (за познатата пиеса дума да не става). От тогава мина доста време и детайлите са избледнели, а аз така или иначе нямам компетенцията да говоря за тях, но две са нещата, които ми направиха впечатление и помня добре. Реакциите на публиката – „очарователни”, от почервеняване, покашляне, до гледане в обувките и Веселина Конакчийска – бурна, разтреперана, дори смутена – в добрия смисъл на тази дума. Заради първото – бих била крайно предпазлива при препоръчването на представлението. За публика, която не притежава умението да гледа театър (което не се придобива с гледането веднъж годишно на „представления – касички”) ще бъде трудно да се пребори с предразсъдъците. Защото изглежда е нормално голотата да те залива безпроблемно ежедневно по всякакви възможни начини, но е трудно да я възприемеш като изразно средство в театъра. Лесно е да проповядваш бохемство, непукизъм, разкрепостеност, но когато играят на метри от теб ти е трудно да вдигнеш поглед от пода. Веселина или Нора в пиесата, игра по начин, който може да се получи така само веднъж. Когато си млад, когато нямаш зрелостта на многото роли зад гърба, когато започваш на „бял лист”. Имах чувството, че се е „вкопчила” в ролята, че едвам си поема дъх (на моменти може би наистина) и с всичкия летящ пух наоколо ми напомняше на птичка, летяща свободно из небесната шир. Шеметно изпълнение! Не знам дали Веселина ще спечели „Икар”. Дано, макар по-важно да е, че е спечелила от предизвикателството да играе като първа роля Нора на Ибсен. Като обикновен зрител си имам и своя субективен минус и плюс за представлението. Минус, защото не съм голям привърженик на използването на мултимедия в театъра, това до известна степен ме отдалечава от него, а в „Куклен дом” си има в изобилие. Плюс – The Атанас Атанасов. Помня, че след края на представлението се чувствах сякаш някой ми е зашлевил плесница и ме връхлетя усещането за не-свобода… На всеки, който се чуди дали да го гледа или не, бих казала – отидете да го гледате, но без предразсъдъци. И дано накрая имате своя отговор на въпроса: „Нора жертва ли е или победител?”. |