Categories
Шум зад кулисите

Номинации за Икар 2015

Loading

награда Икар
За втора поредна година (вж. миналогодишните) номинациите са някак скучни и насилени. Личи сякаш опитът да се докаже, че София не е България и са номинирани много извънстолични представления от различни по-малки театри. Не искам да гадая кой трябва и ще вземе статуетката, защото при номинации по задължение, наградите също ще са по задължение. За състоянието на културата може да се гадае и от сайта на Съюза на артистите в България – публикуването на номинациите и обновяването на сайта се изчерпва с копирането на текст от Word в уеб.

КОМИСИЯ, която определи НОМИНАЦИИТЕ:

  • Деница Езекиева и проф. д. изк. Ромео Попилиев – театроведи
  • Йосиф Сърчаджиев – актьор
  • Петя Стойкова – сценограф

Номинации за ВОДЕЩА МЪЖКА РОЛЯ

  • Марин Янев за Фернар във „Вятърът в тополите“ от Жерал Сиблера, реж. Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
  • Михаил Милчев за Мадам Мишима в „Мадам Мишима“ от Елена Алексиева, реж. Калин Ангелов, Сдружение „Артсензориум“ и Театър „София“
  • Явор Борисов за Филоктет във „Филоктет“ от Хайнер Мюлер, реж. Весела Василева, Театрална работилница „Сфумато“

Номинации за ВОДЕЩА ЖЕНСКА РОЛЯ

  • Александра Василева за Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, реж. Григор Антонов, Народен театър „Иван Вазов“
  • Ана Вълчанова за Майката Беатрис във „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел, реж. Марий Росен, Център за неформално образование и културна дейност „Алос“
  • Светлана Янчева за Жана в „Жана“ от Ярослава Пулинович, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за ПОДДЪРЖАЩА МЪЖКА РОЛЯ

  • Иван Радоев за Стефан Драгоданоглу във „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
  • Никола Мутафов за Одисей във „Филоктет“ от Хайнер Мюлер, реж. Весела Василева, Театрална работилница „Сфумато“
  • Юлиан Вергов за Борис Сарафов в „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ

  • Дария Симеонова за Хор в „Антигона“ от Жан Ануи, реж. Иван Добчев, Театър „София“
  • Елена Телбис за Катя в „Жана“ от Ярослава Пулинович, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  • Филипа Балдева за Пеперудата във „Фотоапарати“ от Пьотр Гладилин, реж. Стилиян Петров, Камерен театър „Възраждане“

Номинации за ДЕБЮТ

  • Виктория Филипова за сценографията на „Лазарица“ от Йордан Радичков, реж. Крум Филипов, Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“
  • Даниела Николчова за сценографиите на „Албена“ от Йордан Йовков, реж. Василена Попилиева, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово и „Всичко наопаки или наопаки всичко, Наопаки всичко или всичко наопаки“ по Жан-Батист Молиер, реж. Пламен Марков, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна
  • Каталин Старейшинска за ролята на Антигона в „Антигона“ от Жан Ануи, реж. Иван Добчев, Театър „София“
  • Кристияна Ценкова за ролята на Лиз в „Откраднати разкази“ от Доналд Маргулис, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
  • Радина Думанян за ролята на Матилда в „Чиста къща“ от Сара Рул, реж. Иван Урумов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Радина прави интересен дебют, само не успях да разбера режисьорското решение защо прислужницата от Бразилия трябва да звучи, изглежда и да се държи като циганка от гетото в центъра на града.

Номинации за РЕЖИСУРА

  • Марий Росен за „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел, Център за неформално образование и културна дейност „Алос“
  • Петринел Гочев за„Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолт Брехт, Театър „София“
  • Стефан Москов за „Каквато ти ме искаш“ от Луиджи Пирандело, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за СЦЕНОГРАФИЯ

  • Мариета Голомехова за „Момо“ по едноименния роман, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Младежки театър „Николай Бинев“ и „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Стара Загора
  • Рин Ямамура за „Колекционерката“ от Радослав Чичев, реж. Катя Петрова, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  • Чавдар Гюзелев – художник, Свила Величкова – костюми и Иван Москов – видео за сценографската среда на „Каквато ти ме искаш“ от Луиджи Пирандело, реж. Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за АВТОРСКА МУЗИКА ИЛИ ОРИГИНАЛНО МУЗИКАЛНО ОФОРМЛЕНИЕ

  • Асен Аврамов за „Човекоядката“ от Иван Радоев, реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“
  • Данко Йорданов за „Шумът на върбите“ от Кенет Греъм и Алън Бенет, реж. Здравко Митков, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“
  • Христо Намлиев за „Антигона“ от Жан Ануи, реж. Иван Добчев, Театър „София“, „Момо“ по едноименния роман, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Младежки театър „Николай Бинев“ и „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Стара Загора

Номинации за МАЙСТОРСКО ТЕХНИЧЕСКО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ

  • „Але – Хоп!“ – вербатим представление, колаборация между цирк „Ориент“ и Студио за документален театър „ВОКС ПОПУЛИ“
  • „Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолт Брехт, реж. Петринел Гочев, Театър „София“
  • „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Стара Загора

Номинации за КУКЛЕН СПЕКТАКЪЛ

, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:
Комисията е в състав – Богдана Костуркова – театровед, Катя Петрова и Петър Тодоров – режисьори:

  • „Мълчаливи предания“ по български легенди, реж. Боян Иванов, Държавен куклен театър – Варна
  • „Пук“ от Валери Петров, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Бургас
  • „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Стара Загора

Номинации за ИНДИВИДУАЛНО ПОСТИЖЕНИЕ В КУКЛЕНОТО ИЗКУСТВО

, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

  • Александър Томов, Ася Димитрова, Биляна Бозинарева, Христо Иванов за актьорските си превъплащения в „Бременските музиканти“ по Братя Грим, реж. Димитър Димитров, Държавен куклен театър – Видин
  • Ива Гикова и Ивайло Николов за кукли и сценография на „Продаденият смях“от Джеймс Крюс, реж. Елица Петкова, Столичен куклен театър
  • Силва Бъчварова и Васил Рокоманов за кукли и сценография на „Принцесата и скъсаните обувки“ по Братя Грим, реж. Славчо Маленов, Държавен куклен театър – Търговище

Номинации за КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ

, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

  • Анна Топалджикова, „Фобии и утопии“, издателство „Петко Венедиков“
  • Йоана Спасова-Дикова, „Общуващи постчовешки тела в съвременните перформативни изкуства” – студия, публикувана в Communicating Posthuman Bodies in the Contemporary Performative Arts, In: New Literary Hybrids in the Age of Multimedia Expression, © John Benjamins B.V
  • Мира Тодорова, „Тяло, идентичност и общество. Танцът в България след 1989 г.“ – студия публикувана в European Dance since 1989. Communitas and the Other, Routledge, 2014

Номинации за ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ

, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

  • „Пепеляшки ООД“ от Гергана Димитрова и Здрава Каменова
  • „Мадам Мишима“ от Елена Алексиева
  • „За теб“ от Яна Борисова

Номинации за СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ И ПЪРФОРМАНС

, излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства:

  • „Big Gun“ – танцово представление на Мартин Пенев и Станислав Генадиев
  • „EXIT“ – хореография Филип Миланов
  • „Silent Weapon“ – танцов спектакъл на „Дерида Денс Център“, хореография Живко Желязков

Номинации за „ЗЛАТЕН ГЛАС“

, излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа:

  • Димитър Иванчев за Амадор и Антонио Ресио в „Новите съседи“
  • Здравко Методиев за Скипър в „Пингвините от Мадагаскар“
  • Николай Николов за Матю в „Имението Даунтън“

Награда за ЦИРКОВО ИЗКУСТВО

, излъчена от Гилдията на цирковите артисти:

  • Бойчо Костадинов за приноса му към развитието на цирково атракционното изкуство, дългогодишна педагогическа дейност и детския цирков спектакъл „Магнифия“
Categories
Шум зад кулисите

Новите директори на театрите в Пловдив и Благоевград, Пазарджик и Кърджали

Loading

Погледнах на сайта на Министерството на културата, ей така – за всеки случай, по-скоро да се уверя, че наистина НЕ са публикували информация за новите назначения след проведените конкурси за директори на театри. Е, не бяха. Странно е защо могат да публикуват за провеждането на конкурси, а после не могат да публикуват резултатите… Или им е свършило работното време!? Писах им мейл, дано в обозримо бъдеще някой успее да го разчете и да ми отговори…

Но мълвата гръмна – Кръстю Кръстев, който досега временно изпълняваше длъжността, след сливането на Родопския театър и пловдивският, е новият дирекор на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив.

Много искам да припомня думите на Никола Пашов, актьор от Родопския театър, публикувани в блога на Елица:

Кръстьо Кръстев, който бе „дете на театъра“, през 80-те години бе кандидат за партиен член, но не го приеха и стана един от актива на СДС в Смолян след преврата. И понеже по партийна линия най лесно се успява в кариерата, след смъртта на Иван Караджов, бе избран и се задържа 4-ри мандата като директор /през това време си направи и къща в Смолян/, но не успя да се споразумее с кметицата на Партията Дора Янкова и не се разбраха как да продължат работата по издръжката на театралната сграда, оказала се воденичният камък на все по-обедняващите артисти и персонал.

И така, Пловдивският театър абдикира от ангажимента за обслужване на сцената в Смолян, но очевидно този управленски провал не е бил взет под внимание в Министерството. Защо ли? И каква ли е концепцията, която е предложена? Дали ще бъде разкрита предварително или ще трябва да я узнаваме поетапно, с течение на времето?

В същото време в Благоевградския театър имат нов директор. Сред четиримата претенденти за мястото, комисия от Министерството се е спряла на платформата на режисьорката Надежда Асенова. Искрено се надявам новото лице да донесе на театъра краят на соца, с който е пропит.

Информациите за театрите в Кърджали и Пазарджик са противоречиви. За Кърджали са се явили трима, докато за Пазарджик кандидатите са пет. Кои ще са, остава да се надяваме някой регионален новинарски сайт да сподели информация, че ако разчитаме на Министерството да публикува нещо…

Update: За директор на драматично-куклен театър „Димитър Димов“ със сцена „Кадрие Лятифова“ е избран режисьорът Димо Димов. В драматично-куклен театър „Константин Величков“ в Пазарджик директор е театроведът Александър Жеков. (източник едно и две)

Categories
Шум зад кулисите

Смолян остава без театър

Loading

Родопски драматичен театър

Това, което се вижда на снимката по-горе не съществуваше и по времето, когато тя е правена – през 2010. Още тогава Родопски театър „Николай Хайтов“ не съществуваше, а беше преустроен в сцена към Драматичен театър – Пловдив.

Още когато се стигна до това решение беше ясно накъде вървят нещата и че един ден ще се стигне до пълното закриване. Ден, в който няма виновни и всеки би се оправдал с другите, с едни имагинерни „те“. Защото предстоят избори, конкурс за директор…

Първи февруари е денят, в който и Сцена „Николай Хайтов“ престана да съществува. Така пише в Смолян Прес – статия, до която попаднах през Светът днес.

Разбира се, както споменах по-горе, виновни са другите, пловдивският театър ни лук ял, ни лук мирисал.

„В устройствения правилник на драматичния театър в Пловдив от 1 февруари не фигурира сцена „Николай Хайтов“, тъй като физически тя не съществува, след като сградата е прехвърлена“, каза директорът на драматичен театър Пловдив Кръстю Кръстев.

Припомнят ни се цифри:

издръжката на огромната сграда е над 240 000 лв на година, а продадените билети са едва за 60 000 лв., от наеми от сградата се получават още около 12 000 лв. Сградата е с втората по големина сцена в страната след тази в НДК. Трупата и персонала, който досега се е поддържал е получавал по 140 000 лв. работни заплати на година.

Остават много незададени въпроси: Защо директорът на пловдивския театър и бивш (последен) директор на Родопския драматичен театър допусна да се стигне дотук, какво направи и не направи, за да се случи нещо различно от фатален изход? Защо допусна сцената да остане на самотек и да се закрие? Защо е допуснал да се стигне до годишен приход от билети едва 60 000 лева, как ще се отрази този провал на отговорния за това служител/служители и какви ще са наказанията? Имал ли е разговор с Община Смолян, фактически стопанин на сградата, за използване на сцената… Все неудобни въпроси, които журналистите сякаш не смеят да задават, незнайно защо…

Единствената надежда остава конкурсът за нов директор на Пловдивския театър, който дано да бъде спечелен от мениджър, не от режисьор, той и актьор, който никой никъде иначе не ще да играе и/или поставя, та кандидатствал за директор. Нов директор, който със здрава ръка да се заеме с подобряване на обстановката. Защото за настоящия дочутото преди време определение „мижитур“ все повече ми се струва подходящо.

Комунизмът си отиде преди повече от 20 години, време е да бъде изкоренен и от театрите и пропитото от соц културно министерство, което избира и назначава директори на шуробаджанашки принцип в конкурс с неясни критерии и правила, без прозрачност и без публично обявяване на кандидатурите и концепциите за развитието.

Ето как изглежда пустеещата сграда на театъра в Родопите, когато я видях за последно:
сградата на театъра в Смолян

В страни от нея Евридика нямо се опитва да извика срещу всичката простотия, която се случва в и около театъра, а отпред Николай Хайтов и Аго Хасан са застинали с леки усмивки, защото знаят, че имената им са останали и ще останат във времето, докато днешното безумно време ще отмине незапомнено.

Categories
Шум зад кулисите

Театралната реформа и Пловдивския театър

Loading

Драматичен театър – Пловдив, който е с блестящи показатели (според критериите на Министерството на кулктурата), не беше подминат от реформата. По-интересното, обаче е, че театърът е без директор (Емил Бонев подаде предизвестие за напускане и е в отпуск). Официалната версия е, че иска да е в София, заедно със съпругата си, актрисата Виктория Колева. Носят се слухове, обаче, че меракът на Бонев е насочен към директорския стол на Сатиричния театър (който и след реформата ще си остане репертоарен и не се очакват драстични промени там). Напразна беше молбата на Митко Тодоров да го задържи на поста до месец декември, Бонев отказа. Моето тълкувание на това предложение е тънък намек от страна на Митко Тодоров, че Бонев няма да спечели конкурса за Сатирата. И така, директор няма.

Драматичен театър - Пловдив
(© снимкa: dariknews.bg)

Според започналата реформа, пловдивския театър ще трябва да се слее с Родопския драматичен театър – Смолян. В Смолян (както и навсякъде другаде, впрочем), скочиха срещу решението. Нормално. Лично аз не мога да си представя как точно това обединение ще съществува и ще е ефективно. Какво, трупата на пловдивския театър ще трябва да пътува регулярно, да кажем 2 пъти в месеца, за да играе на смолянската сцена представленията си? И ако е нерентабилно, защо да го прави? Ами стопанисването на съоръженията на смолянския театър? Експертната група, дето я е мислила тази трансформация, очевидно не е чак толкова експертна…

Остава въпросът кой ще е директор на новосформираното обединение до провеждането на конкурса за избор на директор догодина? Режисьорът Боян Иванов и директорът на Кукления театър Виктор Бойчев са отказали поста. Споменават се имената на писателя-драматург Димитър Атанасов, на поета и писател Недялко Славов, на преподавателя по западноевропейска литература Младен Влашки и на композитора Петър Радевски (след неуспеха му да стане директор на Държаната опера в Стара Загора). Нито едно от тези имена не е удачен избор и театърът би страдал.