И идея си нямам какво харесват дечурлигата на т.нар. от тях “култово” заведение Makalali. Вчера с Донка седнахме там за малко, колкото да изпием оп едно Мохито, ама май и двамата после съжалявахме за избора на място. Посрещна ни тъпа руса сервитьорка, която гледаше тъпо, с празен, влажен по кравешки поглед. Макар да бяхме седнали навън, музиката беше непоносимо силна, не знам как вътре хлапетиите са успявали да седят, ама ние бая поражения понесохме. После по целия път обратно ушите ми кънтяха. И за капак – в “култовото” заведение клиентската аудитория въобще не е “култова” – точно до нас се настаниха група, която говореше ту на английски, ту на български. Така, че сигурно са ги чували чак на Джумаята. То не бяха крясъци, викове, истерични смехове…
Добре поне, че Мохитото беше добро (с много Lemon и мента), компанията – също (само Lemon). Дъра-бъра, дъра-бъра, разказахме си кой, какво, кога, как и защо за времето, докато тя беше в Австрия, пийнахме си питието и беж да ни няма. Едва ли ще се случи отново да приседнем там. Явно този “култ” не е за нас. Въпреки че Lemon-ите бяха супер.