Плакатът на “Укротяване на опърничавата”

гадно. това там прилича на цирей.

Познавам лично Стефен Десподов и много го ценя. Този плакат предизвиква истински шок, но това май е необходима за привличане на посетители в театъра, който в наши дни не се радва на много почитатели.

Супер е плакатчето, мен ме кефи.

Горкият Шекспир…
Този плакат определено не би ме накарал да посетя постановката. Блудкава натуралистичност. Не ми идва наум “какво иска да каже авторът с нея”.
Оделно от това Да се изпише Мариус Куркински с големината на шрифта на Шекспир мирише на много голямо его.

като човек, който вече е посетил салона на ссатирата и имал удоволствието да изгледа постановката на Мариус, мога само да кажа, че в БГ от години не се е е появявал подобен спектакъл. Спектакъл, който не само ще обясни на всички ония що е представление, а и ще ви запознае с Шекспир по очарователен начин. Колкото да плакат… мисля, че сихронизирането на раздора с женската плът, което резонира и със самото заглавие на пиесата, е повече от компетентно… за всички ония, които този плакат ги отблъсква… просто ще използвам думите на Мариус, който сподели на пресконференцията вчера: Шекспир не е за нас, неговите вълнения и познание стигат доста след нашето развитие към момента. Шекспир е на бъдещето!

@Пламен: Евала!

Отварт! С тази постановка Мариус достигна дъното на пошлостта и простотията.Съжалявам, но не са ми смешни и не ме забавляват пръдни, падания, спъвания и прочие лигни по сцената… Прекланям се пред актьорския талант на Мариус,но като режисьор е пълна скръб. Къде са типичният за него интелект и финес – тук са само простотии и евтини номера. Да ни е честито масовото духовно падение на нацията!!!Да имаше поне един Меркуцио сред журналистите да се осмели да каже истината…

Нямам думи и за плаката и за постановката. Това е театралното събитие на годината.Респект , уважение и преклонение , това е чувството след излизането ми от сатирата.

Една от най-добрите постановки, които съм гледала! Както всеки път Мариус ни изненадва с нестандартния си прочит и многопластово представяне на известни пиеси и ненатрапливо ни кара да размишляваме… Укротяването…като смирение, като разбиране на човека до нас, като укротяване на самите нас. Плакатът е много точен – “подхвърля” към зрителя ябълката на раздора!

Мисля, че плакатът означава следното: познанието не е там, където е сексуалното за човека, а някъде встрани от него, не на друга ябълка, но все пак встрани. И ако искаме да го постигнем, дори да сме алчни в това свое желание, ние ще се “нахвърлим” на всичко друго,неразгадаемо и примамливо, но ще заобиколим това място,напомнящо за дефект…