Знам. Гледах. Пиесата. Още помня. Чакам.
Хубаво, но вероятно малко истерично. За Лир е разбираемо и донякъде – оправдано, но за другите – не знам.
Аплауз за Стефан Попов (Глостър) и Ивана Папазова (шута).
И за страхотните костюми (Ирина Кружилина). И за сценографията (на Огняна Серафимова), която в един момент се оказа стълба на Пенроуз. И за отекващата музика на Петър Дундаков.
Толкоз.