Граф Монте Кристо

Имах възможност да изгледам „Граф Монте Кристо“ на Младежкия театър, по драматизацията на Юрий Дачев и с режисьор Бина Харалампиева.

Можете да си припомните сюжета на романа в Уикипедия на български език или да го прочетете (или препрочетете) в Читанка. Ако го искате да го притежавате в домашната си библиотека, ето го в Ozone.bg – Том 1 и Том 2.

„Граф Монте Кристо“ не ми е някакъв любим роман, дори 1200 страници ми се струват протяжно и ненужно много. Не го харесах нито при първия прочит в училище (в превод), нито когато го четях в оригинал в университета. Вероятно трети прочит няма да направя, но това е друга тема.

Няма как да не ми е направило впечатление, че Бина Харалампиева в последно време поставя различни класически произведения. Преди години така правеше Стайко Мурджев. Ясно е, че в репертоарите на театрите трябва да има някакъв процент постановки по класически текстове, а те не са най-привлекателните за поставяне, но пък влизането в някакъв такъв цикъл от един режисьор също е леко странно и прилича повече на касичка за лесни пари, отколкото за сериозна отдаденост и изследване на теми. Но да се върнем на Граф Монте Кристо.

Зарадвах се, въпреки всичко, че романът е поставен на сцена и много исках да го гледам – за да видя как драматургично ще бъде събран и реализиран в рамките на представление, предназначено за младежката аудитория.

Оказа се хубаво представление – може би малко по-дълго, отколкото е нужно, но основните линии бяха запазени, удовлетворението от гледането на театър беше налице. Може би беше и една идея по-шумно. Не разбирам защо такава плеяда отлични актьори са накарани да викат. Обикновено виковете са израз на безсилие. Въпреки това се справиха отлично със задачите си. Всички, дори Калин Врачански, когото не харесвам особено. Койна Русева, Станка Калчева и Искра Донова бяха фантастични – съвсем очаквано.

Сценографията ми дойде малко странна и през цялото време имах някакъв проблем с нея, който не мога точно да определя какъв. Костюмите бяха чудесни – може би ми липсваше по някой цветен, ярък акцент, но и така си бяха много добри.

Забавлявах се, хареса ми. Въпреки дребните неща. В крайна сметка не е шедьовър, а и не е имало амбицията за такъв. Хубаво представление за гледане и отлично прекарване на вечерта.