Categories
Ежедневно

За Пловдив и любовта към „Дневник“

По принцип не си купувам пресата всеки ден, чета няколко онлайн издания, сред които и сайтът на в-к „Дневник“. Оказва се, обаче, че когато реша да си купя някой брой специално на „Дневник“ – било заради някакво специално издание, било защото трябва нещо да чета -, по сергиите за вестници този вестник просто липсва. По знезнайни причини. Доскоро не обръщах внимание на факта, че ми казваха „няма“ или „свърши“. За първи път се замислих, когато тръгвах за Варна и на гарата на една от сергиите се оказа, че „няма, защото не се търси„, а на другата, след като попитах, тъй като не го видях изложен – „има една бройка, тъй като малко се търси„.

Днес обиколих половината град (образно казано, иначе по-буквално – всички сергийки за вестници по центъра и леко встрани) в търсене на днешното специално издание. На много от местата ми казваха директно – „Не го получавам„, на други – просто „Няма„, а на трети, които не желаят да създадат у клиентите впечатление за незареденост – „свърши„.

Набързо изнесох една нравоучителна лекция на една бабичка, която има наглостта да ме гледа в очите и да ми каже „Преди 5 минути един дядо купи последния брой„. След което пък тя си призна, че не го получава.

Явно наистина вестникът е недооценен в Пловдив, след като или не се доставя на много места, или тиражът за града е малък и не достига до всички разпространители, или свършва бързо. Харчат се и навсякъде има купища вестници като „Труд“ и „24 часа“ не защото информацията в тях е интересна и добре написана, а защото са пълни с безумия, с които хората запълват свободното си време, а вестниците – свободните си страници. Явно за Пловдив продължава да е валидна репликата: „Хляб и зрелища“ – четем боклуци докато сме на работа, а на края на месеца получаваме калпаво възнаграждение. Защото последното нещо, което може да се каже (ако изобщо може да се каже) за ВАЦовите всекидневници е, че са информативни. Евтина и пошла журналистика, тотална неинформираност, назадничавост, закостенелост и нежелание за еволюция лъхат от сраниците им. А добрите издания стоят отстрани, като елитарни, които никой не успява да разбере.

А какво съдържа вестник „Дневник“:

  • 40 страници, от понеделник до петък
  • всекидневникът с най-голямата бизнес секция в българската преса: 16 страници „Компании и финанси“
  • Всеки петък „TV Дневник“ – най-удобната седмична програма на телевизиите
  • рубриката „Мениджмънт“ представя в различните дни „Право“ (понеделник), „Данъци и счетоводство“ (вторник), „Човешки ресурси“ (сряда), „Маркетинг и реклама“ (четвъртък), „Информационни технологии“ (петък)
  • 25 специални издания през годината

И как да си купя друго, след като ТОВА е вестникът, който би успял да засити гладът ми за новини?! Не, не смятам да се абонирам (което се оказва май единственият начин да се сдобивам с вестника), но е гадно в редките случаи, когато реша да си го купя, да не мога да го намеря и да се налага да го замествам с други занимания. Ще взена да врътна едно писмо до Икономедия, въпреки че не очаквам някакво сериозно развитие по въпроса.

8 replies on “За Пловдив и любовта към „Дневник“”

Аз също съм фен, но частичен – не си ги купувам всеки ден, а само когато няма да имам възможност да прочета онлайн изданието, което не се случва особено често, че да изисква абонамент. Но ако еднодневния или седмичен абонамент дава достъп до специалните издания, направо ще си се абонирам.

Аз също съм фен, но частичен – не си ги купувам всеки ден, а само когато няма да имам възможност да прочета онлайн изданието, което не се случва особено често, че да изисква абонамент. Но ако еднодневния или седмичен абонамент дава достъп до специалните издания, направо ще си се абонирам.

Вашият коментар