Оказва се, че когато не свири (яка) банда в „Пъзела“, човек може спокойно да си пие бира там с приятели. Обикновено е задръстено с хора, тъй като заведението е малко, а освен това е доста шумно и с много висока музика, която не позволява много-много да се говори с приятели. Да, ама такива са ми били впечатленията, защото съм ходил само когато там свири група.
След традиционното ходене на църква за взимане на великденско огънче, моята (не)скромна особа, Васил, Недялко, Винкела, Четири око и Виктория, се шмугнахме там, тъй като беше още много рано за прибиране, а на всички твърдото звучене ни е в кръвта. Беше празно, имаше не повече от 10 човека, даже някой не искаше да оставаме там, а да ходим някъде другаде.
Да, ама се оказа, че малко по малко се напълни, слушахме яка музика (през голяма част от времето), пихме бира, бира, бира, бира, бира, говорихме си глупости. Винаги съм ходил в Пъзела заради групата, но тази вечер усещането беше чудесно. Ако трябва да го сравня, напомня ми на усещането, когато (отново в „Пъзела“) групата Crossfire ми свиреше „на ушенце“ авторските си парчета, а в клуба нямаше никой, бяхме само аз, Тинко и няколко много близки приятели на групата.
Та така, в Пъзела взе, че ми хареса. Щом аз, Недялко и Виктория останахме да го затворим, означава, че наистина е било яко.