Аз и Twitter по Радио Пловдив

Днес сутринта бях гост в предаването „Мрежите“ на Радио Пловдив. Темата беше Twitter и горе-долу беше формулирана по следния начин:

Що е Туитър и какво е предназначението му? Колко българи са негови абонати ако изобщо могат да бъдат изброени. Защо публичните личности предпочитат да „туитват“.

Поканата за участие дойде ненадейно късно (към 21h) снощи, когато публикувах като коментар към темата броя български потребители, които отчита TopBlogLog. Сиреч посочих, че изобщо могат да бъдат изброени, дори и да не е съвсем точно, то поне приблизително.

Предаването имаше за цел да представи Twitter на аудиторията си като инструмент, който не е особено популярен в България. Не очаквах, че ще обсъждаме последните новини около него (като например преминаването от Ruby on Rails към Java, използването на API-то и пр.), нито пък исках да влизам в спорове и да оборвам подобни твърдения, затова си бях извадил разни по-общи неща като информация. От Уикипедия.

Основно трябваше да разгледаме 5 теми:

• Защо Twitter е твърде непопулярен в България?
• Моят опит с Twitter: откога и защо
• Измерване на популярността и влиянието.
• Защо е предпочитаната платформа на известните личности?
• Чарли Шийн и Twitter

Най-хубавото и най-лошото на предаванията по радиото е, че са ограничени във времето и никога не стига времето за да се сподели всичко, особено пък ако има и гости в студиото – има прекъсвания за реклама, музика, реплики по сценарий на водещия. И каквото остане е за мнението на гостите.

Още докато вървях към студиото си мислех, че не е добра идея да си приказваме за популярност и влияние в предаване, насочено към онези, които не знаят какво е Twitter или само са чували за него. То не е интересно дори и за онези, които са се регистрирали скоро. Влиянието е по-скоро ориентир за бизнеса и затова предпочетох да не стресирам излишно слушателите с начините за измерването му и да си говорим за по-обикновени неща, които да им дадат представа за услугата и евентуално – да ги подтикнат да я използват. Радиото далеч не е медиата, която е най-подходяща за обсъждане на онлайн проблеми – адресите се цитират трудно, имената се запомнят по-трудно и често има проблем с изписването им, особено ако са на латиница. Въпреки това беше забавно, надявам се – и полезно за слушателите.

Предаването

Предаването започна с енциклопедични данни – система за микроблогване¹, създадена през март 2006 (и стартирала през юли същата година²) в Сан Франциско. Над 200 милиона потребители, 65 милиона туита дневно… Наричат Twitter „SMS на Интернет“. И оттам тръгна неразбирането, което опитах да поясня на по-късен етап на разговора – че всъщност не става въпрос за SMS-и, а че услугата, заради краткостта на съобщенията си, само наподобява на тях³. Статистика за разделянето на туитовете, според която:

• 40% са безсмислени брътвежи и общи приказки
• 38% са (смислени) разговори
• 9% – препредаване на важните съобщения
• 6% самореклама
• 4% спам⁴
• 4% новини

Моето включване започна с цитирането на TopBlogLog с гръмката цифра от 5475 регистрирани и активни профили на българи⁵. Поясних, че става въпрос за профили, които са били обновени (туитнали са) през последните 7 дни, посочили са България като своя локация, но не са включени профили, чиито туитове са скрити. Споделих, че е възможно някои българи да не са в списъка заради местоположението си или защото туитват на други езици. Разбира се, съвсем очаквано и предсказуемо, дойде сравнението – над 200 милиона по цял свят и „едва“ близо 5500 в България и „толкова много потребители на Facebook“⁶ и над 1 милион българи⁷. Защо?

Имах няколко идеи за отговор, а и снощи попитах в Twitter (и във Facebook) защо е непопулярна услуга. Трудно щеше да е да цитирам всички, които споделиха мнението си, въпреки че ми се искаше и се изкушавах да го направя, затова синтезирах и резюмирах всички отговори в няколко изречения, които да звучат малко по-положително. Споделих, че

не смятам, че е непопулярен, дори напротив. А и Twitter не може и не бива да се сравнява с Facebook, защото, макар и социални мрежи, създадени за общуване и забавление, са с различно предназначение – докато Facebook се бори за цялото внимание на потребителите си (с всички средства), Twitter е предназначен да не пречи на продуктивната работа, а е насочен към по-улегналите потребители⁸, които набързо да споделят какво се случва около тях, да сондират мнение, да получат някаква връзка и т.н. Да, българските мобилни оператори не поддържат кратки номера за Twitter, но това не е сериозен недостатък, според мен⁹. По-скоро непопулярността се дължи на неразбирането и на факта, че всичко е само кратък текст¹⁰.

Споделих, че съм регистриран потребител от 1 май 2009 г.¹¹ и че имам 384 последователя и следвам 321. За този период съм туитнал 3485 пъти¹². Може би трябваше да посоча други потребители, които имат повече последователи, следват повече хора и имат по-голям брой туитове, за да се види, че моето участие не е от най-сериозните по тези параметри¹³.

Някъде по това време обясних, че не иде реч за SMS-и, а че всичко (или много голяма част) се случва онлайн, през уеб (сайта на Twitter), през различни приложения и мобилни устройства и някаква част – чрез SMS-и. Говорихме за Чарли Шийн и за това, че за 25 часа и 17 минути влиза в Рекордите на Гинес. На въпроса защо е предпочитана платформа сред известните личности споделих, че всичко е заради лесното използване и бързината, с която се случва това, без дори да отнема излишно време. Като цяло бързината и опростеността на идеята ми бяха лайтмотив по време на целия разговор и се стремях да ги вмъквам в изказванията си.

На финала си говоихме за сигурността и за това, че Twitter събира лични данни на потребителите си и ги предоставя на трети страни. Водещата беше впечатлена, че всъщност съм изчел условията за ползване и подчерта важността от познаването им. Разказах, че по подразбиране всички туитове на потребителя са публични за всички, но видимостта им може да бъде ограничена¹⁴.

Припомних, че през 2006 година (годината на създаване на Twitter) сп. TIME избира една от най-противоречивите си личности на годината – събирателния образ на всички анонимни потребители, които променят дигиталното битие¹⁵. Не разбрах точно как се стигна до това, че трябва да кажа, че въпреки, че наскоро стана на 5 години, Twitter все още не е измислил начин, по който да печели и че разчита на венчър капитали и че се планира първичното публично предлагане да е някъде през 2013 година.

За какво не остана време или какво си говорихме извън ефир

Разбира се, не остана време за доста неща, които ми се струваха важни да се споменат. Исках да споделя за външните приложения, които позволяват скъсяване на препратки, качването на снимки, за сленга и за това как те спомагат за развитието на Twitter.

Много ми се щеше да бъде застъпена темата за ролята на и ползата от Twitter при организирането на протести (в Египет, Тунис, Иран), при политически кампании, при бедствия и аварии. Много исках да споделя за хладнокръвието на @bembeni, която туитваше от Япония за случващото се там след земетресението и последвалото цунами.

Не остана време да си говорим за няколкото алтернативи на Twitter, както и за приложенията, които позволяват използването му и го правят още по-лесен и удобен инструмент.

Като заключение

Като цяло мисля, че се получи добре, макар и кратко – темата е богата на информации и може да бъде продължена в някое следващо предаване, когато да се задълбае в употребата на Twitter. Не знам каква е аудиторията на предаването (и на Радио Пловдив, като цяло) и доколко темата е била интересна, но се надявам, че ако не съм помогнал да харесат Twitter, то поне не съм ги отказал.

Разбрах по-късно, че е имало проблем с онлайн излъчването и няколко потребители не са успели да го слушат.

---