Целият град е … Конфитюр

Тази вечер бях на караоке в „Мармалад“ с Ицо и Донка. Донка пя няколко песни, аз й бях беквокал на едно от изпълненията (забелязвам, че гласът ми се е променил страшно много от тежката музика и колкото и правилно да пея, си излиза едно хевиметълско грачене). Размазваща вечер, поредната, в която оставам без глас. То не бяха песни, то не бяха изговорени глупости (от мен, разбира се, другите само ме гледаха възмутени 😛 Ама нали си ме знаете, като ме налегне простотията, няма край, бате). Аз, Донка и една нейна позната (вече не й помня името, да ме прощава, ама май прекалих с Черния коч) останахме до края; в крайна сметка между няколкото цигари с Донка пред детската градина се разбрахме, че няма да се женим, а само ще се сгодим, за да не плаща високи данъци. Окей, ще я държим официално сингъл за момента :). После може и да не й се размине.

В събота сме на Hell No! в Петното. Поздравленията се приемат тогава, на място :). Лека нощ.