И така, хвърлила си око на умния и привлекателен журналист, с когото си се запознала. Заинтригувана си. Твоят журналист е умен, забавен, самоуверен. Представяш си го като Кларк Кент – как си сваля очилата, разкъсва дрехите си (под които е скрито перфектно поддържано тяло в син неопренов костюм) и идва да те спаси.
Никой не може да те вини! Журналистиката е секси професия.
Журналистите, обаче, не са като пичовете, с които се зарибяваш по баровете. Те не са задниците, по които обикновено си падат девойките.
Не, журналистите са различни (ето затова си привлечена от тях) и още преди да се впуснеш в авантюрата трябва да знаеш – връзката ви няма да е обикновена, в никакъв случай няма да е скучна, няма да е като тези, които си имала досега.
Ето какво трябва да знаеш:
1. Любознателни сме, а и знаем как и къде да откриваме истината.
Трябва да разбереш, че на нас ни плащат, за да се ровим надълбоко в нещата, да откриваме тайни, скрити в купища боклуци. И всичко, което си мислиш, че си скрила от нас, няма да остане скрито задълго. Естествено, ние ще се направим на силно изненадани, когато ни споделиш, че си участвала в порно филм в гимназията. Това, обаче, ние вече ще го знаем.
Нас не ни интересуват измишльотините, затова не се опитвай да ни лъжеш и да ни пробутваш съчинени истории и глупости. Денят ни минава в отделяне на истини от измишльотини, сред купища прессъобщения, в изслушване на PR-практици и мазни политици. Ако ще ни караш да правим същото докато сме заедно, забрави, избий си го от главата, това само ще ни изнерви. И за миг не си помисляй, че ще си траем за това. Отмъщението ще е материал за несправедливостите в обществото – и, о, да!, ще се наслаждаваме, докато го подготвяме.
Просто ни казвай истината. Ние ще я понесем.
2. Ти ще бъдеш темата, рано или късно.
Независимо дали във водеща новина или в колонка за коментари, нещо, което си казала или направила, ще бъде основна тема на материала. Преодолей го. Считай го като комплимент, дори и материалът да оспорва гледната ти точка.
Замисли се: Ние живеем живота докато пишем за него. А ако си част от живота ни, ще пишем за теб, за твоите мисли или за нещо производно.
Не се разстройвай, когато в наш материал се промъкне аргумент срещу идола ти. Написаното не е адресирано към теб лично — твоето незнание е нашето вдъхновение (това не те ли кара да се чувстваш по-добре?).
3. Да, ние сме по-умни от теб.
На нас това ни е ясно. Това накърнява ли егото ти? Със сигурност, но пък сърцето ти бие още по-силно.
Ние добре знаем как е устроен и функционира светът. Това ни познание ни прави много добри в разговорите. Ние можем да се ровим в тънкостите на законите, разбираме от местната, националната и световната политика, знаем къде са най-добрите ресторанти и клубове, какво се случва с поп културата, къде и кога свирят най-добрите групи и пр.
Е, това има и лоши страни.
Гаранция, когато кажеш „тилифон“, ние автоматично ще те поправим, прошепвайки „телефон“ – защото няма такава дума „тилифон“. Не се опитваме да те изкараме тъпа (дори и да не знаеш правилата на българския език), това е просто навик. Същото ще се случи когато неправилно използваш неподходящи думи, мислейки, че са синоними.
Ние сме и леко арогантни. Приеми го (това най-много те привлича у нас). И не се изненадвай ако не сме впечатлени, когато ни кавеш „И аз съм писател.“ Не, не си. Това че седиш в някое кафене, облечена в черно, докато пишеш разни неща в дневника си, не те прави писател. Нито пък факта, че си написала няколко стихотворения в гимназията или пък имаш мечта един ден да напишеш най-великия роман.
Виж сега, на нас ни плащат, за да пишем. Всеки ден. Нещо повече, това, което пишем, има значение. То променя становища, засяга решения и изгражда връзка между хората и света около тях.
Не се поддаваме на емоциите си и не си създаваме фалшива творческа аура. Пишем за реалния свят – с реални последствия.
Написаното от нас минава през трима или четирима ексцентрични редактори, които ни карат да пренаписваме почти всичко, преди материалът да бъде отпечатан в няколко десетки хиляди екземпляра и да бъде разпространен.
Може да имаш някои страхотни публикации, стихотворения и кратки разкази в дневника си – браво! Обаче не си мисли, че ще те приемем за равна на нас и това, което правим.
4. Не си по-маловажна от работата ни – работата ни е по-важна от всичко.
Работата на един журналист не се заключва в седене в редакцията от понеделник до петък в часовете от 9 до 5.
Ние си взимаме и работа за домашно. Ако се случват важни събития, ще зарежем всичко, което сме захванали – дори и да е свързано с теб –, за да ги отразим. Ние винаги търсим събития и новини, така че, да, ще спрем на улицата, за да си запишем нещо, ще вземем интервю от някой минувач или ще събираме информация за събитието, което ни е заинтригувало.
Също така, не се разстройвай, ако ни се обадиш и ни предложиш някое палаво изживяване за следобеда, а ти отговорим, че трябва да се погрижим за поредния материал. Той може да отнеме доста време, но пък след това ще имаме още повече време специално за теб и палавата ти идея.
5. Няма да останеш разочарована.
Журналистите са енергични, интензивни, страстни. Пренасяме това и във връзките си и това ни прави изключително забавни. Животът ни никога не е скучен, а всеки наш ден е напълно различен.
Ако горните точки са те изплашили, ето ти малко разяснения и теми за размисъл:
Фактът, че сме любознателни, означава, че ще изслушаме мнението ти. Дори и да не изглежда като интервю, ние обръщаме внимание на това, което имаш да кажеш (виж правило №1).
Ще пишем за теб или за твоите размисли, защото ти си важна част от живота ни и на нас ни пука за теб (виж правило №2).
Интелектът е най-силното ни оръжие. Няма как да не ти се е случвало да отидеш на среща с някой красавец, а в крайна сметка да ти се иска да не си ходила, защото всичко, което е казал, е глупаво. Това няма как да ти се случи с нас (виж правило № 3).
Да, може дати се струва, че поставяме работа преди теб. Обаче пък и ти не си със загубеняка, който е оставил живота си по течението и е безкрайно доволен на посредствеността си (виж правило №4).
Ето това са пет неща, които трябва да знаеш преди да започнеш да се срещаш с журналист. Чувствайте се свободни да добавяте предложения и идеи към списъка там, където нещо е пропуснато – коментарите са напълно разрешени. А, да, и още нещо – аз съм необвързан (виж правило №5).
бел. преводача – всъщност, за добро или лошо, аз не съм журналист.