Току-що излизам от салона и честно казано ми беше трудно на моменти да не заспя. Не съм нетолерантен и нямам проблем с хора с различен цвят на кожата и мисленето, но тоз филм не ми хареса. Хич. В салона имаше и такива, които се радваха на „маафака мен, юр пийс оф шит, бро…“ но аз не бях от тях. В киното, също като в театъра, могат да се показват и внушават разни неща без да ти бъдат натиквани директно под носа, наготово предварително и старателно сдъвкани. Може и това да е причината, поради която не ми допаднаха стражите.
Ричард Гиър хич не си беше на мястото в този филм, свикнали сме да го гледаме в разни романтични и комедийни бози, тук, в ролята на пенсионер (а той верно си е поостарял) беше по-скоро като кръпка, отколкото като основно парче от пъзела. А пък Итън Хоук откакто спря да се сношава с Ума Търман хич го няма или поне не се сещам да съм го гледал в добра роля. До последно отказвах да повярвам, че е полицай, изглеждаше като палячо. За разлика от тях, обаче, чернокожите (Дон Чийдъл и Уесли Снайпс) бяха много добри, завидно добри.
Иначе историята е пълна с клишета. Всъщност 3-те основни и най-клиширани истории за полицаи са взети и са забъркани с наротици, малко престрелки и едно черно BMW, за да се получи що-годе читав финал, който внася облекчение у зрители като мен.
Гласувах с 3/10 и хич не го препоръчвам на никого.