Categories
Шум зад кулисите

Номинации за Аскеер 2010

Loading

Академия „Аскеер” удостоява с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „АСКЕЕР 2010” Йосиф Сърчаджиев.

Академия „Аскеер” присъжда почетен „Аскеер” на Крикор Азарян за „Трилогията – Чехов” („Чайка” в Театър „Българска армия”, „Три сестри” в Младежки театър „Николай Бинев” и „Вишнева градина” в Народен театър „Иван Вазов”).

Водеща мъжка роля

  • Деян Донков за ролята на Ермолай Алексеевич Лопахин във „Вишнева градина” от Антон Павлович Чехов, постановка Крикор Азарян, Народен театър „Иван Вазов”
  • Михаил Билалов за ролята на Мартин в „Козата или Коя е Силвия?” от Едуард Олби, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”
  • Христо Бонин за ролята на Мъжът в „Нирвана” от Константин Илиев, постановка Иван Добчев, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Водеща женска роля

  • Ангелина Славова за ролята на Олга в “NORDOST” от Торстен Бухщайнер, постановка Василена Радева, Младежки театър „Николай Бинев”
  • Виктория Колева за ролята на Мика в „Живите от мъртвата махала” от Петър Анастасов, постановка Николай Ламбрев-Михайловски, Драматичен театър – Пловдив
  • Радена Вълканова за ролята на Фани в „Приятнострашно” от Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев”

Изгряваща звезда

  • Александър Кадиев за ролята на Херман в „Дама Пика” по А. С. Пушкин, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
  • Василена Радева за постановката на „NORDOST” от Торстен Бухщайнер, Младежки театър „Николай Бинев”
  • Ида Даниел за постановката на „Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка” от Светозар Георгиев, Театрална работилница „Сфумато”

Поддържаща мъжка роля

  • Вежен Велчовски за ролята на Виктор в „Приятнострашно” от Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  • Владимир Пенев за ролята на Гарабедян в „Приятнострашно” от Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  • Филип Аврамов за ролята на Игор Томски в „Дама Пика” по А. С. Пушкин, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”

Поддържаща женска роля

  • Василена Атанасова за ролята на Норма в ”Перла” от Мауро Рази, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
  • Невена Калудова за ролите на младата Фани и старата Фани в „Грозният” от Мариус фон Майенбург, постановка Василена Радева, Театър „София”
  • Параскева Джукелова за ролята на Елианта в „Мизантроп” от Жан Батист Молиер, постановка Росица Обрешкова, Народен театър „Иван Вазов”

Сценография

  • Васил Абаджиев за „Госпожица Юлия” от Аугуст Стриндберг, постановка Лили Абаджиева, Народен театър „Иван Вазов”
  • Петя Стойкова за „Дама Пика” по А. С. Пушкин, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
  • Никола Тороманов за „Козата или Коя е Силвия?” от Едуард Олби, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”

Костюмография

  • Васил Абаджиев за „Госпожица Юлия” от Аугуст Стриндберг, постановка Лили Абаджиева, Народен театър „Иван Вазов”
  • Елена Иванова за „Мизантроп” от Жан Батист Молиер, постановка Росица Обрешкова, Народен театър „Иван Вазов”
  • Петя Стойкова за „Дама Пика” по А. С. Пушкин, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”

Театрална музика

  • Асен Аврамов за „Нирвана” от Константин Илиев, постановка Иван Добчев, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик и за „Дама Пика” по А. С. Пушкин, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
  • Кирил Дончев за „Битие 2” от Иван Вирипаев, постановка Николай Ламбрев-Михайловски, Театрална работилница „Сфумато”
  • Мартин Каров за “NORDOST” от Торстен Бухщайнер, постановка Василена Радева, Младежки театър „Николай Бинев”

Режисура

  • Галин Стоев за „Приятнострашно” от Яна Борисова, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  • Лили Абаджиева за „Госпожица Юлия” от Аугуст Стриндберг, Народен театър „Иван Вазов”
  • Явор Гърдев за „Козата или Коя е Силвия?” от Едуард Олби, Народен театър „Иван Вазов”

Най-добро представление

  • Госпожица Юлия от Аугуст Стриндберг, постановка Лили Абаджиева, Народен театър „Иван Вазов”
  • Козата или Коя е Силвия? от Едуард Олби, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”
  • „Приятнострашно” от Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев”
Categories
Театър

Живите от мъртвата махала

Loading

„Но този стремеж е просто път. Имаш и пак търсиш, вървиш. Достигаш. Стигаш до някого и в миг те обхваща ужасът, че не това e, което си очаквал. Идва съмнението, че и ти самият не си това, което са очаквали от теб. Ти самият не си в очертанията на святото, единственото в очите на другия. Болката те залива. И пътят отново се отваря пред теб. Болката обикновено е толкова силна, че те задушава. Но сега ти искаш да достигнеш до себе си. Да откриеш себе си. И затова поемаш пътя и тръгваш и в мрак дори. С тиха молитва дълбоко в сърцето. Откриеш ли другия, ще откриеш себе си. Да отхвърлиш страха, че си сам. Да срещнеш изгрева. Да тръгнеш. Да отвориш вратата. Да се завърнеш.“

Текстът по-горе представлява размислите на Николай Ламбрев – Михайловски по повод постановката му „Живите от мъртвата махала“ от Петър Анастасов, поставена на камерната сцена на пловдивския театър.

Още като излезе премиерата не бях убеден, че искам да я гледам – дочух оттук-оттам отзиви, които не бяха особено възхваляващи. Само колко са грешали всички, които ме разубедиха…

Имах друга работа в театъра, та изведнъж се оказах на средата на втори ред, в очакване на началото. Изцеден от работния ден, отпуснат в креслото.

Получих такъв шамар, че ми е трудно да се освестя дори и сега, а седнах да пиша доста след като излезнах от салона. Признавам си, съвсем не очаквах такъв реализъм, толкова тъжна и отчайваща картина. Очаквах, че ще съм свидетел на нещо брутално, но това, което видях надмина очакванията ми.

Виждал съм и преди актьор да плаче на сцената. Не бях виждал, обаче, шестима актьори, обляни в сълзи. Смазващо е, повярвайте. Особено ако си седнал нейде по-напред и те плачат пред лицето ти, точно пред теб. Заедно с теб.

За първи път гледам на сцена Лидия Инджова. Много добра, още от появяването си успя да ме грабне, да изгради образа си, да бъде съвсем ясна и категорична. Отдавна не съм виждал млада актриса, която да се справя толкова добре на сцена, не и с режисьор от този ранг. Моите адмирации. Сега си спомням, че тя има номинация за ИКАР 2010 за главна женска роля за ролята й на Тя в „Тя без любов и смърт“ от Едвард Радзински, реж. Николай Ламбрев-Михайловски, ТБА.

За ролята си на Алто в тази пиеса, Алексей Кожухаров пък е номиниран за ИКАР 2010 за поддържаща мъжка роля. Съвсем заслужена номинация. Дори очаквам той да отнесе и наградата.

Всъщност аз харесах всички актьори и това, което дадоха от себе си за тези 2 часа и 20 минути.

Само едно не разбрах – защо и как така се случваше, че актьорите минаваха като призраци през стените на къщата. Да, те такъв живот живеят, сякаш са умрели за околния свят, всеки с проблемите си, но преминаването през стените не го схванах. И ще се радвам ако някой ми внесе малко светлина защо така се получава, какво е това режисьорско решение.

Препоръчвам го силно.

Categories
Интернет Шум зад кулисите

Неактуалните сайтове на българските театри

Loading

Заради Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, актрисата Виктория Колева беше принудена да напусне трупата на Пловдивския театър, тъй като съпругът й, Емил Бонев, е директор на театъра. За това писа на 15 август пловдивско електронно издание, на което се натъкнах съвсем случайно и по съвсем различен повод. Според сайта на театъра, обаче, актрисата все още е част от трупата на театъра, а последната новина в сайта е от началото на април.

Същото се случи и в театъра във Варна. Там обаче Дафинка Данаилова, директор на театъра, напусна поста си. Последната новина в сайта на варненския театър е от 15 април.

Проблемът с неактуалността е валиден за сайтовете на повечето (за да не кажа всички) бг театри – сайтовете им (където ги има) се поддържат от служители на театъра, които имат съвсем други ангажименти и често забравят да обновяват съдържанието в тях и да добавят новини от театъра. В други случаи сайтовете се поддържат от приятели на театъра, които нямат информация и не подозират какво се случва в театъра, за да могат да добавят новини и информация за събитията.

И публиката е принудена да търси информация на други места. И докога така?