Categories
Шум зад кулисите

Номинации за Икар 2009

Loading

Главна мъжка роля

  1. Димо Алексиев за ролята на Калигула в спектакъла „Калигула”, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна
  2. Цветан Алексиев за ролята на Владимир в спектакъла В очакване на Годо, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов”
  3. Ленко Гурков за ролята на Брайън в спектакъла „Радост за моето сърце”, Драматичен театър – Ловеч

Главна женска роля

  1. Мимоза Базова за ролята на Юлия в спектакъла „Родилно петно”, Театрална работилница „Сфумато”
  2. Светлана Янчева за ролята на Катя в спектакъла Валентинов ден, Малък градски театър „Зад канала”
  3. Рени Врангова за ролята Агафя Тихоновна в спектакъла „Женитба”, Народен театър „Иван Вазов”

Поддържаща мъжка роля

  1. Ангел Генов за ролята на Панталоне в спектакъла Принцеса Турандот, Театър „София”
  2. Добрин Досев за ролята на Подкальосин в спектакъла „Женитба”, Драматичен театър „Константин Величков” – Пазарджик
  3. Марин Янев за ролята на Анучкин в спектакъла „Женитба”, Народен театър „Иван Вазов”

Поддържаща женска роля

  1. Станка Калчева за ролята на Пианистка на неопределена възраст, Джанет Бърмайстър в спектакъла Страхотни момчета, Младежки театър „Николай Бинев”
  2. Йорданка Стефанова за ролята на Майката (Досадата) в спектакъла „Амарантос”, НДТ „Сълза и смях” и „Театър на голия охлюв”, НБУ
  3. Ирмена Чичикова за ролята на Мариане в спектакъла Изкуството да смиташ боклука под килима, Драматичен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Дебют

  1. Младен Алексиев за режисурата на спектакъла „Радост за моето сърце”, Драматичен театър – Ловеч
  2. Деница Аргиропулос за сценографията на спектакъла „Радост за моето сърце”, Драматичен театър – Ловеч
  3. Ирина Дочева за ролята в спектакъла „Пеперудите са всъщност изтребители” на сдружение „По действителен случай”
  4. Борис Георгиев за ролята в спектакъла Когато рокът беше млад, Общински театър „Възраждане”

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Калигула”, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна
  2. Ревизор, Театър „София”
  3. Страхотни момчета, Младежки театър „Николай Бинев”

Режисура

  1. Явор Гърдев за спектакъла „Калигула”, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна
  2. Иван Добчев за спектакъла Лазар и Иисус, Театрална работилница „Сфумато”
  3. Десислава Шпатова за спектакъла Изкуството да смиташ боклука под килима, Драматичен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Сценография

  1. Невяна Кавалджиева за спектакъла „Волпоне”, Народен театър „Иван Вазов” – София
  2. Мира Каланова за спектакъла „Тайбеле и нейният демон”, Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора
  3. Никола Тороманов за спектаклите Валентинов ден, Малък градски театър „Зад канала” и „Калигула”, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Петър Дундаков за спектакъла Амарантос, НДТ „Сълза и смях” и „Театър на голия охлюв”, НБУ
  2. Александър Даниел за спектакъла „Пеперудите са всъщност изтребители” на сдружение „По действителен случай”
  3. Емилиян Гацов за спектакъла Замлъкване, „Пърформънс Лаб София”, УТ „Театър на голия охлюв”, НБУ, в партньорство с Театрална работилница „Сфумато”
Categories
Театър

Обществен враг

Loading

Обществен враг„Обществен враг“ е пиеса, написана през 1882 oт Хенрик Ибсен. През 50-те години на 20 век Артър Милър прави адаптация на пиесата, като запазва същото име. През 2007 година, в Пловдивския театър, проф. Здравко Митков я поставя на сцената, както той я вижда, пречупена през неговия поглед.

Нарочно не бях гледал нито една от репетициите, нарочно не се заглеждах, когато трябваше да влезна в салона и да говоря с режисьора. Чел съм пиесата на Ибсен, прочетох и сценичния вариант на проф. Митков. И не исках да гледам процеса, в който пиесата се превръща в театрално представление, а готовия продукт. Затова днес реших да гледам закритото представление, защото въпреки че е все още репетиция, вече всичко е установено, изрепетирано и ако има някаква промяна, тя ще е толкова дребна и незначителна, че почти няма да се забелязва.

И ето ме в салона, заедно с всички онези, които бяха чули, че ще има закрито представление. Веднага се забелязва отворената и осветена сцена, подредена за начало – някакъв дом. Голяма табела разкрива, че това е ДОМЪТЪ НА Д-РЪ СТОКМАНЪ.

След като удобно се разположих на мястото, което си харесах, ме осени идеята, че тази пиеса ще е огромен и безкраен бърборилник – нито в пиесата на Ибсен, нито в сценичния вариант на режисьора имаше особено действие. Само текст. Много текст, който трябва да се изговори. Ужас! Оказа се, че съм грешал. Представлението е толкова театрално, толкова красиво и изчистено, че когато започна, се преселих в описвания свят – в дома на Стокман, в редакцията на вестника, бях част от събранието, а после – обратно в разрушения дом на Стокманови. За радост „Обществен враг“ не е от представленията, на които спокойно можеш да дремнеш, сгушен в тъмнината на салона.

Сценографията е впечатляваща. Да успееш да наредиш дом, редакция на вестник и апартамент на сцената, при това с минимални промени, си е майсторство. Невяна Кавалджиева се е справила перфектно. Всичко е там, където трябва да бъде, няма излишни предмети, не е нещо кичозно, като в същото време сценографията не е минималистична. Моите адмирации. Костюмите също са много добри, типични за епохата.

Актьорската игра – чух няколко различни мнения. Моето е, че всички се справят чудесно. Много от тях не ги бях виждал в такива роли, което не е непременно лошо. Не бях виждал Елена Кабасакалова в такава роля, изглежда интересно и много добре. Стоян Сърданов малко не ми изглеждаше на мястото си. Свикнал съм да го гледам в комични роли и ако трябва да съм честен, си го представях повече в ролята на Мортен Кийл, отколкото на д-р Стокман. Не че не изигра д-р Стокман, напротив, изигра го толкова добре, че изправи на крака публиката секунди след финала, но ми изглеждаше странно. Ролята му е най-сериозната, почти всяка втора реплика е негова, цялата тежест пада върху него.

Да, революционер съм! Възставам срещу вековната лъжа, че мнозинството винаги има право! Нещо повече – заявявам, че мнозинството винаги греши… […] Било ли е право мнозинството, когато е стояло безучастно, докато са разпъвали Христос? Било ли е право мнозинството, когато е отказало да повярва, че Земята се върти около слънцето и е позволило Галилео да бъде поставен на колене като куче? […] Отговорете ми на следното!… Взвод войници върви по пътя към врага. Всеки от тях е убеден, че върви по правия път, по безопасния път. На два километра по-нататък стои един самотник, предния пост. Той вижда, че този път е опасен, че другарите му ще влязат в капан. Втурва се назад!… Не е ли ясно, че на този човек принадлежи правото да предупреди мнозинството, да спори и да се бори с него, ако вярва, че знае истината? Преди мнозина да знаят нещо, един трябва да го узнае!

Почти невъзможно за игра. А той се справи безупречно. Поздравления!

Смятам да приключвам с писането. Мисля, че най-важното го написах – представлението е чудесно, много театрално и чисто. И ще се хареса, надявам се, на всеки, който го гледа. Затова се огледайте за нетипичен за днешния ден афиш, изписан с ерови гласни (Драматиченъ театъръ – Пловдивъ, Общественъ врагъ…), вижте датата и елате на театър! Хубаво е.