Успях да изгледам „Гераците“ на режисьора Максим Генчев, който препоръчах.
В салона (Зала 1 на Лъки синема в Пловдив) нямаше много хора, всъщност и в малката зала да беше прожекцията, пак нямаше да е пълна – очевидно любителите на родното кино са малко.
Филмът е нискобюджетен (около 60 000 лв), сниман за около половин месец (от средата на юли до началото на август), повечето актьори са непрофесионални актьори. Това си личи — къде за добро, къде не. Малкият бюджет и ограниченото време за снимки са наложили филма да е по-камерен, някак си по-затрогващ. Донякъде се е получило, на мен ми хареса това решение.
Всички сме чели повестта, някои са гледали и филмoви версии – в основата лежи идеята за разграждането на патриархалния род. Тук освен това се набляга и на идеята, че когато звънът на парите заглуши гласа на сърцето, всичко се разпада. Краят на филма (който няма почти нищо общо с края на повестта) е много поучителен — най-важното на света е животa, но хората го разбират едва преди смъртта си.
И като отворих дума за разминаването с повестта – на мен лично ми хареса решението (наложено от малкия бюджет) Елка да направи опит да се удави в кацата под капчука на двора, вместо на реката.
Като изключим Йордан Герака (Максим Генчев) и Матей Маргалака (Симеон Алексиев), другите образи са абсолютно безлични и дървени. И мъжете, и жените. До един бяха като извадени от калъп, еднакви, плоски, дървени… А всички, и Божан, и Петър, и Павел са интересни типажи, които можеха да бъдат развити. Донякъде добре се представи Елка, но съм убеден, че можеше и още.
Всъщност сковаността се вижда още в трейлъра, забелязах го още на първото гледане, но реших, че се е получило само на тези сцени.
Първоначално Максим Генчев е предложил на Симеон Алексиев да си разменят ролите. Личното ми усещане е, че на Симо повече щеше да му пасне образа на стария Герак. Чисто визуално черитите на лицето му са по-остри, по-груби и повече се добливат до изградената ми представа за образа на Йордан Герака.
Музиката е добра, много добра. Но извадена от контекста на филма. На мен ми беше странна и неестествена. Щеше да звучи много добре ако продукцията беше мащабна, но за камерен филм…
Същото важи и за камерата – или операторът е бил пиян през цялото време на снимките, или е използвал някаква техника, от която още на 10-та минута те заболява главата. Все едно гледаш Формула 1, а не филм.
След прожекцията се повдигна въпросът дали филмът е учебен, т.е. дали може да замени прочита на повестта. Мнението ми е, че не може и не би трябвало да го прави. А дали трябва да се гледа – да, трябва, дори и насила.