Moже филмът „Явлението“ да е излязъл още през миналата година, но аз го гледах наскоро и то като част от един филмов маратон, предшестващ премиерата на „2012“. Преди да си купя билетче дори не подозирах, че такъв филм въобще съществува, не знаех и нищо за него, нито какво мога да очаквам.
Ей го трейлъра, който изкопах доста след прожекцията:
Ненадейно човечеството (или поне американското такова) е заплашено от изтребление. Доста време трябва да мине, за да се разбере, че странните самоубийства, тръгнали от Сентрал парк и които постоянно зачестяват, не са дело на терористична атака, експеримент или някакъв нов смъртоносен вирус, както всички си мислят. В последствие гимназиалните преподаватели Eлиът (Марк Уолбърг) и колегата му Джулиън (Джон Легуизамо) откриват каква е причината за странните събития – нарушеният естествен баланс на природата. И природата е започнала да си отмъщава. Има, естествено, и любов – поизстинала в началото, изпепеляваща – в края, противопоставяща се на „явлението“.
Такааа. Режисьор и сценарист на филма е М. Найт Шаямалан. Ако името му не ви говори нищо, както беше и при мен, Шаямалан е работил по филми като „Знаците“ и „Шесто чувство“. Което би трябвало да означава, че има опит в създаването на въздействащи филми. Би трябвало…
Сюжетът е пълен с пролуки и клишета и яко намирисва, както се вижда и от минирезюмето по-горе. Диалозите са абсолютно смотани, а актьорите са неправилно подбрани – няма един, на който ролята да му „пасва“ и да я играе добре. Не успях да видя и една сцена, която да е добре изиграна, нито една-единствена. Изграждането на драматичните моменти е пълна скръб и предизвиква повече смях, отколкото някакъв съспенс. Изклчение правят началото и дежа вю-то от финала. И между тях – едно голямо плюскане на пуканки и очакване тази боза да свърши възможно по-бързо.
Докато гласувах в imdb се колебаех между 3 и 4. В крайна сметка оценката, която сложих е 3/10.