Етикет: Ивана Папазова

Аскеер 2014 – Номинации по задължение?

Днес обявиха номинациите за Аскеер. Можете да видите ето тук жури-мури и пр. информация за това как и защо точно тези са номинациите.

Няма какво да се лъжем, сезонът е скучноват и заглавията и имената, които правят впечатление, са малко. За разлика от Икарите, тук поне има някаква вложена мисъл, макар и недостатъчна. Мое лично мнение е, че в полза на наградите би било през отделни години да не се поощрява посредствена работа, само колкото да се даде статуетката. В някои години спокойно може да не се присъжда награда – така хем ще се отбележи, че никой не е работил достатъчно, хем ще се стимулират творците да полагат повече усилия, за да бъде забелязан трудът им и да не сипят ширпотреба представления-еднодневки на килограм. Да не посочвам имена и заглавия!

Искрено се надявам, въпреки че няма да се случи, да видим ЦЕРЕМОНИЯ по награждаването, а не спектакъл. Тържество на културата, на изкуството, а не евтини смешки от ненаучен сценарий, който водещите четат разпечатан от папките си. Барем по едно таблетче да имаха… 2014 е!

Искрено се надявам, въпреки че отново няма да се случи, да спечелят най-достойните, а не най-уговорените.

Искрено се надявам наградите отсъствието на номинации за ТР „Сфумато“ да не е само за да не може Ласкин да не може да си прави гаргара с тях.

И все пак, ето номинациите, както и моите щения и размисли относно кой би трябвало да спечели и защо.

Изгряваща звезда

  1. Бойко Кръстанов за ролята на Гичо във „Възвишение“ от Милен Русков, драматизация Иван Добчев и Александър Секулов, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. Елена Телбис за ролята на Изи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Христо Ушев за ролята на Робин в „Робин“ от Анна Топалджикова, постановка Тея Сугарева, копродукция на Сдружение „Антракт“ и Камерен театър „Възраждане“ и за ролята си в „Welcome America“ от Матей Вишнек, постановка Тея Сугарева, Театър „София“

Колкото и „Възвишение“ да не ми допадна, да му липсва нещо голямо, за да бъде хитът на сезона, Бойко Кръстанов прави много добър старт с ролята си. Не съм гледал останалите номинирани, но искрено се надявам да са поне толкова добри, колкото е Бойко във „Възвишение“.

Поддържаща мъжка роля

  1. Александър Кадиев за ролята на Клеант в „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, и за ролята на Бузата в „Лодка в гората“ от Николай Хайтов, постановка Мариус Куркински, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Валери Йорданов за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Мартин Гяуров за ролята на Алекс в „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова, постановка Тея Сугарева, Театър „София“

Можем да минем и без награда тази година.

Поддържаща женска роля

  1. Вяра Табакова за ролята на Немощната старица във „Всичко ни е наред“ от Дорота Масловска, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Ирини Жамбонас за ролята на Ирина в „Заминавам“ от Алексей Слаповски, постановка Петър Пейков, режисьор Петър Денчев, Малък градски театър „Зад канала“
  3. Мая Бабурска за ролята на Лейтенант Джанет в „Някои го предпочитат“ от Били Уайлдър и И. А. Л. Даймънд, постановка Венцислав Асенов, Младежки театър „Николай Бинев“

И тук ако не се присъди награда няма да е особена драма.

Сценография

  1. Венелин Шурелов за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Петър Митев за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Колкото и много да харесах „Дисни трилър“, нещо ми липсваше в сценографията, онова усещане за напластени спомени и истории в дневната, не само спотаен в ъгъла ужас. Затова много силно се колебая между сценографиите на „Канкун“ и „Ромео и Жулиета“ с по-голяма тежест към тази на „Канкун“.

Костюмография

  1. Васил Абаджиев за „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Елица Георгиева за „Фотоапарати“ от Пьотр Гладилин, постановка Стилян Петров, Камерен театър „Възраждане“
  3. Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Skip.

Театрална музика

  1. Кирил Дончев за „Някои го предпочитат“ от Били Уайлдър и И. А. Л. Даймънд, постановка Венцислав Асенов, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Петър Дундаков за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Петя Диманова за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Прескачаме и тук. Песничката на „Дисни трилър“ е смразяваща, ама чак награда за една песничка…

Водеща мъжка роля

  1. Владимир Пенев за ролята на Арпагон в „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Ивайло Христов за ролята на Коулмън Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Малин Кръстев за ролята на Валийн Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Малин Кръстев или Владо Пенев? Малин Кръстев, защото, да не забравяме, че Владо Пенев получи Икар за тази си роля, а дублирането е статистическа грешка. Кво да правиш, случаен принцип, уж…

Водеща женска роля

  1. Александра Василева за ролята на Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, постановка Григор Антонов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Бойка Велкова за ролята на Дора в „Две“ от Таня Шахова, постановка Юрий Дачев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Ивана Папазова за ролята на Виктория Глас в „Глас“ от Елена Алексиева, постановка Калин Ангелов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Искам да спечели Ивана Папазова. „Глас“ е спектакъл, който впечатлява, Ивана е изключителна в старанието си. НО! имам усещането, че в номинациите е включена и Бойка Велкова не без причина и тази причина е точно тя да вземе наградата…

Режисура

  1. Петринел Гочев за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
  2. Стефан Москов за „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  3. Тея Сугарева за „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова, Театър „София“

„Ромео и Жулиета“.

Най-добро представление

  1. „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  2. „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
  3. „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Каквото и да си говорим, „Ромео и Жулиета“ е хитът на сезона и това е най-достойното от трите представления.

Съвременна българска драматургия

  1. „Злият принц“ от Георги Тенев (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Георги Тенев, 10 ноември 2013 г.)
  2. „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова (Театър „София“, постановка Тея Сугарева, 11 март 2014 г.)
  3. „Хората от Оз“ (Поредица от разговори, чиято последователност може да се променя според вкуса, желанието или настроението на читателя) от Яна Борисова (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Галин Стоев, 6 април 2013 г.)

Принципно трябва да се насърчава родното творчество, но…

Награда за „Глас“

Новината:

Кадър от представлениетоГлас“ е едно от двете заглавия на Пловдивска сцена, които ми направиха впечатление през отминалата година и открито мога да препоръчам (другото е „Дисни Трилър“, постановка на Стайко Мурджев). Прекрасно е, че положеният труд се оценява и че „Глас“ е бил оценен и от обществото на независимите театрални критици.

Искрено се надявам, че и публиката го оценява по достойнство.

Поздравления и честито на целия екип, съвсем заслужена награда!

Глас

Когато преди време научих, че Ивана Папазова ще прави моноспектакъл, искрено се зарадвах, защото тя, освен (може би е твърде силно да нарека „приятел“) позната и колега, с която сме работили заедно, е и актриса, която наистина много харесвам. Направи ми впечатление още преди много години с ролята си в „По-близки до земята“ от Желько Хубач, реж. Петър Кауков, после супер много се кефех на ролята ѝ на Елена в „Сън в лятна нощ“ (пак на Петър Кауков), харесваше ми като слугинята (малка, но запомняща се роля) в „Кървава сватба“ на Лорка (спектакъл на Мариус), Агафя Тиховна в „Женитба“ на Гогол и Ева в „Есенна соната“ (постановки на Иван Урумов). Загърбвайки истеричността в „Крал Лир“ на Стайко Мурджев, беше интересно да я гледам и като шута, макар за там да съм напълно съгласен с Анелия Янева за „пропиления актьорски заряд на Ивана“ (оставяме настрана и факта, че повече приличаше на Жената-котка, отколкото на шут, защото е друга тема). Тя е играла и в други представления, някои от които или не съм гледал, или не съм запомнил. Но и гореизброените са напълно достатъчни, за да разкрият част от актьорския ѝ потенциал, защото с всяка следваща роля тя успява да ме изненада, да ми покаже още, и още, и още. Затова я харесвам и не го крия. Затова се зарадвах за моноспектакъла ѝ, защото знаех, че ще ме изненада за пореден път.

Да правиш моноспектакъл хич не е майтап работа. Ако не вярвате, питайте Мариус, питайте Камен Донев дори… Или го правиш и си номер 1, или гръмко се проваляш. Средно положение няма.

плакатът на Глас„Глас“ не е лъжица за всяка уста, нито е представление за всеки. Не че е някакво толкова високо изкуство, елитарно и на прага на разбираемостта, не, в никакъв случай, но не е и бързосмилаем ситком, който гледаш и забравяш още при излизането от салона. А „Глас“ дори не е комедия. По всяка вероятност след заглавието в програмата ще пише „драма“. След като прочетох пиесата и успях да изгледам и спектакъла, личното ми мнение е, че това е трагедия. Истинска трагедия. Защото във всеки учебик по естетика се казва, че „трагично е загиването на прекрасното при сблъсъка му с действителността“. Защото едва ли има по-голяма трагедия от осъзнатия опропастен живот, потенциал, талант… Цял живот да преследваш мечтата си — да пееш, — която се изражда, за да се превърне в своята противоположност, но да продължаваш да я следваш сляпо до момент, в който намразваш себе си и гласа си. Да се боиш от гласа си, да чувстваш нежелание, отвращение дори да го чуваш… И готовността по-скоро да посрещнеш смъртта, отколкото да извадиш ГЛАСА наяве…

Да пее или да замълчи завинаги? Една велика певица се ражда от сянката на друга. А може би сянката, отражението е именно другата. Дубльорката или оригиналът. Виктория Глас или Мария Калас. За едната животът свършва там, където е свършило изкуството. А за другата продължава безмилостно. Овладяла ролята си до съвършенство, дубльорката знае как да изиграе примадоната. Ще се поддаде ли на изкушението да излезе на сцената и да го направи?

Кадър от представлениетоЗа това иде реч в представлението и в страхотния текст на Елена Алексиева. За нежеланието, за отвращението, за двойнствеността, за непознаната човешка съдба, която се крие зад всеки иконичен образ…

Шепа хора, седнали в удобните кресла на камерна сцена съпреживяваме с героинята, а видимо – и с Ивана всяко движение, всичко, което се случва на сцената, нейната изповед. Докосваме се до страховете й, защото те са толкова плътни, че можеш да ги пипнеш.

Сериозна работа е паднала, то си личи, защото изповедта на Глас е толкова истинска, някак толкова земна, близка, разбираема, едва ли не наша собствена – това предаване на емоция не се случва току-така и дори да е засложено в драматургичната основа, необходима е и допълнителна сериозна работа това наистина да се случи.

Консултации с вокален педагог (доц. Лилия Илиева), промени и размествания на текста така, че да се подсили емоцията или да отговори по-точно на режисьорски изисквания, маниерност, присъща за и позната ни от хора от висшето изкуство.

Страшно много харесах какво видях, същото усещане долових и у хората, с които бях – получихме точно онова, за което бяхме отишли, видяхме онова, което искахме да видим и преживяхме онова, което очаквахме да преживеем. Някак неусетно разбрахме, че концертът, който очакваме, току-що е свършил.

Единственото нещо, което някак през цялото време ми стоеше странно, бяха обувките. Нямам идея защо, но през цялото време имах усещането, че са от друго представление, а понеже гледахме репетиция, са били удобни на Ивана и затова е с тях. Всичко останало беше безупречно. И в началото споделих, че „Глас“ не е представление за всички, но онези, които обичат истинския театър, ще го харесат и аплодират дълго. И ще го препоръчат на приятели, както правя аз в момента.

По-горе написах, че като правиш моноспектакъл или го правиш и ставаш Номер 1, или се проваляш. Средно положение няма. Ивана Е номер 1! Тествано.

Снимките са на Георги Вачев, още няколко снимки има в страницата във facebook на театъра. Премиерата е на 16 и 17 април.

Номинации за Аскеер 2013

През годините наградите Аскеер винаги са били някак по-престижните, по-желаните и с по-голяма тежест награди за театрално изкуство у нас. Икар винаги са ми изглеждали като „защото трябва да ги има“… За толкова години Аскеерите някак по-точно улавяха пулса на българския театър и отсяваха по-точно най-добрите през годината (с изключение на миналата, когато незнайно защо журито беше решило да отсвири варненския театър, който пък имаше изключително силен сезон и репертоар!). По традиция, сред номинираните не попадат и заглавия и творци от състава на Театър „Българска армия“ (а може би трябва, защото сред тях също има много добри, а журито не е само от театъра, че да е пристрастно)..

Наградите тази година ще отидат за спектакли, чиято премиера е била в периода от 15 април 2012 г. до 10 април 2013 г. Тази година номинациите за Аскеер ми изглеждат странни. Не знам дали и какво са гледали от журито и по какви критерии са избирали номинираните, но оставам с усещането, че има нещо сбъркано. И за първа година Икарите ще са по-смислената награда.

Следват номинациите, заедно с фаворитите ми. Като цяло ми се струва тъпо наблъксването в категориите на недотам ярки заглавия, за да може „Хамлет“ на Явор Гърдев да е безспорен фаворит. Също така се чудя защо не направят категория „Ляхова, Тороманов и Шурелов“ и на ротационен принцип всяка година да им дават награда, че да може и други сценографи и костюмографи да видим…

Водеща мъжка роля

  1. Герасим Георгиев – Геро за ролята на Ганьо Балкански в „Господин Балкански“ от Георги Данаилов, постановка Бина Харалампиева, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Леонид Йовчев за ролята на Хамлет в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Марин Янев за ролята на Филипо, Стефан Мавродиев за ролята на Николо и Илия Добрев за ролята на Пепино в „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“

Леонид йовчев, няма съмнение. Не защото не заслужава наградата за ролята, а защото останалите бледнеят.

Водеща женска роля

  1. Елена Азалова за ролята на Мария Гаралда в „Карнавал“ от Жорди Галсеран, постановка Петър Денчев, Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора
  2. Жорета Николова за ролята на Нанси в „Морски пейзаж“ от Едуард Олби, постановка Петър Денчев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Илка Зафирова за ролята на Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали“ от Андрю Бовел, постановка Зорница София, Малък градски театър „Зад канала“

Странно, но нямам фаворит. Може би Илка Зафирова, въпреки че не съм гледал тази ѝ роля, но пък Илка е страхотна актриса, така че нямам съмнения, че се е справила безупречно.

Поддържаща мъжка роля

  1. Атанас Атанасов за ролята на Труман в „Хората от Оз“ на Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  2. Вежен Велчовски за ролята на Абдел в „Летище“ по пиесата „Светулки“ от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Павлин Петрунов за ролята на Гунчо в „Духът на поета“ от Стефан Цанев, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“

Пас.

Поддържаща женска роля

  1. Даниела Викторова за ролята на Тереза в „Паметта на водата“ от Шийла Стивънсън, постановка Стоян Радев, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Ивана Папазова за ролята на Шут на Лир в „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Станка Калчева за ролята на Корделия Егерман в „Часът на вълците“ по мотиви от „Из живота на марионетките“ на Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“

Ей това ми е много интересна категория. Искам и трите да спечелят! Или поне първите две! (тайничко май Ивана ми е фаворит)

Изгряваща звезда

  1. Васил ДуевДани за ролите на Свалячът и Сексистът в „Самотни персонажи“ от Васил Дуев, постановка Васил Дуев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Павлович Чехов, постановка Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  3. Димитър Живков за ролите на г-н Димитров, Здравко, Бабата, Взводния, Снайпера, Анна, Йоцко, Веси, Баце Мише, Спас Певеца, Стрина Милетка в „Живак“ (Авторски моноспектакъл) от Димитър Живков, постановка Димитър Стефанов, Продуцентска къща „Креди Арте“

Да сложиш Гергана Плетньова в тази категория е обидно. Не само заслужава да спечели, ами ако може – да ѝ връчат два аскеер-а.

Режисура

  1. Ивайло Христов за „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Неда Соколовска за „Майките“, авторски вербатим спектакъл, Студио за документален театър „Vox populi“
  3. Явор Гърдев за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“

Някакви съмнения, че Явор Гърдев ще вземе награда? Не би трябвало да имате…

Сценография

  1. Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Елена Иванова за „Летище“ по пиесата „Светулки“ от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Петя Боюкова за „Очите на другите“ от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен театър „Иван Вазов“

Пак за „Хамлет“, въпреки че личното ми предпочитание е Елена Иванова.

Костюмография

  1. Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Петя Боюкова за „Очите на другите“ от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен Театър „Иван Вазов“
  3. Юлиян Табаков за „Идиот 2012“ по Фьодор Михайлович Достоевски, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов“

Пфф… айде, пак „Хамлет“, мир да има…

Театрална музика

  1. Асен Аврамов за „Медея – майка ми“ от Иван Добчев в съавторство със Стефан Иванов, постановка Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Антоний Дончев за „Ричард ІІІ“ по Уилям Шекспир, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Мартин Каров за „Скачай!“ от Здрава Каменова и Мартин Каров, постановка Калин Ангелов, Театър „София“

Скачай!

Най-добро представление

  1. „Майките“, авторски вербатим спектакъл, постановка Неда Соколовска, Студио за документален театър „Vox populi“
  2. „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

така и така сме тръгнали да даваме на „Хамлет“, поне да е навсякъде… ще има мат’рял после медиите да пишат заглавия…

Съвременна българска драматургия

  1. „Терапевтът“ от Елена Алексиева (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Крис Шарков, 16 ноември 2012 г.)
  2. „Една седмица страсти“ от Любен Босилков (Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора, постановка Ивелин Керанов, 25 март 2013 г.)
  3. „Зазиданите“ от Ясен Василев (Младежки театър „Николай Бинев“, постановка Тея Сугарева, 8 октомври 2012 г.)

Тази година Академия „Аскеер“ присъди Специална награда Почетен „АСКЕЕР 2013“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство на проф. дфн Александър Шурбанов за превода на четирите високи трагедии на Шекспир – „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“ и „Макбет“

Академия „Аскеер“ удостоява с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „АСКЕЕР 2013“ актрисата Емилия Радева.

На номинираните – честито, церемонията е на 23 май и ще я дават по телевизора! За радост – на живо.

Коя е Виктория Глас

Вероятно е голямо предизвикателство за коя да е актриса да играе Мария Калас в биографична пиеса за великолепното сопрано. Вероятно е още по-голямо предизвикателство текстът да се окаже не съвсем биографичен и да разглежда Калас от гледна точка на нейната [измислена] дубльорка Виктория Глас. Мисля си, че е значително по-сложно да влезеш в кожата и изиграеш образ, който е винаги в сянка, получава аплодисментите, които са за него, но са адресирани за друг човек. В текст, който изследва превръщането на обикновените хора в звезди…

Това се случва в момента в пловдивския театър, на камерна сцена. Млад и надъхан екип започна днес репетиции на сцена на заглавие, което звучи доста предизвикателно като начинание. Сценичният екип строи отчасти готовия декор, затова набързо спирам до всеки от постановъчния екип, за да разменим по няколко думи.

Пиесата се казва „Глас“, това ще е името и на постановката. Автор е Елена Алексиева, която изглеждаше възхитена, че е част от постановъчния процес, а не изолирана от него. Подобна радост, че тя е наоколо долових и у останалите, което предрича, че приказката „Пази, Боже, да ти се случи да работиш с жив автор!“ в случая не важи.

Премиерата ще бъде на 16 април (с предпремиерно представление точно след месец, на 15 април).

Всъщност „Глас“ не е непознат текст – той е бил представян в Пловдив и София от актрисата Ивана Папазова като част от инициатива, наречена „театър на маса“.

Глас
(снимката е от страницата на Галерия Снежана във Facebook)

Именно Ивана ме покани да се срещна и запозная с хората, с които работи по спектакъла. Подходих неуверено, почти бях на ръба да се откажа и да не отида, защото не познавах нито текста, нито авторката му, а за режисьора Калин Ангелов само бях чувал (макар и все добри неща), но не познавах и не бях гледал негови работи. Въпреки че много ми се искаше да гледам „Васа Железнова“, която той постави в Търново преди време. Дългия разговор с него оставих за по-късен етап, когато все пак успея да прочета „Глас“, не ми беше интересно да си говорим общи неща, а без да съм си свършил домашното, няма как да се случи интересен диалог. Да, той вероятно и сега можеше и би ми разказл подробности и детайли, но за мен по-интересно на този етап беше общото усещане, нагласата, тръпката от началото…

Заприказвах се с Елена Алексиева, непринудено, без да ѝ тикам диктофон в лицето. По-интересно ми беше в неофициален разговор да науча повече за нея и текста ѝ. „Официалния“ разговор и допълнителни въпроси оставих за пресконференцията или ако се засечем преди това. По-късно разбрах защо ми е било любопитно и приятно да си говорим с нея – оказа се, че е доктор по семиотика, което аз като фен на Еко, надуших някак в начина ѝ на мислене и изразяване.

Всъщност пиесата „Глас“ има интересна история – текстът е създаден за ученичка на Снежина Петрова, която пожелала да изиграе Калас. Оказало се, обаче, че създаденият текст не срещнал приемане и се очаквало да бъде радикално променен, за да напасне на очакванията и представите – нещо, което не е по вкуса на никой [жив] автор, оттам и приказката от по-горе.

Така пиесата остава в оригиналния си вид и в изчакване на своя момент.

Не разбрах точно как е достигнал до Ивана, но следва сцепление между текст и актьор и това е нещото, което впечатлява Калин Ангелов, който предлага да го реализират на сцена. В този екип вече авторът е ОК да прави промени на драматургичната основа, където и ако се налага по искане на режисьора или заради специфики на актьорската игра.

Оттам насетне процедурата е ясна – обсъждания, изследване на образа на Мария Калас, нейните жестове, гледане на нейни изпълнения и анализирането им, следват уроци по пеене, репетиции на маса, за да се стигне до днес, когато е време да се започнат репетиции и на сцена.

Ивана изглеждаше напрегната, но и силно фокусирана върху начинанието си, недотам разговорлива, но весела – как и защо текстът я вълнува, ще ми е любопитно да науча от нея по-нататък, когато спектакълът вече започне да придобива форма, а напрежението започне да отшумява. Със сигурност ще се срещнем отново, за да ми разкаже как вървят репетициите преди напрежението да се върне, засилвано от предстоящата премиера. Нямам абсолютно никакви съмнения в отдадеността ѝ към ролята си – познаваме се, гледал съм я в много и все различни роли, знам как отговорно подхожда към ангажиментите си. Знам че и тук ще успее да ме изненада и да ми предложи истински театър. Нямам търпение за следващата ни среща, вероятно по-дълга и нарочна, за да си говорим повече затова коя е Виктория Глас и за сложността от изиграването на герой, който е сякаш противоположност на суетната актьорска същност.

Оставих ги да репетират на спокойствие, но „Глас“ е начинание, което разбуди любопитството ми, ще следя развитието му и как еволюира от фрагменти текст до изпълнение на сцена. И ще ви държа в течение. Видите ли програмата за април на театъра, бързайте към касата за билети! Ще си струва!