Етикет: Ingress

Снимката по-долу е кадър от Street View в Пловдив, на Главната улица.

В Street view, всъщност, той изглежда малко по-различно – там го няма онова зелено нещо до лампата. То е част от Ingress — играта-обогатена реалност на Google, която играя в последните месеци — а аз го направих от т.нар. Intel map. Отскоро, при едно от последните освежавания на интерфейса, освен картата, беше добавена възможност и за преглеждане на града в street view режим и по-добро ориентиране за местонахожденията на порталите.

Всъщност това е нещо, което е повече от желана и необходима функционалност – вече дори писах за това и е повече от гот лека-полека това да се случва и реализира. Да, не сме свидетели на най-добрата възможна имплементация, нито пък добавката е функционална към момента, но подава любопитна заявка за посоката на развитие. Много би било гот вместо този маркер, в режим Street view да се вижда самият портал – някаква картинка, която да бъде монтирана в снимката, да се виждат резонаторите на поретала, връзките от и към него и всичката друга любопитна и полезна информация, която иначе засега е скрита и се показва само при преглед на картата. Колкото е по-визуално, толкова ще бъде играта по-интуитивна и ще задържа вниманието на играчите и няма да е отблъскваща и чак толкова неразбираема в началото на новаците, които не разбрат много-много какво трябва да правят, за да им се случват нещата.

Сега очаквам да бъде включена и камерата на устройството в играта при обиколките из града – обогатената (визуално) реалност, съчетана с озвучаването на играта, значително ще подсили степента на сцепление между играч и приложение. И сега тръпката е голяма, но не ми се мисли колко по-голяма може да бъде, когато всичко стане значително по-visual.

Времето прогресивно става все по-добро и аз все по-често се потапям в Ingress. Вече и следа няма от големите януарски студове, когато започнах да играя.

Ingress претърпя някакви промени откакто играя, но повечето бяха по-скоро козметични, отколкото сериозни промени в механиката, начина на игра или във визуално отношение. Може би ми се иска да видя по-ускорено развитие и по-бързо случване на нещата, но вероятно по-бавното развитие позволява по-доброто изпипване и обмисляне на детайлите. Играта е далеч от готова да бъде отворена за всички, въпреки че много от наличните играчи вече са понатрупали опит и нива (без много-много да се замислят върху отборността на играта). Появяват се нови играчи и от двете фракции, някои дори успяват да се зарибят и да останат в играта и да я играят.

Специално за тях двете фракции в Пловдив договорихме тренировъчна зона – пет портала в Градската градина, които са слаби и лесни за превземане – така новобранците имат къде да натрупват опит и да изследват кое как работи в играта. Когато аз започвах, такова нещо липсваше. Днес сякаш и играчите и от двете фракции са по-благосклонни да оказват помощ и подкрепа на новодошлите и да им помогнат за по-пълноценно усещане.

За съжаление (или за радост), Google винаги подхождат твърде geeky към начинанията и продуктите си, винаги впечатляват разработчици и хора в IT сферата, но рядко успяват да имат широк отзвук и добро приемане сред масовите потребители. Продуктите им изглеждат сякаш единствената задача на разработчиците им е била функционалността, а дизайнът може да чака за по-добри времена… Това до голяма степен важи и за Ingress. Колкото и приложението и глобалната карта да изглеждат супер, първоначално са шокиращи, трудноразбираеми и недотам лесни за използване. И ако не им отделиш някакво време за разучаване, всичко отива по дяволите (а интуитивността е от изключителна важност за използването на мобилно приложение).

Да, Ingress е в затворена бета и в процес на разработка, но практиката досега показва, че не ставаме свидетели на драстични промени преди и след отварянето за публично ползване в продуктите на Google. Затворената фаза е повече процес за контролирано разрастване с нови потребители и настройване на услугата, отколкото за бетатест в смисъла, който се влага на други места и вслушване в потребителското мнение и съвети, наред със оправяне на възникналите проблеми и грешки. Ingress не е от типа услуги, които би трябвало да подклаждат интереса и желанието за игра чрез дълъг затворен тестов период и планирано разширяване. Публична тайна е, че Niantic Labs често дават ранен достъп на желаещи да играят, заради на проявена креативност (най-често чрез боравене с Photoshop) – в официалната група, в раздела за Artwork могате да се видят доста картинки, изпратени от потребителите, чрез които са получили по-бързо поканата си за игра. Използваните снимки в тази ми публикация са такива.

Колкото и красиво да изглежда Google Maps в Holo dark, това не спомага особено много за „влизане във филма“. Да, може да служи за ориентир и посоката на движение, за разположението на порталите, резонаторите около тях и пр., но това сякаш не е достам достатъчно. Все пак Ingress е обогатена реалност, augmented reality, а когато се спомене понятието, се предполага по-голяма интерактивност с реалния свят през погледа на смартфона. Много често това понятие се свързва с употребата на камерата на устроството, която показва света. В Ingress това липсва.

Странно е колко много снимки има, които са компютърно обогатени, за да включват елементи от играта и които са получили ранен достъп, а този аспект не е все още добавен в играта.

Колко по-готино би било да може да се избира дали да се вижда картата (както е сега) или да се използва камерата, за да се вижда обогатеният свят на Ingress, както е на снимката в дясно… Така виждат (или искат да виждат) света потребителите, така е готино, значително по-атрактивно и предразполагащо към игра… да, харчи повече ток от батерията, но това едва ли е особен проблем, особено ако е възможно да се превключва изгледът. По-голямата интерактивност води до по-добро преживяване и задържа интереса за по-дълго време. Освен това взаимодействието с вече познатия, реален свят, позволява по-добро сцепление между играч и играта. Не е технически невъзможно да се случи, напротив – вече сме свидетели на много добри такива приложения, които изкривяват действителността през призмата на камерата и приложението, за да добавят различна стойност. Ingress със сигурност може да спечели много от това. Искрено се надявам това да бъде добавено в играта. Още повече, че в голямата карта е добавена възможност за превключване между карта и сателитен изглед, както и преглеждане в резим Street view (обогатената реалност може да започне и оттам, чисто експериментално, би било още по-забавно!).

Използвани снимки: 1, 2, 3

Когато преди време писах за последното ми увлечение – играта Ingress на Google – споделих опасението си, че нещо не е съвсем както трябва.

И тук, както и в реалността, сякаш доказваме на света, че колкото и нещо да е колективно занимание, не умеем да го вършим заедно, в екип.

Това продължава да е факт – отборната игра в Пловдив липсва и вероятно никога няма да се случи (а дори и да станем свидетели на промяна в механиката на играта, която създава необходимост от екипна игра, по-скоро имам усещането, че ще видя отлив на играчи, отколкото на организирането им). Като допълнение, един месец по-късно мога да добавя и още нещо. Когато играта/заниманието е отборно, освен уважението към играчите или участниците от отбора, трябва да го има и уважението към противниковите сили. Дори в занимания, от които се очаква да прецакаш другите, да демонстрираш тактика, хитрост и надмощие, за да спечелиш, уважението към противника е от основно значение и важност. Това много силно важи и за Ingress и е фундаменталното нещо, което сякаш остава неразбрано нито от нашите, нито от другите (умишлено отново няма да издам към коя фракция съм се присъединил).

В отборната игра, особено когато играта е безкрайна и реално няма финал, нито победа или тотално надмощие на едните над другите, за да продължава играта, именно това уважение е в основата на продължаващата игра. В момент, в който си мислиш, че си прецакал противниците си, завладял си всичко и не им даваш възможност да припарят до портал (в случая е портал, но може да е друго, това важи и може да се разглежда и по принцип), това не е победа, а загуба. Защото дори и в този момент ние можем да продължим да играем и да трупаме опит и да събираме предмети от вражеските съоражения — дори без да се налага да ги превземаме. Да, по-бавно и значително по-монотонно, но може да продължи да се случва (изчислих, че за два часа обиколко из града по установен маршрут могат да събирам по 10 000 точки опит за едно излизане), докато уж спечелилите противници остават без възможност за игра, само очаквайки някой от нас да превземе нещо, за да могат да му се нахвърлят като изгладнели хиени с единствената мисъл да вземат някоя-друга точка… Защото владенията им не им носят дивиденти в точки, само единствено в предмети, които да използват срещу нас, стига ние да решим да завладеем нещо (а ние нямаме нужда да го правим, нали?)

Това, че нещо не е забранено, не значи задължително, че е позволено или приемливо – хората не обичаме ограниченията, забраните (и когато ги има, търсим начини да прецакаме системата или да ги заобиколим). В игри като Ingress реално може да се контролира целият град и да не се дава възможност на противника да диша, да вдигне глава. В безкрайна игра подклаждането на желанието у „врага“ да играе е в основата на собственото ти забавление и гаранция, че също ще можеш да играеш пълноценно. И може идеалният край да е с тотално доминиране на едните над другите, но на локално ниво ако се случи, това лишава и двете страни от реалната игра, в търсене на опити за прецакване на системата и игра по алтернативни начини. Странно е, че това се случва в Пловдив, където очевидно сме привнесли шопското „Я не сакам на мен да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле“ (което пък не се наблюдава там или на други места, единствено се случва в Пловдив). Което обаче не е точно желаният ефект. Тъжното е, че никой не се е замислил досега върху нещата, а един от съотборниците ми, когато му споделих тези ми размисли, а-ха да ме попита дали съм си пил хапчетата…

Не можеш да играеш шах сам. Дори да се случи и да се опиташ да го правиш, притежаваш само един мозък и опитите да се раздели мисълта на две, за двете страни, завършва с провал – защото едната страна (често тази откъм играча) се фаворизира за сметка на играча и се мислят начини за прецакване на отсрещната. И в Ingress е така, макар да не е шах.

За съжаление това се наблюдава и в бизнеса – реално не сме свидетели на конкуренция, на опити за предлагане на още повече на клиентите, а на опити за прецакване на другите, за да могат техните клиенти да дойдат при нас. Което не води до подобряване на предлаганата стока/услуга. Свидетели сме на реална омраза, вместо на истинска конкуренция. Между двете има разлика. И също е много, много тъжно.