Родителското отчуждение е една от най-тежките и същевременно „невидими“ драми в съвременното семейство. С нарастването на разводите и споровете за родителски права, темата излиза на преден план не само като юридически казус, но и като дълбока психологическа травма за цялото общество. Светлина върху този сложен казус хвърля книгата на д-р Лазар Атмаджов „Психология на родителското отчуждение“.
Основен акцент в нея е разбирането, че това явление все още не е дефинирано като официално медицинско разстройство, а е по-скоро социален и психологически проблем, който засяга не само разведените двойки, но и цели семейства. Авторът подробно разглежда механизмите на манипулация, чрез които единият родител често заема ролята на жертва, вменява на детето чувство за фалшива лоялност и дисквалифицира другия родител в неговите очи.
Книгата обръща специално внимание на негативните последици за децата, които варират от физически неразположения и нарушения в съня при най-малките до агресия и сериозни психологически травми при по-големите. Анализирано е и честото безсилие на социалната и съдебната система, която се сблъсква с родители, търсещи в лицето на специалистите не реална промяна, а „съучастници“, които да потвърдят тяхната правота.
Книгата трябва да бъде прочетена, защото представлява апел към мъдрост и цели да помогне на родителите да разберат, че техните лични конфликти не трябва да диктуват емоциите на детето.
Разбир се, книгата може да бъде възприета полярно – за някои тя ще бъде огледало на техния собствен болезнен опит, докато за други може да прозвучи като обвинителен акт, който провокира силна съпротива. Тя е инструмент за постигане на честна себерефлексия, като приканва читателя да се запита доколко собственото му поведение е градивно и дали има волята да предприеме действия към промяна в името на благополучието на детето си.
Интервюто ми с д-р Атмаджов за книгата е публикувано в TrafficNews.bg