Крис обяви във Facebook, че има ограничен брой (10) покани за социалния експеримент на Microsoft.
Крис го нарече „новата социална мрежа на Microsoft“ и това веднага отприщи коментари от хора, готови да получат покана. Дали комбинацията „социална мрежа“, „нова“ или цялото предизвика такова внимание е трудно да се каже, но съм повече от убеден, че повечето от тези хора, които бяха или ще бъдат поканени да се присъединят, няма да разберат, оценят и допринесат за развитието на платформата.
Защото дори не обърнаха внимание на продължението на съобщението на Крис: „да ми пише на лична мейла си“ – вижте коментарите и си изберете мейлове за спамене.
Проектът на Microsoft е в ранен етап от развитието си, точно както Google+ при стартирането му на 27 юни. Предназначен за ранни потребители – хората с въображение, готови да се впуснат в доизграждането му – като изпробват наличните функционалности, съобщават за грешки или пропуски, дават идеи за нови, изграждат из основи културата на общността и нормите на поведение…
Когато толкова много българи се присъединиха в Google+ в началото, беше ясно, че това няма да приключи добре – вече виждаме резултатите, ще ги видим скоро и при Microsoft – неактивни и неподдържани профили, липса на активно споделяне и общуване между потребителите, мъртви души и замърсен социален граф.
Нека не се лъжем – нямате времето да поддържате активен и пълен личен профил на толкова много места, нямате ресурса да изглеждате добре навсякъде, а празният, неактивен и нерелевантен профил може само да навреди на личния бранд, вместо да е от полза. Защото сме надраснали (нали?) тийнейджърските години, в които да се хвалим с бройки (в случая – с брой регистрирани профили на различни места онлайн). Нещата са далеч отвъд профилите и страниците.
Идва краят на „сошъл“ и е по-добре вместо да се регистрират нови и нови сметки насам-натам, да се замислим за начини, в които да разкараме неефективните присъствия, да се оттървем от шума и да спрем да ползваме социални инструменти, чиято цел е да губят време, вместо да са полезни.
Отделно, че синдромът на свраката (това ново лъскаво нещо), дето привлича и дразни погледа ви, не е полезен и за развитието на мрежата.
Очаквайте скоро заклеймяването, че мрежата е тъпа, не е готова, умряла е, не е като Facebook и производни.
3 replies on “Синдромът на свраката”
Прав си да си скептичен, написах моят бърз обзор на функционалностите на Socl, но ще ги пусна като стане 9, че ще ми е блог поста за ден 9 от моето предизвикателство 100 дни – 100 блог поста.Хайде, чакам новия ден, все едно е нова година ;-))
Не, не, не съм скепричен за Socl, за за приливната вълна потребители, които ще щъкат вътре и ще са недоволнии, че нещо все не е както трябва.
Разбира се, че ще има неактивни профили и оскъдно споделяне в Google+. Там, за обикновения потребител в България, просто няма с кого да се споделя. Оказа се безполезна платформа, каквато ще бъде и Майкрософтската. Facebook просто си остава непоклатим.