За никого не е тайна, че не гледам телевизия и в редките случаи, когато попадна някъде, където има включен телевизор, така се зазяпвам в движещите се картинки, че забравям за останалата част от компанията.
Въпреки това, има два сериала, които следя. Но не, не ги гледам по телевизията. И двата по един или друг начин са успели да ме грабнат. И на двата попаднах съвсем случайно, дори не очаквах, че ще ме запленят дотолкова, че да тръпна в очакване за следващия епизод, за да получа още 40 минути от историята, за която разказват.
Признавам си, че не очаквах подобно нещо да се случи, не и след като обзелата ме мания по „Изгубени“ приключи с грандиозния финал. Сега всичките ми очаквания бяха насочени към следващия сезон на хладнокръвния сериен убиец „Декстър“, който се задава през септември.
Та така, серия след серия, ето кои са двата сериала, които привличат и задържат вниманието ми.
Haven / Хейвън
Когато случайно попаднах на „Хейвън“, хареса ми идеята, че ще е сериал по роман на Стивън Кинг. В последно време нещо Стивън Кинг съм го разлюбил като автор. Много комерсиален ми идва, сякаш загубил страстта си към съшиването на думи в изречения и разказването на вълнуващи истории. Въпреки това ми стана интересно как ще бъде реализиран сериала, предвид неоспоримия факт, че с 2 изключения („Изкуплението Шоушенк“ и „Зелената миля“), всички други филми, направени по негови романи, които съм гледал, са абсолютна боза с косми.
Оказа се, че „Хейвън“ е доста приятно за гледане сериалче, което не затормозява излишно зрителя. На всичкото отгоре е бегло базиран на новелата на Стивън Кинг, така че (не)познаването й по никакъв начин не намалява удоволствието от гледането.
Историята се завърта около млада агентка от ФБР, която се озовава в Хейвън (нейде из Мейн) докато разследва убийството на местен бивш затворник. В интерес на истината Одри се справя доста бързо с разследването, което беше в началото шокиращо, предвид че сериалът тепърва започваше, но в хода на разследването разбули друга, значително по-дълбока мистерия. Оказва се, че Хейвън е необикновено градче – в него живеят хора със специални свръхестествени способности. Във всеки епизод, докато скритите способности на местните се проявяват, Одри Паркър ще се опитва да балансира с тях и едновременно с това да разкрива загадките на града, като и мистерията, обвила нейното собствено минало.
Има и класическата ситуация – двама съвсем различни като типажи мъже харесват една жена, която пък не знае кого да избере. Добре е, че тази нишка не се натяква много-много, иначе щеше да ми дойде в повече.
Харесва ми, обаче, как се справя с ролята си Емили Роуз. Като цяло харесвам играта пред камера на театрални актьори, някак си по-умели са в изграждането на образа.
Persons Unknown / Неизвестни лица
На „Неизвестни лица“ попаднах след погрешен клик, но ми хареса плаката, та се зачетох. После реших да му дам шанс, тъй като имах възможност и време за губене да изгледам пилотната серия. После изгледах всички вече излъчени серии. Грабна ме.
Идеята е проста и не блести с особена оригиналност, още повече, че вече сме гледали подобни неща – седем човека, тотално непознати, мистериозно се озовават в празен хотел в изоставен град. Дотук всичко напомня на филма „Кубът“ и разните му продължения. Сега, за да е по-интересно, навсякъде из града има разположени камери, които снимат всяко действие на похитените. И така, имаме си „Кубът“ с елементи на Big Brother. Паралелно със ставащото в града се развива и една друга история, за журналист, който е надушил за тази световна конспирация, както се оказва. И се озовава до шия в батака.