Най-добрият моноспектакъл на Мариус. Един съвсем различен Мариус, още по-мъдър. Сякаш не представление, а назидателно слово, в което стоиш притихнал, някъде там, в салона, и си взимаш бележка.
Нямам какво повече да кажа, излишно е. Вижте при Георги Петков, в Стандарт и оригиналния текст на Достоевски.