На Сирни заговезни се иска прошка. Традиционно по-малките искат от по-големите, но тъй като няма да си ги мерим, моля ви, Простете!
Простете, че чат-пат попадахте на мои писаници докато си четете материали в Google Reader. Това, обещавам ви, ще приключи на 1 юли.
Простете, че (обикновено рядко) затлачвам резултатите на Google за някои ключови думи. Простете, че това ще продължи и занапред.
Простете, че затлачвам потоците ви с информации в социалните услуги – това не е мой проблем, а ваш – обградили сте се с хора, които не желаят да споделят неща с вас. Вместо да се сърдите на мен, замислете се какви приятели имате…
Простете за лошия ми, но пък откровен език и непримиримостта ми към посредствеността. Особено у хора, които се обявяват за професионалисти.
Простете, че ви давах (често непоискана) обратна връзка (feedback) за предлаганите услуги или продукти. Простете, че ви карах да работите върху счупените неща, които предлагате, с цел по-доброто състояние на начинанието ви. Това ще спре, защото дори не получавам благодаря за него или няма видима промяна или обмисляне на написаното.
Простете, че забавях отговорите на писмата ви с до седмица. Електронната поща отдавна не е „бързият начин за комуникация“ и ако сте очаквали мигновена реакция или отговор, сбъркали сте услугата. Простете, че забавянето ще продължи, дори е възможно да отнема повече от седмица.
Простете, че този сайт и блог в настоящия си вид (и форма) спира да съществува – той също попада в пролетното почистване, което започнах на 11 март. Не, той няма да изчезне, но ще претърпи драстични промени. Въпреки че е възможно натрупаните досега архиви да не се впишат в новата концепция и да бъдат премахнати.
Простете и простено да ви е!