Открих следния текст на стената във Facebook на Ангелина Славова:
Току-що от касата на театъра разбрах, че са продадени САМО 8 билета за утре. За първи път не се ядосвам, а ми е… погребващо, кротко едно такова, приключващо. И аз се уморих. Четвърти сезон пиша, каня, а МАЙ МИ Е РАБОТАТА ДА ИГРАЯ в това представление, не да се чудя как да му правя PR. Ако играем добре, т.е ИСКРЕНО И ЧЕСТНО, А НИЕ ТРИТЕ ТАКА ИГРАЕМ, ТОВА Е НАЙ-ДОБРАТА РЕКЛАМА НА СПЕКТАКЪЛА. Но не е достатъчно май, нали? Защо всеки път, четвърти сезон вече, на мускули се държи този добър спектакъл, получил най-престижните награди и номинации за театър в България?! (Няма нужда от скромност, скромността в случая само ПРЕЧИ!) Не съм изобщо разглезена актриса – ни в живота, нито на сцената, о, напротив дори! Така че когато пиша това сега, не хленча. А си давам сметка, че човек се уморява. И един ден се отказва. Аз не искам още да се отказвам. Но се уморих. Като знам, че след няколко дни предстои да се разкъсвам от напрежение за друго едно добро представление: защо за ЕДВА извоюваната допълнителна дата за него, за „СКЪПА ЕЛЕНА СЕРГЕЕВНА“, с което гостуваме в „Сфумато“, защо и там има сигурно пак няколко продадени билета само… А това, тези два спектакъла са моята радост, заради която все още ми се остава в професията. Може би, докато още мога, бих учила друго, бих се занимавала с друго. От няколко години си го мисля… Все по-близко съм до прекрачването…
От вчера е свито на юмрук в мен, но не за отбрана, а като че си стискаш ключето в шепа. Нещо почна много да ми се иска да си стоя заключена и никой да няма ключе за сърцето ми: то нали е като юмрук казват… Изборите на хората за избора им вчера да гласуват или да си траят, изборът им за кого да гласуват… ме смазаха… Изборът им да ходят на ДОБЪР театър или да го пропускат, а ако ходят да НЕ избират „НОРДОСТ“, също ме довършва…
ПОСЛЕДНИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ НА „НОРДОСТ“ – 14 май и 1 юни. Каня ви сърдечно: ЕЛАТЕ, хора, спектакълът е хубав, не наградите му са залог, а всеотдайният му искрен и професионален екип! Последни представления – уж само за сезона, но като гледам както е тръгнало…
Още преди време, когато „открих“ тази „Приспивна песен“(виж в линка долу, под снимката в него), започнах да я свързвам с „НОРДОСТ“. През цялото време имам чувството, че този детски смях е на Мая – дъщерята на моята Олга (персонажът ми в пиесата)… А като се сетя за непробудността наоколо сега, толкова различно звучи този смях – не ми става радостно, а напротив…
ТОЛКОВА ИСКАМ ПРИЯТЕЛИ ДА ГО ГЛЕДАТ, НО НЯМА ДА ПОКАНЯ ПОВЕЧЕ ПЕРСОНАЛНО НИКОГО. Сили нямам, наистина, човешката енергия е една за всичко и не е неизчерпаема. И стимул нямам да го направя – глас в пустиня. Стига толкова. Мнооого трудно се отказвам в живота си досега, нужни са голяяямо разочарование и умора, за да се откажа от нещо. Е, сега вече ми е отказващо. Последни – последни, викам си… Сигурно и друго може да стане от мен, освен актриса. Дори не мисля, че е късно за промяна. Само дето почва да ми става… все тая…
Ако някой, който не е гледал спектакъла, прочете това и има свободно време утре от 19 до 20.30, нека дойде. Ще си тръгне по-добър човек. Ще видите. Спектакълът ще ви умълчи и ще искате веднага да кажете на някого: „Прости ми“ или „Благодаря“, или „Обичам те“. А не е ли това смисълът на изкуството. И неговата сила. ?!?!?!?!?
Това е…
„Останалото е мълчание.“
Силният текст прави препратка към по-ранно споделяне на Ангелина:
ПОСЛЕДНИ представления на „НОРДОСТ“ за този сезон – на 14 май и 1 юни, Младежки театър, 19ч.
Обичам тази „Приспивна песен“. Нека е в памет на всички, които не се събудиха в реалните събития „Норд –Ост“ 2002г.
- ИКАР 2011 за най-добро представление
- АСКЕЕР 2010 за изгряваща звезда на Василена Радева
- АСКЕЕР 2010 за главна женска роля на Ангелина Славова
- номинация за ИКАР 2011 за режисура на Василена Радева
- номинация за ИКАР 2011 за главна женска роля на Ангелина Славова
- номинация за АСКЕЕР 2010 за музика на Мартин Каров
ЗАПОВЯДАЙТЕ на 14 май на „НОРДОСТ“ от Т.Бухщайнер в Младежки театър“Николай Бинев“, 19 часа, Камерна зала.
Режисьор: Василена Радева, превод: Гергана Димитрова.
Участват: Койна Русева, Искра Донова, Ангелина Славова. Сценография: Елена Шопова. Музика: Мартин Каров
Винаги е тъжно, когато едно хубаво представление умира, още по-тъжна е средата и начините, по които артистите се борят за привличане на всеки зрител в салона. Тъжно е, че държавата е абдикирала от културата, а мнозина дори не си и помислят да пристъпят в театралния салон, намирайки си купища оправдания и/или евтини развлечения. Та ако не сте гледали „Нордост“ на Младежкия театър, направете го сега, на последните (вероятно) дати…