Както стана ясно от обявеното от Министерството на културата вчера, ОФД-Пловдив се трансформира в Държавна опера – Пловдив. Писах за това и в блога, като добавих някои кратки коментари тук-таме. Специално за Операта в Пловдив, обаче, ще си позволя да напиша още нещо, по-дълго.
Та така, според новата заповед на Вежди Рашидов, директор е Пламен Тасев. Някои пловдивски медии услужливо припомниха кой е Пламен Тасев – „оркестрантът от Русе, който под тепетата се прослави с това, че успешно сваля директори. Вече вписа трима детронирани в биографията си“, пише „Марица“. Така е, директорите се сменят, длъжността е избираема след конкурс на всеки 4 години, останалите позиции се заемат доживотно. Без значение кадърност и компетентност.
В същия материал „Марица“ споменава и за двама диригенти с инфаркт през последната седмица. Същите тези, които си кротуваха в кошарата, без да имат изяви, докато ОФД-то плащаше хонорари на чужди диригенти? Притеснили са се хорицата, че приказката им свършва. Крайно време беше да се сложи край и да се изкорени скатаването. За да съществуват, културните институти трябва да функционират. На всички възможни нива. Ето, на сайта на ОФД-то все още пише, че директор е Калуди Калудов. Отгоре, в главата, все още седи надписа „Оперно-филхармонично дружество – Пловдив“. Последната новина е от 4 юли, т.е. информация на сайта за всички неща, които се случиха през изминалия месец липсва. За какво му е на ОФД-то сайт, тогава? За да е неактуален ли? А за какво му е на Пловдив опера? За да мързелува и не работи ли? Пратих писмо на мейла, който открих на сайта на някой, който отговаря за „връзките с обществеността“. Любопитен съм кога и дали ще получа отговор и каква ще е реакцията и скоростта.
Покрай уволнението на Калуди Калудов, Славчо Атанасов изръси поредната си мъдрост:
„Отстраняването на Калуди Калудов си е чист опит за убийство срещу пловдивските културни традиции. Тук не става въпрос за личността, която все пак е сред десетте световни топ тенори, а говорим за желанието и опита му да запази операта и филхармонията в Пловдив. Тези културни институции са донесли на града ни световна слава, а отношението на държавата е немислимо и с уволнението на Калуди Калудов ситуацията вече излиза извън границите на нормалността. Какво трябва да си мислят сега пловдивчани, че всеки, който се опита да защитава интересите на града, ще бъде отстраняван и премачкан ли? Точно така се получава на практика обаче.
Махат директора на операта, защото той застана открито в защита на състава и неговите традиции. Изумително е да се случват подобни неща. Нашите световни имена в изкуството се оказват немили-недраги в собствената си родина. А когато става въпрос и за Пловдив, аз не мога да приемам равнодушно това грубо посегателство срещу културната столица на България.”
Само Петя Гогова нещо ми се губи от картината. Да не е болна нещо таз мила жена от народа, да не е в отпуск, та така пропусна да е и тя в центъра на събитията?!
Иначе истината е много проста: Калуди Калудов може да е сред 10-те най-големи тенори на планетата, на галактиката, на вселената, но като управленски кадър е гола вода. Затуй го махат, не заради друго. След като не е успял да задвижи механизма, наречен ОФД-Пловдив така, че да не е трън в очите на министерството, значи се търси някой друг, който да го направи. А кметът, вместо да се изживява като декоративен петел и вместо да заплашва с гладни стачки, да беше излезнал с оферта. Солидна и неуборима, такава, каквато МК да не може да откаже и да не приеме.
А Калуди да звънне по телефона на Вежди и да пият по една ракия, както са се разбрали.
6 replies on “На ти, Славчо, Опера!”
ИНТЕРЕСНО ! ! !
ИНТЕРЕСНО ! ! !
Най-големият проблем на България е, когато някой се вземе на сериозно и дава оценка на работа, от която си няма представа. Непрекъснато се спрягат мениджърските качества на артист, който успя за няколко месеца да превърне вмирисаната концертна зала в място за театър, успя да направи ремонти – благодарение на спомоществователи, накара бизнеса и обществото да му повярват и да планира следващия си сезон съвсем спокойно. Плюс 5 сигурни турнета и обезпечени премиери, детски програми и балетни проекти. Всичко това бе представено на зам. министъра, заедно с промени в организационната структура и начини за ефективни икономии. Когато поемеш едно забравено от бога място, започваш от под нулата – нямаш зала, няма пари, години наред се е работило спокойно и безметежно. А за такова нещо маркетинг и реклама – и дума не може да става, камо ли за интернет продажби! Сами разбирате, че това не може да се постигне с магическа пръчка! Но все пак има и резултати в тази посока – преди това в интернет и националните медии се появяваше единствено и само за софийските събития, интернет продажбите бавно напредваха и в края на сезона вече имаше оптимистичен резултат. Но – по-лесно е да се отрича нещо, което не познаваме! Калуди Калудов е уволнен и както се сещате той си отива заедно с всичко, което е успял да направи. Личностните качества са нещо много важно и в световен аспект и онези, които застанаха зад Калуди, едва ли ще го направят за неговия приемник. С него си отива и операта, и балета. И проектите. На каква политическа игра стана жертва, не е важно. По-важното е, че думата реформа се превърна в унищожение, защото ако някой искаше да реформира, щеше да започне отзад напред. Няма нужда да откриваме топлата вода – в света отдавна са одобрили формулата и тя е винаги с държавно участие (с изключение на САЩ), общинско и останалото е в ръцете на спонсори, дарители, проекти. Но за да се облекчи държавата, тя трябва да помисли за своята културна стратегия и законодателство, което да стимулира спонсорството и да развързва ръцете на общините. Но за какво ли си говорим всички тези неща, когато е ясно, че тези неща се правят от компетентни хора. След като самият министър препоръчва на Музикалния театър да покани Софи Маринова да напълни залата, има ли смисъл да продължаваме тази дискусия. Що се отнася до сайта, вече има информация за промяната, новият ръководител ще се погрижи за останалите неща, от които сте недоволен. За конфликта, мисля, че не беше редно да се излага България в международен ефир – и без това се изписа много по вестниците и реагираха много световни имена от гилдията потресени и възмутени!
Ако онези, които са застанали като приятели на Операта с готовност да помогнат, не би трябвало да се отметнат, след като г-н Калудов вече не е директор. Ако го направят, не говори в никакъв случай добре за тях. И трябва да бъдат сочени с пръст, за назидание.
А що се отнася до сайта – да, публикуването на информация със задна дата не е най-доброто и мъдро решение, но все пак е крачка напред. А конфликтът трябва на всяка цена да е отразен, тъй като ОФД-то беше страна в него. Вестниците да си пишат колкото и каквото си искат, важни са двете позиции, тази на МК и на ОФД-то. За да може който му сече малко повече пипето, сам да си направи изводите, а не да се уповава на поръчковата журналистика.
Най-големият проблем на България е, когато някой се вземе на сериозно и дава оценка на работа, от която си няма представа. Непрекъснато се спрягат мениджърските качества на артист, който успя за няколко месеца да превърне вмирисаната концертна зала в място за театър, успя да направи ремонти – благодарение на спомоществователи, накара бизнеса и обществото да му повярват и да планира следващия си сезон съвсем спокойно. Плюс 5 сигурни турнета и обезпечени премиери, детски програми и балетни проекти. Всичко това бе представено на зам. министъра, заедно с промени в организационната структура и начини за ефективни икономии. Когато поемеш едно забравено от бога място, започваш от под нулата – нямаш зала, няма пари, години наред се е работило спокойно и безметежно. А за такова нещо маркетинг и реклама – и дума не може да става, камо ли за интернет продажби! Сами разбирате, че това не може да се постигне с магическа пръчка! Но все пак има и резултати в тази посока – преди това в интернет и националните медии се появяваше единствено и само за софийските събития, интернет продажбите бавно напредваха и в края на сезона вече имаше оптимистичен резултат. Но – по-лесно е да се отрича нещо, което не познаваме! Калуди Калудов е уволнен и както се сещате той си отива заедно с всичко, което е успял да направи. Личностните качества са нещо много важно и в световен аспект и онези, които застанаха зад Калуди, едва ли ще го направят за неговия приемник. С него си отива и операта, и балета. И проектите. На каква политическа игра стана жертва, не е важно. По-важното е, че думата реформа се превърна в унищожение, защото ако някой искаше да реформира, щеше да започне отзад напред. Няма нужда да откриваме топлата вода – в света отдавна са одобрили формулата и тя е винаги с държавно участие (с изключение на САЩ), общинско и останалото е в ръцете на спонсори, дарители, проекти. Но за да се облекчи държавата, тя трябва да помисли за своята културна стратегия и законодателство, което да стимулира спонсорството и да развързва ръцете на общините. Но за какво ли си говорим всички тези неща, когато е ясно, че тези неща се правят от компетентни хора. След като самият министър препоръчва на Музикалния театър да покани Софи Маринова да напълни залата, има ли смисъл да продължаваме тази дискусия. Що се отнася до сайта, вече има информация за промяната, новият ръководител ще се погрижи за останалите неща, от които сте недоволен. За конфликта, мисля, че не беше редно да се излага България в международен ефир – и без това се изписа много по вестниците и реагираха много световни имена от гилдията потресени и възмутени!
Ако онези, които са застанали като приятели на Операта с готовност да помогнат, не би трябвало да се отметнат, след като г-н Калудов вече не е директор. Ако го направят, не говори в никакъв случай добре за тях. И трябва да бъдат сочени с пръст, за назидание.
А що се отнася до сайта – да, публикуването на информация със задна дата не е най-доброто и мъдро решение, но все пак е крачка напред. А конфликтът трябва на всяка цена да е отразен, тъй като ОФД-то беше страна в него. Вестниците да си пишат колкото и каквото си искат, важни са двете позиции, тази на МК и на ОФД-то. За да може който му сече малко повече пипето, сам да си направи изводите, а не да се уповава на поръчковата журналистика.