Защо хората използват (традиционните) медии? Зададох този въпрос във Facebook, където се заформи интересна дискусия.
Основните цели за използването им са две: 1. за информираност и 2. за забавление.
- Слушаме радио, за да бъдем информирани и забавлявани.
- Гледаме телевизия, за да бъдем информирани и забавлявани.
- Четем вестници и списания, за да бъдем информирани и забавлявани.
- Разглеждаме уебсайтове, за да бъдем информирани и забавлявани.
И докато ние търсим това във всяка една медиа, рекламодателите някак са решили да използват тези канали, за да правят опити да ни продават продуктите или услугите си. И често правят това под предтекст или под прикритието, че ни информират или забавляват. Правят опити да напаснат посланието си „Купи, купи, купи“ във формата на използваната медия. Днес маркетинг е „умението да накараш някой да си купи стока или услуга, от която няма нужда“, вместо традиционното определение „да свързва стоки и услуги с потребителите им“.
Проблемът е, че новините не се създават, за да бъдат запомняни (информираност). Те са бизнес и рядко са поднесени адекватно и забавно (не са развлечение).
Социалните медии, обаче, са различни. Функционират по различен начин.
Да, и могат да служат за информиране и/или забавление, но хората най-често ги използват за друго. За какво – предстои да обсъдим.
По дефиниция ги използваме заради другите хора, заради необходимостта от принадлежност (към общност), за участието в група/групи; използваме ги, за да поддържаме (смислени) взаимоотношения помежду си.
Интересно защо тогава бизнесите подхождат към социалните медии по същия начин, по който го правят в традиционните медии? Ако хората са в социалните медии с друга цел (в търсене на общността), защо бизнесите не ангажират хората като част от общността, не правят опити да се вписват в нея, вместо да го правят по познатия начин чрез реклами и/или директни опити за продажба? Прикрити като „социална активност“.
Всичко, което пречи на нормалното функциониране на общността, е спам. А всички знаем какво е отношението към спама…