Животът ви е в опасност. Докато четете този текст, вие сте в обсега на действие на един убиец. Зад вас стои изправена смъртта — мълчалива и невидима. Всеки миг може да почувствате ледения й дъх на тила си, когато тя се наведе да ви потупа по рамото…
В най-близко бъдеще някой от четящите това съобщение ще умре от ръката ми — гротескно и ужасно (това може да си ти!).
Казвате си: Невъзможно. Не, това не се отнася до мен!
Защото смятате, че сте неизвестни и незабележими. Чувствате буфера на разстоянието между вас и мен — автора на това съобщение. Намирате спокойствие в собствената си анонимност.
Няма такъв буфер. Фактът, че този текст ви е намерил, е доказателство, че където и да се намирате, там мога да стигна и аз.
А анонимността… тя повече не съществува.
Отказахме се от нея в името на удобството — пожертвахме я на олтара на Негово Величество Електрона. Дигитализираните подробности на вашето съществуване са предоставени за общ достъп и всеки, притежаващ минимум интелект и опит, може да ги извлече. Вие сте разголени.
Отворени сте за мен като курва, завързана с белезници за четирите крака на легло. Ще проникна във вас, когато ми се прииска. Внимателно и без да бързам ще ви разрежа, ще ви изследвам и ще ви разчленя. Вие сте оставени на милостта ми.
Вие сте ми ИЗВЕСТНИ.
Знанието е власт.
Властта е моя.
Не можете да се скриете.
Е, как ще реагирате на това?
Изтеклата информация за незнам си колко си потребителски лични данни от Facebook и качени като торент за сваляне в Пиратския залив ми напомни за пасажа по-горе. Всъщност той е част от пролога на книгата „Лице в лице“ на Филип Финч, издадена в България от ИК „Бард“ през далечната 1995-та, когато Интернет у нас още се раждаше…
Е, романът отдавна е с изчерпан тираж, но който има интерес, може да му хвърли едно око в „Моята библиотека“/chitanka.info.
След което да се замисли какво споделя онлайн. 🙂
2 replies on “Лице в лице”
Определено ще хвърля едно око на книгата 🙂 Ще видя дали ще ме замисли за подбора ми на онлайн споделена информация 😉
В БГ-Блогосферата има едно движение „не на анонимността в интернет“ примерно, аз не го подкрепям, защото според мен интернета нямаше да е това, което е, без анонимност. В същото време съм убедена, че след не много дълго време ще сме толкова вързани за електрониката, че наистина няма да има много смисъл, да „внимаваш какво споделяш“, всичко ще е вътре. Може би ще има ограничения за кой до какво има достъп, но информацията ще е там. И това не трябва да е нещо лошо 🙂
От друга страна познавам и хора, които просто нямат никакъв контакт с Web 2.0 и интернет-досиетата са им празни. Еми не съм видяла да им е забележително по-добре 🙂
Определено ще хвърля едно око на книгата 🙂 Ще видя дали ще ме замисли за подбора ми на онлайн споделена информация 😉
В БГ-Блогосферата има едно движение „не на анонимността в интернет“ примерно, аз не го подкрепям, защото според мен интернета нямаше да е това, което е, без анонимност. В същото време съм убедена, че след не много дълго време ще сме толкова вързани за електрониката, че наистина няма да има много смисъл, да „внимаваш какво споделяш“, всичко ще е вътре. Може би ще има ограничения за кой до какво има достъп, но информацията ще е там. И това не трябва да е нещо лошо 🙂
От друга страна познавам и хора, които просто нямат никакъв контакт с Web 2.0 и интернет-досиетата са им празни. Еми не съм видяла да им е забележително по-добре 🙂