Докато крачех из града, забелязах един театрален афиш, който моментално привлече погледа ми. Афиш, който помня много добре – размер 70х50 см, 1+0 цвята, 115 гр. дв. хр. хартия. На него, със зелени букви, пише „Кървава сватба„. Преди време, точно преди премиерата на спектакъла (11 септември 2006), доста критики отнесох заради този афиш както от Мариус, така и от Емил Бонев. Тези афиши бяха скрити, за да бъдат направени нови, по-големи и в червен цвят. Пък и не бяха одобрени от копродуцентите, ЕТФ „Сцена на кръстопът“. Не че новите са, ама това е друг въпрос.
Та ходя си аз по улиците и виждам малките зелени афиши, разлепени чинно от Роберт на видни места по центъра.
И, мисля си, дали някой ще се сети да удари едно извинение за всичката вербална помия, която се изля по мой адрес тогава, че да се наложи афишите да бъдат прибрани (а трябваше да бъдат унищожени, ама аз реших да ги запазя), да бъдат правени нови (тройно по-скъпи), а сега, след като вече ме няма, изведнъж да стават много хубави, чудесни дори, и да влязат в употреба. Или, тъй като представлението е тръгнало към залеза си (защото не се продава адекватно от обитателките на терариума – така наричам билетна каса), са влезли в употреба, за да не стават зян.
Не че няма афиши, има, преди да си тръгна бях поръчал в Жанет-45 афиши за това представление, те са готови, чакат да бъдат платени и взети.
(Интересно ми е също колко ли още неща, за които ми е била трита сол на главата, сега са станали чудесни и могат да се използват. Защото аз се сещам за поне 3 такива.)
А в „Кървава сватба“ така и не се стига до първа брачна нощ, камо ли да се консумира брака, а оттам – и невъзможността на Жениха да пръсне от … жлъчката на Невестата.
А иначе представлението е повече от добро, въпреки че остава недосразбрано от зрителите – в него е вплетена много символика, която трябва да бъде правилно разгадана, в противен случай представлението ви се струва досадно. Като цяло не съм особено голям почитател на Мариус като режисьор, предпочитам го на сцената, но тук решенията му ми допаднаха.