Майтап бе! На село скоро не съм ходил, ама бях във Варна. И даже вече се върнах. Още снощи. Четиридневната „работна среща“-ваканция във Варна приключи точно така, както и започна – с 6-часов престой в родните железници, тракане, друсане, злобни лелки-кондукторки и т.н. въпреки Първата класа.
Очаквах разбиване, ама чак такова не бях и предполагал, че може да се случи. След сутришното кафе – целодневен плаж, после довършване в някоя кръчма, шеги и закачки с колегите… И докато те си бяха на работа, на мен не ми остана време да работя от забавления. На всичкото отгоре в последния момент реших да остана за още един ден. И така изведнъж четиридневната ваканция стана петдневна. Имаше още мегдан за разширяване, ама вече наистина трябваше да се прибирам, защото работата се натрупваше, играта щеше да загрубее.
Все пак бележникът ми е пълен с варненски идеи, които чинно си записвах като се прибирах за малко в стаята, наречена с гръмкото име „ебариум“ (въпреки че така и не беше използван по предназначение). Идеи и записки, които значително ще подпомогнат и улеснят работата ми.
И ето, от днес съм отново на линия, отново на работа, изпълнен с положителни емоции и солидни дози работохолизъм. И затуй тук удрям точка и запрятам ръкави. А след работа – бира. Желаещи?