Чш, Драматичен театър – Пловдив, личното ви отношение към мен е смешно!

Пиесата „Ричард III“ на Шекспир не е сред най-известните пиеси, особено в България. Още по-малко пък в Пловдив.

Това последното си личи от продажбите за спектакъла, който ще гостува на пловдивска сцена.

Отдавна ми се гледаше хубав театър, затрогващ, силен и плътен… през този сезон пловдивския театър не може да се похвали с такива нови заглавия в репертоара си – нито още на драматургично ниво слабата пиеса „Когато гръм удари“ успя да ме впечатли, още по-малко пък ме грабна недоразумението „Албена“. Дочувам, че „Куклен дом“ (Нора) е хубаво представление, но още не съм сколасал да го гледам, но то пък не среща, сякаш, любов и разбиране от публиката. За разлика от миналия силен сезон, този е блудкав. Скучен. Необмислен, сякаш.

Да се върнем на Ричард, във варненския театър. Въпреки всички кризи, които имаха там, успяха да ме впечатлят още като разбрах, че репетират точно тази пиеса на Шекспир. После се появи плакатът… поразяващ! Завладяващ, омагьосващ, придърпващ те към салона.

Пише ми се за театър, хубави неща. „Ричард III“ предполага това. Такава ми е нагласата. Затова попитах дали е възможно да получа покана. От пловдивския театър не стана, все пак представлението е гостуващо, а след разразилата се буря след писмото, което получих, комбинирано с разни дребни и по-големи лични дразги и остра проява на непрофесионализъм и лично отношение, аз и не очаквах нещо да се случи наистина. Затова попитах във Варна, където пък срещнах ентусиазъм. Директорът на ТМПЦ се е обадил и е поискал покана с две места за мен.

Когато каниш някого у дома си, не го настаняваш в кенефа. Каниш го да бъде твой гост, да се чувства специален, стремиш се да е настанен добре, да се чувства комфортно… И в театъра (би трябвало да) е така – предвид желанието ми да гледам и пиша за спектакъла, който на всичкото отгоре е със сума номинации за ИКАР (очаквайте и за Аскеер!), се предполага, че все пак ще трябва да имам реалната възможност да гледам ако не максимално добре представлението, то много добре, за да съпреживея с актьорите пиесата, атмосферата.

Не се случва така в Пловдивския театър. Поканата ми може да е факт, но местата са на предпоследния ред на партера – на прага на видимостта, вероятно и на прага на чуваемостта. Оттам трудно може да се каже какво точно се случва на сцената, да се улови магията на действието. И после да бъде пренесено на друго място, на друга медиа, за да достигне до други хора, да ги развълнува, да ги накара да отидат да го гледат и те… или да съжаляват за пропуснатата възможност. „Ричард III“ на Шекспир не е моноспектакълът на Камен Донев, в който той говори бързо безсмислици, че да не се налага много-много да улавящ всеки негов жест, мимика, вдишване…

Не, вероятно тези места не са лоши за редови зрител. Какъвто аз не съм. Поне не и в този случай.

Всъщност, колеги от театъра, чували ли сте преди това гостуване поне за съществуването на пиесата „Ричард III“? Не, нали? Сигурно и не знаете, че след „Хамлет“, това е най-дългата пиеса. Вие нямате публика за такива пиеси, нали? Вашата публика се радва на чалга, тя се харчи като топъл хляб, нали?

Убеден съм, че тези места, които са ми били отредени, не са били избрани от някой от театъра във Варна; те са били избрани така от Пловдивския екип съвсем умишлено, защото са за мен, персонално. Или пък защото някой се е обадил и поискал места точно за мен, не знам. Но каквото и да е, изборът им е ясно изразеното лично отношение към мен, драги ми „екип на Драматичен театър – Пловдив“, както и е доказателство за тотален непрофесионализъм, за проява на личното отношение на отделни индивиди към публиката ви. Колко дълго можете да си позволите да правите така, без тя, публиката ви, да ви обърне гръб? Комуникацията ви не само куца, тя си е направо саката! (два работни дни очаквах отговор на мейла, който ви пратих – уви – нищо.)

Направете си експеримента и на следващата премиера настанете журналисти или протоколни гости на тези и съседни места. Да видите какви ще ги напишат и кажат за вас и представлението и колко публика ще докара това в салона. Искате ли да се обзаложим?

Тези на пръв поглед дребни неща не правят чест на най-стария професионален театър в България, който наскоро празнува 130-годишнината си.

И с подобни действия можете да престанете да се наричате театър, а детска градина. Или чалга клуб. Само така можете да изкретате още някоя-друга година…

---

снимката е от Уикипедия и е обществено достояние, качена от Tom Reedy.