Elika vs Lord of the Dance

Снощи най-ненадейно се озовах на един хумористичен (фолклорен) танцов спектакъл, наречен „Това сме ние“ – една история за виното и хората – за нас самите. Спектакъл, направен от танцова формация Elika.

Обадиха ми се твърде късно, за да ме поканят, около половин час преди началото, за да имам време да разбера кой, какво, кога, как, защо… Затова просто се облякох и хукнах към бившето кино „Гео Милев“, за да видя на какво съм поканен.

Спектакълът „Това сме ние“ се оказа точно това, което и очаквах – композиция, направена, не за да бъде гледана и гледаема в България (въпреки че донякъде и това е възможно), а за да бъде продавана по танцови фестивали в балканските страни. Именно затова бяха включени, уж като част от нас, руски цигански романси, сръбски популярни (!) песни, на които публиката да потропва весело с крачета и да си припява („Месечина“, например), гръцки фолклорни мотиви (също много аплодисменти)… Не че не ми хареса това, което гледах. Само че това НЕ сме ние. Бяхме ние до момента на натрапването на чуждите, комерсиални детайли, които да се харесат по различните фестивали в чужбина. До този момент всичко изглеждаше добре, беше направено добре. Но привнесените чужди влияния ми дойдоха в повече. Както и самият финал, съшит с бели конци към спектакъла – развени байряци, възрожденски песни, изпяти от Слави Трифонов… Хубаво, разбирам, че става въпрос за 3 март, ама всичко това не трябва да е обвързано с някакви дати, а да показва с танц кои сме и какви сме. Не, определено това НЕ сме ние. На второ четене си мисля, че точно това сме ние – че се срамуваме да бъдем себе си, да харесваме своето, затова главите ни са извърнати нанякъде и гледаме в чуждата паница, независимо дали тя е сръбска, румънска, руска, гръцка, дори турска. Което е тъжно. Защото ние имаме какво да покажем, нещо типично българско, онова, което през вековете е съхранявано и пазено като българско, което дори и да е повлиявано от други култури, е продължавало да бъде типично само за нас. И да се покаже именно по този начин – с фолклорни песни и танци. Стига да са добре подбрани, с добра хореография, като се изчистят всички натрапени дивотии и комерсиализъм.

Веднага се сещам за Lord of the Dance, които с красив танц и музика показват позабравени келтски легенди. Визуално и музикално съвършенство. За тях мога да говоря и пиша много, имал съм щастието да гледам Lord of the Dance на живо, 2 пъти. Предпочитам, обаче, да не го правя сега, може би някой друг път. Сега само ще покажа 5 фрагмента от тяхното представяне, което също може да се нарече „Това сме ние“.

Началото:

Силите на злото (Войни):

Властелинът на танца:

Танц на любовта:

Противопоставяне: