Днес е 27 март, международен ден на театъра. Миналата година на тази дата си събрах багажа и си тръгнах от Драматичен театър – Пловдив.
Една година по-късно се занимавам с билети за театър и опера онлайн и куп други кое от кое по-интересни неща, любовта ме окрилява, радвам се на живота като никога досега…
„И отново тази луна, провиснала толкова пълна и ниска […], отекваща под смразеното небе в този скъп, познат глас от сенките право в трепетните уши на Мрачния скитник, уютно сгушен на задната седалка…“
„Тази пакостлива луна, този гръмогласен, хитро надничащ Луцифер, който крещеше през пустото небе към тъмните сърца на нощните чудовища долу и ги свикваше на веселите им игрища. Зовящ всъщност онова чудовище там, зад олеандъра, набраздено като тигър от лунната светлина през листата, с пределно изострени сетива, докато чака точния момент да изскочи от сенките.“
„Моето скъпо тъмно второ аз ме тласка да скоча – сега, – да забия осветените си от луната огромни кучешки зъби в толкова уязвимата плът по-нататък до оградата. Но моментът не е настъпил и чакам, следя внимателно как нищо неподозиращата ми жертва се тътри покрай мен с широко отворени очи. Тя знае, че нещо я дебне, но не знае, че съм тук, само на три неумолими стъпки от нея, в живия плет. Толкова лесно мога да се промъкна, също като острието на ножа, каквото съм, и да направя чудесната си магия – но чакам, подозиран, но невидян.“
„Миговете на дебнене се прокрадват на пръсти един към друг, а аз все още чакам най-точния от тях. Скокът, протегнатата ръка, студеното ликуване, когато виждам как ужасът облива лицето на жертвата ми… “
Т.е. чета следващата книга на същия автор като преди една година.
Животът е прекрасен.
2 replies on “Една година”
Дано след още една година да се похвалиш с нещо още по-успешно.
Бого
Дано след още една година да се похвалиш с нещо още по-успешно.
Бого