Categories
Ежедневно

Моята Tefal AIR FRYER фурна FW501815

Loading

Абе няма да влизам в подробности, ама така се случи, че се наложи да се понауча да готвя това и онова. Разглеждах различни идеи за уреди за бързо приготвяне на храна. И тъй като имам известни затруднения с използването на фурната в готварската печка, реших да заложа на нов уред, който да ми помага в тази посока. Така избрах фурната за готвене с горещ въздух на Tefal. Разглеждах и другите предложения, които са с купа, но това на мен ми се стори най-практично и отговарящо на сегашните ми потребности. Не исках да инвестирам в нова фурна/печка, защото имам и друга, но не е подходящият момент тя да бъде монтирана сега.

Та поръчах онлайн в сайта на Технополис1, възползвах се от промоция някаква и доставка до вкъщи.

Tefal описват фурната като една машина с безброй възможности – от хрупкави картофки и хапки до отлично гриловани храни. И това – без или с минимално количество мазнина. Да си призная отсега, мен това за здравословното хранене така или иначе не ме блазнеше, така че този аспект въобще няма да го споменавам, но да си знаете, че го има! Ако ви е важно. Всички тези уреди за готвене с горещ въздух предлагат намаляване или изцяло изключване на допълнителните мазнини в храната.

Сега малко характеристики, защото са важни:

  • Размери (Ш x В x Д): 32.5 x 37 x 23.5 cm – за мен това беше важен елемент, защото в кухнята нямам много място, а тази форма позволява по-удобно разположение, отколкото ако беше кръгъл или елипсовиден уред.
  • Тегло: 8 кг. Това може да ви е важно ако смятате да вадите и пребирате фурната. В моят случай не беше важно.
  • 9 функции в 1 уред: няма да ги превеждам, директно както са описани, за да не се главоблъскам за различните синомини и разлики в печене и пържене: air frying, roasting, grilling, baking, frying, drying, toasting, rotisserie cooking, reheating
  • 8 автоматични програми: картофи, пиле, месо, риба, пица, сладкиши, сушене, скара
  • Приготняне на до 3 ястия наведнъж
  • Голям обем (11 литра вместимост, това са 6 порции храна!)
  • Контрол на температурата (от 45 до 200 градуса)
  • Лесен за почистване (подвижните елементи се почистват в съдомиялна машина – голямо предимство за мен!)
  • Таймер (до 60 минути време за готвене или 24 часа в режим на сушене)
  • Мощност: 2 000 W

В сайта на Технополис в описанието на продукта има QR код, който ако сканирате, ще можете чрез обогатена реалност да видите как ще се позиционира в хухнята ви. Аз тествах и така го избрах 🙂

Сега нещо многоважно – ако разчитате на готварските рецепти, които се предлагат, може да останете и разочаровани, особено ако не сте фенове на някакви изтънчени рецепти и вкусове. Ето, вижте (pdf, на български).

Моето впечатление след вече седмица използване на фурната – повече от доволен съм. Като изключим едни картофи, които опропастих и само кучето им се радваше, останалите неща, които приготвях – кюфтета, пилешки бутчета, банички със сирене… всичко си беше много добре. Да, тук-таме можеше да се готви една идея повече или по-малко, но това си е до вкус и предпочитания и следващите ми начинания ще са по-успешни. Дето се вика – още се опознаваме и опитваме различни неща.

Към фурната са включени аксесоари – 2 решетъчни тавички, една по-дълбока кошница за пържене, тавичка за отцеждане, лята плоча, двулицева (за пица от едната страма, за грил – от другата) с дръжка, която се отделя и шиш за пиле на грил (до 1,2 кг, но не намерих в магазина такова, за да тествам, може да тествам) + вилица за пиле. На мен лично ми липсват плътни тавички, защото например кюфтетата ми залепнаха по решетъчните тавички – може би трябваше да ползвам грил плочата или да ги сложа директно в тавичката за отцеждане – и без друго не целя здравословното хранене и по-малкото мазнини…

Ако обичате да експериментирате повече, тази фурна е чудесна за целта. Ако ще разчитате на рецепти в интернет за приготвяне на храна в еърфрайър, които да следвате 1:1, то може би е по-удачно да изберете модел с купа. Знам ли…

Categories
Литература

Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

Loading

Блоговете умряха някъде около 2012. Тогава свърши и света, ако не помните, но това е друга тема. За умрелите блогове писах още тогава. Още отпреди това се шушукаше, че този инструмент отмира, даже и за това съм писал – защо имам умрял блог. И за края на света писах, ама тъй като не е по темата, затуй няма да давам линк.

Но днес, вече толкова години по-късно, онова, което си беше умряло, макар и да продължава да съществува и днес, си е също толкова умряло. Никой не направи опит да го върне към живот, да го адаптира към действителността. Явно стените на блогърската ехо камера са много плътни и непрозрачни или пък света няма нужда от преосмисляне на блоговете и си ги предпочита такива, каквито бяха. Не че няма примери за живи, пулсиращи общности, сформирани около блогове, но те са изключение, а не правило. Дори са статистическа грешка на фона на количествата блогове, които съществуват.

Но ето, че макар и блоговете да са мъртви отдавна, за тях продължава да се говори – било с умиление, било с научен интерес… всеки си избира. И така тази година Жюстин Томс защити докторската си дисертация именно на тема блогове. Научен ръководител е проф. Деси Бошнакова, която настоя успешно защитената дисертация да се превърне в книга за блоговете. И тази книга е вече факт, а на мен се падна честта и удоволствието да напиша предговора към нея.

Тезата ми, че блоговете са умрели, не се е променила. Блоговете съществуват, но не се развиват с темповете и според очакванията на днешните онлайн потребители. Затова и мястото им е повече в историята, защото текстът, като формат, не е привлекателен и притегателен, не предизвиква ангажираност – лайкове, коментари, споделяния… изисква повече съсредоточаване и внимание, за да изчетеш и разбереш над 500 думи… Друго си е да качиш като стори някоя забавна картинка… или селфи в мола в социалната мрежа по избор. И това от една страна е по-бързо и лесно, а от друга – се радва на по-добра видимост, пък и инструментите са по-визуални и лесни за използване, без да губиш време.

Та дори дефиницията на „блог“ днес не звучи актуално и всеки разбира и интерпретира по различен начин. Попитайте няколко души „Какво е блог?“ и ще чуете съвсем различни определения. А ако задълбаете и попитате кога един сайт става блог или кога един блог спира да е такъв и става сайт – най-много да видите повдигнати рамене…

Но книгата няма за цел да убеждава някого да създаде блог или ако вече има – да го изтрие. Не, целта е да покаже инструмента такъв какъвто е – от неговото създаване и развитие, до неговия край. И, както е модерно да се казва днес – „всеки сам си преценя“. И няма да сгреши в избора си.

„Блоговете умряха. Да живеят блоговете!“ е интересна и полезна, защото едва ли ще намерите друга книга на български език, която съдържа толкова много информация по темата за блоговете, наред с детайлно проучване и анализ както на световната блогосфера, така и на родната, добри примери и съвети за създаване на блог – бил той личен или фирмен.

Можете да прочетете какво съдържа в блога на д-р Жюстин Томс и да поръчате бройка за себе си директно от сайта на ROI Communication. Докато още има, защото и с книгите е като с блоговете – изчерпват се, тиражите намалват, правим преход към е-книги… точно както направихме и с блоговете – изоставихме ги, за да се прехвърлим в по-удобна среда.

А началната снимка заех (с позволение) от блога на Жюстин. И тази снимка е копие на копие от оригинала… и вероятно я загледахте повече, отколкото целият този текст… айде да сме честни!