Ако трябва да съм честен, изгледах „Три билборда извън града“1 едва сега, доста след като дори спря да се говори за него. Вероятно така е по-добре, защото някак този филм дойде в точното си време и настроение, така че максимално да го оценя по достойнства.
Няма да разказвам за сюжета, защото се преподлага, че вече всички са гледали филма и дори забравили детайлите в него. Но сюжетът и начинът, по който се развиваше действието, наред с чудесната актьорска игра, направи преживяването толкова прекрасно за мен. Радвам се, че толкова простичък филм, без скъпи артисти или нечовешки ефекти, е успял да спечели сърцата на толкова много хора.
Темите за разделението, за расизма, за гнева и моралните ценности може да вълнуват средностатистическия американец, който гледа филма и го чувства близък, някак свой, но на мен те не ми бяха интересни, не се замислях върху тях, само ги констатирах, че ги засягат. По-интересен ми беше черният хумор, острият език и желанието и готовността да отстояваш идеите си. Особено когато те владеят чувствата, които изпитва геринята – чувства, които не бих искал някога да изпитам. Това е филм за безсилието пред трагедията, която нищо не може да поправи.
Както написах по-горе, гледах този филм в изключително подходящ момент и настроение и затова страшно много ми хареса. Мога да говоря за него дълго с подходящ събеседник, както и смело да го препоръчам на онези, които не са го гледали все още и които биха се доверили на вкуса и препоръката ми.
Гласувах с 9/10 в imdb, където средната оценка към момента е 8.2/10 – за всички онези, които гледат тези рейтинги и те оказват влияние дали да гледат или не даден филм. Страницата на филма в goodfil.ms.
