Месец: март 2016

С времето се научихме да разпознаваме отдалече корпоративното звучене, което маркетинг и PR отделите използват при създаване на фирмените материали. Знаеш за какво говоря – онова официално, помпозно, изкуствено нещо, което е на прага на четимото и което не подлежи на промяна, което всеки път е едно и също. Всеки, който е имал допир до такива материали, го разпознава без проблем моментално. Послание от корпоративния робот. Гласът на марката, който обединява всичко, цялата фирма.

Колкото по-голяма е фирмата, толкова по-изкуствено е звученето. И за капак, малките фирми и брандове копират лошата практика от големите и се опитват да подражават на този „официален“ език. Това опредлено е някаква досадна епидемия – маркетингов глас.

Понякога прибягваме до тази техника с оправданието, че така е по-лесно. Чели сме го и сме го чували толкова много пъти, че той просто изплува в съзнанието ни. Понякога дори имаме усещането, че точно така трябва да бъдат казани или написани нещата.

Това е нещо като магьосникът от „Магьосникът от Оз“. Когато Дороти влиза в стаята, той е огромен, обвит с кълба от зелен пушек. Дали той наистина е такъв? Разбира се, че не! Той е обикновен човек, но също така и магьосник. И трябва да си влезе в ролята, нали?

Маркетинговият език е точно това. По някакъв неясен начин се заблуждаваме, че онези, които са ни наели, очакват от нас да бъдем роботи, да действаме като роботи и да сме лишени от персоналност и индивидуалност. Без идентичност. Чувстваме се длъжни да сме част от този унифициран език на фирмата.

Не е така. И е време да излезем иззад завесата, да махнем зеления пушек. Време е да се сложи край на този език. Време е всеки да бъде себе си и да действа като себе си.

Да бъдеш себе си

Има няколко причини да не действаме като себе си, но страхът е най-сериозната. Страхуваме се да се откъснем от това, което си мислим, че се очаква от нас. Страхуваме се какво ще си помислят останалите, когато сме себе си.

Едно от нещата, които чуваме все повече през последните години онлайн е „човешки взаимоотношения“. Всички говорят и се опитват да бъдат повече човеци. Опитват се да всячески да избягват маркетинговия глас и строгото корпоративно звучене. Светът е готов за нещо различно. За нещо по-искрено и истинско.

Очакванията в социалните медии

Социалните медии въведоха човешкия фактор обратно в бизнеса. Социалните медии ни разграничиха от серийното производство, еднаквостта и масмедиите. През годините бизнесът се разрастваше, ставаше по-силен и създаваше по-добър продукт. Той трябваше да използва този унифициран корпоративен тон, за да достига до нас – така той трябваше да говори на масите.

За съжаление много голяма част от малкия бизнес започна да подражава на големите, вместо да бъде себе си и да изразяват истинската си същност.

Социалните медии за първи път ни показаха толкова много хора на едно място, толкова открити и толкова истински. Интернет разкри много истини за нас – най-вече кои сме и какво мислим. Позволи ни да сме по-реални и истински. Защото всеки може да бъде някой онлайн.

Една от най-сложните особености на социалните медии е научаването на правилното звучене, на подходящия глас, тон.  Това е разбираемо, както е разбираемо и първоначалното объркване. Спомняш си началото – споделянията бяха сякаш изготвяни от PR отдела, вместо хрумнали ни току-що. Това е ОК, случва се, дори и сега, но трябва да направим следващата крачка. Трябва да добавим собствената си персоналност в маркетинга.

Навсякъде се говори, че вече не става въпрос за маркетинг, а всичко е разговори и общуване. Кога беше последният път, когато общуваше с фирма? Никога! Никога не ти се е случвало, няма и да ти се случи! Хората общуват с други хора. И това, което се очаква от нас, е да се държим като хора, не като роботи.

Колкото по-открити и честни сме към света и разкриваме истинската си същност, толкова по-успешни сме в начинанията си.

Има нещо тайнствено в това да общуваш с хората свободно и открито, като човек с човек, и това тайнствено нещо прави всичко да се случва доста по-лесно.

Може да изглежда просто, но отнема време да го прозрем сами. В света на бизнеса всички имаме някаква идеална представа как трябва да изгледаме и се опитваме да имитираме този идеал. А когато правим това, живеем сякаш чужд живот, изживяваме чужди мечти, вместо да действаме по начин, който ни идва отвътре и да вършим нещата по начина, по който ги чувстваме. Да, първоначално ще го има затруднението да открием средата и начините, в която да бъдем наистина себе си и да вършим нещата, които обичаме. Това е въпрос на време, след което всичко се подрежда. После идва успехът.

Най-забавното е, че не само е по-лесно и приятно да бъдеш който си всъщност (както в живота, така и в работата си), но това е далеч по-печеливша стратегия.

И така, достатъчно ли си смел да загърбиш досегашните практики и да започнеш да звучиш истински и искрено, да бъдеш себе си и да правиш нещата от сърце?

Мнението на експерта

„Един от големите грехове на съвременните комуникации е страхът. Страхът от това да излезем от познатото, страхът от това да изразим емоция, да сме различни, ама много различни. Този страх ни кара да стоим в клишета, да сме скучни и дори банални. Всичко това никак не помага на бизнеса. Напротив. Повече от ясно е, че без смелост в комуникациите всеки бизнес, без значение колко уникални и конкурентни продукти предлага, ще изостане. Изборът всеки прави сам.“

Жюстин Томс, експерт в онлайн медиите, маркетинг и PR,
ABC Design and Communication