Месец: декември 2015

Забележка: „Изповедта на един бюти блогър“ е текст, който получих като част от имейлх. Публикувам го както е, като запазвам правото на анонимност на дамата, която ми го изпрати. –Димитър

Аз съм блогър, пиша ревюта на козметични продукти, което ме определя като бюти блогър. След бърз поглед върху страниците на други блогъри, които пишат на сходна тема, откривам, че те се определят като пишещи за „красота, козметика, лайфстайл и още нещо“. „Красота“ – тя е относителна, но все пак има общоприети критерии за нея и е възможно да бъде раз/при/позната сравнително лесно. „Козметика“ – бяла и декоративна – тази, която се грижи и тази, която украсява най-общо казано. „Лайфстайл и още нещо“ – това май означава всичко – от готварски рецепти през пътеписи, любими музикални клипове и ревюта на книги до саморъчно изработени кутии за бижута от картон, салфетки и много глитър.

Като блогър имам взаимоотношения с четири страни – читателите, другите блогъри, представителите на фирмите, които имат интерес към блога и самата аз или по-скоро моето его. Защо моето его? Защото то е онова, което ме движи, за да бъда блогър. Ако не е то, неговата алчност за внимание и признание, никога няма да седна пред монитора и да споделя онова, което вие четете. Няма да търся интересна тема или слабо познат, или нов продукт, които да ви накарат да отворите точно моя блог сред морето от подобни. Не вярвам да съществува блогър, който да пише просто за да споделя знание и опит без да се интересува дали някой отваря сайта му, чете постовете му и чака с нетърпение следващите му публикации. Всяко внимание от останалите три страни е „храна“, основен мотив да бъде насочена мишката към бутона „нова публикация“.

Казват, че самите блогъри са най-големите и редовни читатели на други блогове. Вярно е – блогърите са мотивирани да разберат за какво пишат колегите им, а също и да популяризират своите страници чрез чуждите, коментирайки и споделяйки ги. За себе си отдавна съм приела, че другите блогъри не са моя конкуренция за внимание, а база за сравнение на това, което съм аз и това, което искам да бъда, т. е. чета много блогове, но ги деля на две основни групи – полезни и интересни за мен и пълнеж. Връзката с другите блогъри беше най-успешният начин да представя своя сайт на по-широк кръг от потенциални читатели. Затова отделям време да чета и коментирам и в нови блогове, а някои представям на фейсбук страницата на своя.

Представителите на фирмите, които имат интерес към блога,са може би най-очевидният начин за всички, които нямат достъп до статистиките на посещаемостта, да разберат дали и как са оценени вложените труд, време, креативност. Грубо казано – повече интерес от фирмите, по-добър блог. Или поне така би било в една идеална вселена. Но нищо на този свят не е идеално, за това често блогъри, които не поддържат страниците си, получават продукти и внимание, а активно и добре пишещи автори са извън светлините на прожекторите. Което означава, че т. нар. представители на фирми не винаги вършат добре работата си, което ме кара да се питам дали са нехайни само спрямо блогърите или и по отношение на служебните си задължения изобщо. От друга страна не харесвам и масовото изпращане на един и същ продукт на широк кръг от блогъри и съответно появата на множество еднотипни ревюта за кратък период от време. Начинът на работа, който оценявам най-високо, е по-внимателен подбор на блогъри за сътрудничество и възможността самите пишещи да изберат продукт, който желаят да използват и в последствие да пишат за него. На бюрото си имам кутия с получени продукти за ревю от типа на палитра с неоново сини сенки за очи, коралово червило, фон дьо тен с бронзов цвят и крем против акне.

Тези продукти няма да имат своето място в моя блог или ако все пък успея да напиша нещо за тях, то трудно ще скрия, че не съм вложила вдъхновение и удоволствие.

Причина за недоволство особено за по-големите блогъри, е внушението от страна на някои ПР специалисти, че правят невероятна и страхотна услуга на другата страна, предлагайки сътрудничество. Чрез използване на неформален и императивен начин на изразяване убиват интереса към продукти и възможности, които могат да бъдат от полза за двете страни /трите страни вкл. и читателите/.

Читателите – онези, които отново и отново отварят блога по свое желание – истинският критерий за оценка на труда на пишещия, много по-стойностен от поканите за събития, изпратените продукти или сътрудничеството с фирмите; онова, което реално гали и засища егото му. Блогърът е блогър и без взаимоотношения с други блогъри и сътрудничество с фирми, но без читатели е просто човек, който пише личен таен дневник. А читателите се връщат там, където получават вярна и безпристрастна информация, поднесена по достъпен и интересен начин. Вярвам в тяхната интелигентност и възможност за адекватен подбор на публикациите, на които отделят внимание в необятното море от информация, с което интернет ни залива всеки ден.

Работя за тях, защото те са храната за моето ненаситно его.