Месец: декември 2013

Това е социален експеримент. Социален, защото се случва в онези сайтове, които наричаме „социални“. И въпреки че касае само мен, всъщност засяга доста хора – онези, които публикуват и споделят съдържания в тях.

През целия месец декември ще се опитвам да НЕ използвам бутона „Харесва ми“ (независимо от името му в различните сайтове). На пръв поглед изглежда просто начинание, но от 2009 година насам този бутон дълбоко се е вкоренил в поведенческия ни модел и употребата му в голяма част от случаите е дори несъзнателна.

Намерението си го споделих първо във Facebook и… то вече срещна няколко харесвания 👿

Бутонът Like

Бутонът „Харесва ми“ беше интегриран в платформата на Facebook през февруари 2009. Тази на пръв поглед малка добавка бързо се разпростря и завладя целия уеб. Освен това, тя зае централна роля в онлайн социалното ни общуване и поведение. Днес Facebook отчитат над 3 милиарда натискания на бутона. Дневно! За щяло и не щяло.

Защо такъв „бойкот“?

Може да изглежда като бойкот, но всъщност е преобмисляне на поведението. Социалните медии (и в частност – сайтовете за социални мрежи) са мястото, в което потребителите общуват. Водят диалог. И до преди появата на този бутон, потребителите онлайн сякаш повече общуваха и споделяха мнения и впечатления. Имам предвид буквално, вербално. Но социалните медии отдавна не са нещо ново, отдавна изгубиха лъскавината си и са част от начина ни на живот. Днес, след цялото си време, в което са около нас и непрекъснатата им еволюция, на пръв поглед инструментите трябва да правят общуването по-лесно, по-бързо и свободно, но на практика резултатите показват нещо друго – общуваме по-малко.

Проблемът?

Съществуват различни начини за изразяване на признание или емоция към споделените онлайн съдържания – оставяне на коментар под съдържанието, създаване на нова публикация в блога като отговор или като друг вид реакция, споделяне с приятели, а дори и подминаването на материала без реакция също беше израз на емоционален отговор. Тези възможности реално съществуват и днес, но използването им е крайно намалено, заместено от използването на един-единствен бутон, който на всичкото отгоре не донася никаква стойност, в т.ч. и емоционална.

Защото бутонът „Харесва ми“ още откакто е въведен в експлоатация има неясно предназначение. Ако някой се замисли в кои случаи го използва или пък зададе въпроса на приятели, ще получи множество различни и разнопосочни отговори. Пример? В най-добрия случай ще преобладават отговори „зависи“. А това е повече от сигурен признак, че нещо не е наред и че иначе привидно простият компонент, който трябва да услеснява общуването, всъщност води до объркване и го затруднява. Така е с всички неща, които съдържат в себе си различни смисли и използването им не е ясно установено.

Защото зад простия бутон се крият различни емоционални реакции – от „ето ме, тук съм“, „добре, прочетох“, „благодаря“ (или „благодаря, че сподели“), „споделеното ми харесва“ или „написаното е тотална глупост“ (в зависимост от случаите), „поздравления“, „оправяй се“… със сигурност има и още, това са първите, които ми хрумнаха, колко да посоча някои. Нужен е пример? Ето: няма как да не сте се сблъсквали със споделяне за смъртта на някого, което е споходено от няколко харесвания. Какво значат те – че някой харесва, че човекът е починал? Че е благодарен за споделянето, защото е научил за неприятната новина? Че тъжи за загубата?… няма как да знаем, което обезмисля проявата на мързел и натисканетона бутона, вместо друг вид реакция.

Точно така, бутонът „Харесва ми“ и неговото използване е израз на хроничен мързел и неговото използване не довежда до еднозначно тълкуване от получателя. А нали социалните медии са мястото за диалог, ясен и открит? В опитите си да се справяме с информационния поток, се роботизираме, лишаваме се от емоция и възможност за общуване.

Не е ли време да върнем обратно нещата на местата им? Да придадем отново смисъл на „социални“ в словосъчетанието „социални медии“?

За допълнителното объркване допринасят и маркетолозите, които се опитват да извличат дивиденти за бизнеса си от средата. Много от тях често приемат бутона за маркетинговия трик, наречен „Opt In“. Погрешно е схващането, че натискането на бутон превръща някого в част от общност, още по-малко пък този акт е потвърждение за участие в маркетинговите акции. Този бутон дори не може да се приема за ангажираност, въпреки че мнозина усилено се опитват да му придадат и тази стойност. Отделен въпрос е, че броят харесвания далеч не показва действителния размер на една общност, въпреки че често се случва това да се посочва от някои като измерител. Затова и тези маркетолози мотивират последователите си да харесват споделянита им не като израз на признателност или ангажираност към споделянията, а като количествен измерител. Разликата между харесването и останалите форми за реакция е в мимолетната стойност, която добавя този бутон. Стойност, която всеки път трябва да бъде заслужена отново и отново.

Не искам да отричам ползите от харесванията за различни конкурси, кампании, за рекламни трикове, където подобни реакции са приемливи, въпреки цялата им неустойчивост. Защото харесванията, както написах и по-рано, не са показател за органична ангажираност; те са просто числа, не ангажираност и двете не се припокриват. Facebook предоставя огромна възможност за проектиране и управляване на потребителското преживяване и е нелепо заради неумението на маркетолози, пълното преживяване да бъде окастряно.

Защо през декември?

Идеята ми не е спонтанна. Разсъждавам от известно време върху нея и въздействието, което оказва един нищо и никакъв бутон. Избрах декември, защото е месец с много празници и споделянията, макар и много от тях да са еднотипни или сходни, ще учестят. Пожелания, честитки… Отделно, че през декември, заради семейните празници в края, се активизира приканянето към милосърдие, благотворителност и пр. добродетели, които иначе сякаш закърняват през останалото време на годината.

Декември месец ще е пълен с изкушения и по-лесно ще мога да проверя зависимостта си към безполезното.

Като заключение

Намирам бутонът за внасящ объркване. Затова ще правя опити да намаля използването му и да го заменя с по-адекватн реакции. Споделянията се правят, за да предизвикват обсъждания, коментари, споделяния. Не харесвания. Кампаниите за благотворителност са за набиране на средства. Милиони харесвания не лекуват и не помагат на хора в нужда.

Предполагам ще е трудно, възможно е да се случи някое натискане да ми се изплъзне от контрола. И ще се радвам да ми бъде посочвана грешката, за да мога да я коригирам. Вече веднъж се случи да премахна харесването си. Така започна интересен диалог. Това е целта.

А в началото на януари догодина, когато всичко приключи, ще споделя как е преминало всичко.