Categories
Шум зад кулисите

Награди Икар 2013 – Победителите

По традиция, администраторът на сайта на Съюзът на артистите в България публикува победителите в категориите преди излъчването на церемонията по БНТ. Ето кои отнесоха наградите – сами да си преценим дали искаме да гледаме самата церемония на запис, през 2013…

Водеща мъжка роля

  • Камен Донев за ролята на Семьон Семьонич Подсекалников в „Животът е прекрасен“ по Н. Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“

Много силно се надявах и стисках палци наградата да не отиде у Камен, а да бъде присъдена на Леонид Йовчев. Така щеше да е честно, поне!

Водеща женска роля

  • Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Браво, Гергана е призвана да прави театър. Много заслужена награда, изключително много съм щастлив, че журито е гледало и мислило правилно тук.

Поддържаща мъжка роля

  • Мариус Куркински за ролята на Клавдий в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Очаквано. Понякога се чудя защо излишно номинират и други, когато Мариус е в категорията… Мариус е велик, дори и като поддържаща роля.

Поддържаща женска роля

  • Анастасия Ингилизова за ролята на Перонела в „Декамерон“ по Бокачо, режисьор Диана Добрева, Театър Българска армия

Добре. Тази категория така или иначе ми беше безинтересна.

Дебют

  • Силвия Станоева и Иво Желев за актьорския тандем в „Клер, Мадам, Соланж“, по Жан Жьоне, режисьор Касиел Ноа Ашер, продуцент: „Гала филм”

Ангелите на Касиел. Разбиват. Браво!

Режисура

  • Явор Гърдев за „Хамлет“ от У. Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“

Беше ясно, че няма да е Пламен Марков, за съжаление, но за моя лична радост не е и Морфов.

Майсторско техническо осъществяване

  • „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Това беше лесно за предвиждане.

Сценография

  • Никола Тороманов, Даниела Ляхова и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Както и предвиждах…

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  • Христо Намлиев за „Вграждане“ по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър – Пловдив

Добре.

Куклен спектакъл

  • „Вграждане” по текст на Мария Станкова, режисура Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив

Поздравления за пловдивските кукли!

Индивидуално постижение в кукленото изкуство

  • Магдалена Митева за сценария, режисурата и сценографията на „Изгубеният ключ”, Държавен куклен театър – Видин

Златен глас

  • Елена Русалиева за дублаж на ролята на Пати Хюз в сериала „Щети“

Телевизия не гледам, още по-малко пък сериали, още по-малко пък – дублирани. Нямам нито повод за радост, нито за разочарование.

Цирково изкуство

  • Цветелина Попова за 20 годишната й дейност и постиженията й в областта на каучук–еквилибристиката

Критически текст

  • Асен Терзиев „Театралността – езикът на представлението“, изд. „Проф. П. Венедиков“

Драматургичен текст

  • VOX POPULI – „Яце форкаш“

Съвременна българска музика

  • Група Deep Zone Project за песента „I Love My DJ“

Съвременен танц и пърформанс

  • „Мишеловката“ – пърформанс в „Хамлет“, хореографи Виолета Витанова и Станислав Генадиев

И още три награди – за проф. Славчо Маленов – за изключителен принос в развитието на българския куклен театър и за Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев за изключителен принос в развитието на българския театър. Наградата за чест идостойнство се присъжда на акад. Александър Балкански.

Categories
Mobile

Още по-визуален Ingress

Снимката по-долу е кадър от Street View в Пловдив, на Главната улица.

Ingress - порталът на централна поща

В Street view, всъщност, той изглежда малко по-различно – там го няма онова зелено нещо до лампата. То е част от Ingress — играта-обогатена реалност на Google, която играя в последните месеци — а аз го направих от т.нар. Intel map. Отскоро, при едно от последните освежавания на интерфейса, освен картата, беше добавена възможност и за преглеждане на града в street view режим и по-добро ориентиране за местонахожденията на порталите.

Всъщност това е нещо, което е повече от желана и необходима функционалност – вече дори писах за това и е повече от гот лека-полека това да се случва и реализира. Да, не сме свидетели на най-добрата възможна имплементация, нито пък добавката е функционална към момента, но подава любопитна заявка за посоката на развитие. Много би било гот вместо този маркер, в режим Street view да се вижда самият портал – някаква картинка, която да бъде монтирана в снимката, да се виждат резонаторите на поретала, връзките от и към него и всичката друга любопитна и полезна информация, която иначе засега е скрита и се показва само при преглед на картата. Колкото е по-визуално, толкова ще бъде играта по-интуитивна и ще задържа вниманието на играчите и няма да е отблъскваща и чак толкова неразбираема в началото на новаците, които не разбрат много-много какво трябва да правят, за да им се случват нещата.

Сега очаквам да бъде включена и камерата на устройството в играта при обиколките из града – обогатената (визуално) реалност, съчетана с озвучаването на играта, значително ще подсили степента на сцепление между играч и приложение. И сега тръпката е голяма, но не ми се мисли колко по-голяма може да бъде, когато всичко стане значително по-visual.

Categories
Mobile

Какво му липсва на Ingress

Времето прогресивно става все по-добро и аз все по-често се потапям в Ingress. Вече и следа няма от големите януарски студове, когато започнах да играя.

IngressIngress претърпя някакви промени откакто играя, но повечето бяха по-скоро козметични, отколкото сериозни промени в механиката, начина на игра или във визуално отношение. Може би ми се иска да видя по-ускорено развитие и по-бързо случване на нещата, но вероятно по-бавното развитие позволява по-доброто изпипване и обмисляне на детайлите. Играта е далеч от готова да бъде отворена за всички, въпреки че много от наличните играчи вече са понатрупали опит и нива (без много-много да се замислят върху отборността на играта). Появяват се нови играчи и от двете фракции, някои дори успяват да се зарибят и да останат в играта и да я играят.

Специално за тях двете фракции в Пловдив договорихме тренировъчна зона – пет портала в Градската градина, които са слаби и лесни за превземане – така новобранците имат къде да натрупват опит и да изследват кое как работи в играта. Когато аз започвах, такова нещо липсваше. Днес сякаш и играчите и от двете фракции са по-благосклонни да оказват помощ и подкрепа на новодошлите и да им помогнат за по-пълноценно усещане.

За съжаление (или за радост), Google винаги подхождат твърде geeky към начинанията и продуктите си, винаги впечатляват разработчици и хора в IT сферата, но рядко успяват да имат широк отзвук и добро приемане сред масовите потребители. Продуктите им изглеждат сякаш единствената задача на разработчиците им е била функционалността, а дизайнът може да чака за по-добри времена… Това до голяма степен важи и за Ingress. Колкото и приложението и глобалната карта да изглеждат супер, първоначално са шокиращи, трудноразбираеми и недотам лесни за използване. И ако не им отделиш някакво време за разучаване, всичко отива по дяволите (а интуитивността е от изключителна важност за използването на мобилно приложение).

Да, Ingress е в затворена бета и в процес на разработка, но практиката досега показва, че не ставаме свидетели на драстични промени преди и след отварянето за публично ползване в продуктите на Google. Затворената фаза е повече процес за контролирано разрастване с нови потребители и настройване на услугата, отколкото за бетатест в смисъла, който се влага на други места и вслушване в потребителското мнение и съвети, наред със оправяне на възникналите проблеми и грешки. Ingress не е от типа услуги, които би трябвало да подклаждат интереса и желанието за игра чрез дълъг затворен тестов период и планирано разширяване. Публична тайна е, че Niantic Labs често дават ранен достъп на желаещи да играят, заради на проявена креативност (най-често чрез боравене с Photoshop) – в официалната група, в раздела за Artwork могате да се видят доста картинки, изпратени от потребителите, чрез които са получили по-бързо поканата си за игра. Използваните снимки в тази ми публикация са такива.

Колкото и красиво да изглежда Google Maps в Holo dark, това не спомага особено много за „влизане във филма“. Да, може да служи за ориентир и посоката на движение, за разположението на порталите, резонаторите около тях и пр., но това сякаш не е достам достатъчно. Все пак Ingress е обогатена реалност, augmented reality, а когато се спомене понятието, се предполага по-голяма интерактивност с реалния свят през погледа на смартфона. Много често това понятие се свързва с употребата на камерата на устроството, която показва света. В Ingress това липсва.

Странно е колко много снимки има, които са компютърно обогатени, за да включват елементи от играта и които са получили ранен достъп, а този аспект не е все още добавен в играта.

Ingress

IngressКолко по-готино би било да може да се избира дали да се вижда картата (както е сега) или да се използва камерата, за да се вижда обогатеният свят на Ingress, както е на снимката в дясно… Така виждат (или искат да виждат) света потребителите, така е готино, значително по-атрактивно и предразполагащо към игра… да, харчи повече ток от батерията, но това едва ли е особен проблем, особено ако е възможно да се превключва изгледът. По-голямата интерактивност води до по-добро преживяване и задържа интереса за по-дълго време. Освен това взаимодействието с вече познатия, реален свят, позволява по-добро сцепление между играч и играта. Не е технически невъзможно да се случи, напротив – вече сме свидетели на много добри такива приложения, които изкривяват действителността през призмата на камерата и приложението, за да добавят различна стойност. Ingress със сигурност може да спечели много от това. Искрено се надявам това да бъде добавено в играта. Още повече, че в голямата карта е добавена възможност за превключване между карта и сателитен изглед, както и преглеждане в резим Street view (обогатената реалност може да започне и оттам, чисто експериментално, би било още по-забавно!).


Използвани снимки: 1, 2, 3

Categories
Ежедневно

Моите 3 любими книги за маркетинг

любими книги за маркетинг

Преди време се съгласих да се включа в една класация за най-добрите книги за маркетинг/бизнес, организирана по случай 15 рожден ден на (смея да твърдя) моите приятели от ABC Design & Communication. Трябваше да посоча кои са моите три любими книги в тази насока.

Правилата оформят настоящето, а ако някой има желание да мисли в перспектива, трябва да се опитва да им се противопоставя, да прави опити да премахва бариери и ограничения, да изпробва тяхната устойчивост и гъвкавост, доколко и къде подлежат на изменения и натиск, да се опитва да мисли отвъд тях. С тази нагласа, реших да изпратя моите не три, а пет книги. При това, така се случи, че и петте не са издавани на български, но наистина са ми страшно любими и бих препоръчал на всеки, който има интерес в областта.

Та с идеята да изпробвам доколко изискването за 3 книги ще удържи, като посоча 5 и с ясното съзнание, че въпреки безспорните си качества точно тези книги едва ли ще додрапат до някакви читави позиции в класацията и ще бъдат препоръчани от някой друг, освен мен, зачаках да видя резултата.

Можете да го видите тук, в блога на ABC: Любимите маркетинг книги на Димитър Цонев

Всъщност спазих ограничението за 3, като на две от позициите посочих по две книги. Ако не можеше да участвам така, вероятно нямаше да ги групирам точно така, а вероятно нямаше да посоча и точно тези книги. Ето ги (заедно с препратки към тях към Amazon, които НЕ са афилиейт):

  1. Social Media is Bullshit“ от B.J. Mendelson като противопоставяне с „No Bullshit Social Media: The All-Business, No-Hype Guide to Social Media Marketing“ от Jason Falls
  2. Engage!: The Complete Guide for Brands and Businesses to Build, Cultivate, and Measure Success in the New Web“ от Biran Solis
  3. Measure What Matters: Online Tools For Understanding Customers, Social Media, Engagement, and Key Relationships“ от Katie Delahaye Paine в комплект с „Measure What Matters to Customers: Using Key Predictive Indicators (KPIs)“ от Ronald J. Baker

(заб.: споделям това, защото се говори за пет книги, а са посочени само 3. Отделно че след като ги препоръчвам, добре е да има все пак начин за бързо сдобиване с повече информация и евентуално – купуване и, не дай си боже!, прочитане)

Categories
Ежедневно

Простете!

На Сирни заговезни се иска прошка. Традиционно по-малките искат от по-големите, но тъй като няма да си ги мерим, моля ви, Простете!

Простете, че чат-пат попадахте на мои писаници докато си четете материали в Google Reader. Това, обещавам ви, ще приключи на 1 юли.

Простете, че (обикновено рядко) затлачвам резултатите на Google за някои ключови думи. Простете, че това ще продължи и занапред.

Простете, че затлачвам потоците ви с информации в социалните услуги – това не е мой проблем, а ваш – обградили сте се с хора, които не желаят да споделят неща с вас. Вместо да се сърдите на мен, замислете се какви приятели имате…

Простете за лошия ми, но пък откровен език и непримиримостта ми към посредствеността. Особено у хора, които се обявяват за професионалисти.

Простете, че ви давах (често непоискана) обратна връзка (feedback) за предлаганите услуги или продукти. Простете, че ви карах да работите върху счупените неща, които предлагате, с цел по-доброто състояние на начинанието ви. Това ще спре, защото дори не получавам благодаря за него или няма видима промяна или обмисляне на написаното.

Простете, че забавях отговорите на писмата ви с до седмица. Електронната поща отдавна не е „бързият начин за комуникация“ и ако сте очаквали мигновена реакция или отговор, сбъркали сте услугата. Простете, че забавянето ще продължи, дори е възможно да отнема повече от седмица.

Простете, че този сайт и блог в настоящия си вид (и форма) спира да съществува – той също попада в пролетното почистване, което започнах на 11 март. Не, той няма да изчезне, но ще претърпи драстични промени. Въпреки че е възможно натрупаните досега архиви да не се впишат в новата концепция и да бъдат премахнати.

Простете и простено да ви е!

Categories
Шум зад кулисите

Коя е Виктория Глас

Вероятно е голямо предизвикателство за коя да е актриса да играе Мария Калас в биографична пиеса за великолепното сопрано. Вероятно е още по-голямо предизвикателство текстът да се окаже не съвсем биографичен и да разглежда Калас от гледна точка на нейната [измислена] дубльорка Виктория Глас. Мисля си, че е значително по-сложно да влезеш в кожата и изиграеш образ, който е винаги в сянка, получава аплодисментите, които са за него, но са адресирани за друг човек. В текст, който изследва превръщането на обикновените хора в звезди…

Това се случва в момента в пловдивския театър, на камерна сцена. Млад и надъхан екип започна днес репетиции на сцена на заглавие, което звучи доста предизвикателно като начинание. Сценичният екип строи отчасти готовия декор, затова набързо спирам до всеки от постановъчния екип, за да разменим по няколко думи.

Пиесата се казва „Глас“, това ще е името и на постановката. Автор е Елена Алексиева, която изглеждаше възхитена, че е част от постановъчния процес, а не изолирана от него. Подобна радост, че тя е наоколо долових и у останалите, което предрича, че приказката „Пази, Боже, да ти се случи да работиш с жив автор!“ в случая не важи.

Премиерата ще бъде на 16 април (с предпремиерно представление точно след месец, на 15 април).

Всъщност „Глас“ не е непознат текст – той е бил представян в Пловдив и София от актрисата Ивана Папазова като част от инициатива, наречена „театър на маса“.

Глас
(снимката е от страницата на Галерия Снежана във Facebook)

Именно Ивана ме покани да се срещна и запозная с хората, с които работи по спектакъла. Подходих неуверено, почти бях на ръба да се откажа и да не отида, защото не познавах нито текста, нито авторката му, а за режисьора Калин Ангелов само бях чувал (макар и все добри неща), но не познавах и не бях гледал негови работи. Въпреки че много ми се искаше да гледам „Васа Железнова“, която той постави в Търново преди време. Дългия разговор с него оставих за по-късен етап, когато все пак успея да прочета „Глас“, не ми беше интересно да си говорим общи неща, а без да съм си свършил домашното, няма как да се случи интересен диалог. Да, той вероятно и сега можеше и би ми разказл подробности и детайли, но за мен по-интересно на този етап беше общото усещане, нагласата, тръпката от началото…

Заприказвах се с Елена Алексиева, непринудено, без да ѝ тикам диктофон в лицето. По-интересно ми беше в неофициален разговор да науча повече за нея и текста ѝ. „Официалния“ разговор и допълнителни въпроси оставих за пресконференцията или ако се засечем преди това. По-късно разбрах защо ми е било любопитно и приятно да си говорим с нея – оказа се, че е доктор по семиотика, което аз като фен на Еко, надуших някак в начина ѝ на мислене и изразяване.

Всъщност пиесата „Глас“ има интересна история – текстът е създаден за ученичка на Снежина Петрова, която пожелала да изиграе Калас. Оказало се, обаче, че създаденият текст не срещнал приемане и се очаквало да бъде радикално променен, за да напасне на очакванията и представите – нещо, което не е по вкуса на никой [жив] автор, оттам и приказката от по-горе.

Така пиесата остава в оригиналния си вид и в изчакване на своя момент.

Не разбрах точно как е достигнал до Ивана, но следва сцепление между текст и актьор и това е нещото, което впечатлява Калин Ангелов, който предлага да го реализират на сцена. В този екип вече авторът е ОК да прави промени на драматургичната основа, където и ако се налага по искане на режисьора или заради специфики на актьорската игра.

Оттам насетне процедурата е ясна – обсъждания, изследване на образа на Мария Калас, нейните жестове, гледане на нейни изпълнения и анализирането им, следват уроци по пеене, репетиции на маса, за да се стигне до днес, когато е време да се започнат репетиции и на сцена.

Ивана изглеждаше напрегната, но и силно фокусирана върху начинанието си, недотам разговорлива, но весела – как и защо текстът я вълнува, ще ми е любопитно да науча от нея по-нататък, когато спектакълът вече започне да придобива форма, а напрежението започне да отшумява. Със сигурност ще се срещнем отново, за да ми разкаже как вървят репетициите преди напрежението да се върне, засилвано от предстоящата премиера. Нямам абсолютно никакви съмнения в отдадеността ѝ към ролята си – познаваме се, гледал съм я в много и все различни роли, знам как отговорно подхожда към ангажиментите си. Знам че и тук ще успее да ме изненада и да ми предложи истински театър. Нямам търпение за следващата ни среща, вероятно по-дълга и нарочна, за да си говорим повече затова коя е Виктория Глас и за сложността от изиграването на герой, който е сякаш противоположност на суетната актьорска същност.

Оставих ги да репетират на спокойствие, но „Глас“ е начинание, което разбуди любопитството ми, ще следя развитието му и как еволюира от фрагменти текст до изпълнение на сцена. И ще ви държа в течение. Видите ли програмата за април на театъра, бързайте към касата за билети! Ще си струва!