Categories
Театър

Блогъри пишат за театър: „Паметта на водата“

Паметта на водата

Пасажът, който следва, е част от написаното от Йордан Радунчев по повод гостуването на спектакъла „Паметта на водата“ на Варненския театър в София.

„…Смъртта на близките е точка във времето и пространството, която разделя най-отчетливо и завинаги живота на две – преди и след. След тази точка част от нас остава в миналото и няма кой да я върне отново тук, в настоящето. Когато това е смъртта на родител, това което завинаги си отива от нас е детството. До този момент то все още е живо и част от настоящето ни. След него се превръща в минало и никога не се връща….“

Непременно прочетете целия текст на Данчо. Прочетете какво написа и Таня Станкева, която гледа същото представление в София. И идете да го гледате и вие. Дори да се наложи да пътувате до Варна.

Categories
Социални медии и мрежи

безопасният интернет за нашите деца. at Smiling

Жюстин Томс споделя за националната образователна кампания на БГсайт и една банка относно безопасния интернет за нашите деца.

Споделените факти са тревожни, но обясними и напълно очаквани – живеем във време, в което дори информационните агенции се позовават на информации от социални мрежи за да създават новини (пример), време, в което родители използват децата си и техни снимки, за да защитават каузи, за пропаганда и пр. гнусни неща… (пример) време, в което родителите също лъжат за възрастта, за да направят профил в социалните мрежи за невръсните си деца, че дори и да използват тези профили за изразяване на социално недоволство (тук също трябваше да има пример, стига снаха ми да беше една идея [по-]интелигентна…).

Кампанията несъмнено е полезна за децата, но се съмнявам в дългосрочната ѝ ефективност. Децата подражават на родителите си, а когато видят незаинтересоваността по отношение на сигурността онлайн у родителите си, набързо ще забравят за правилата. Защото родителите много активно искат да знаят кой им гледа профила във Facebook, но не знаят как да ограничат онези, които не искат да им го гледат.

Такива кампании, мисля си, трябва да се провеждат и паралелно за родители, не само за децата. Вероятно е добре да се случва онлайн, така ресурсите ще могат да достигнат до повече хора.

Защото когато родителите осъзнаят как функционират социалните мрежи, как да защитят себе си и данните си и как да не нарушават установените правила, ще могат да бъдат в полза на децата си, да им обръщат внимание за тяхната сигурност и безпроблемно онлайн общуване.

Update 26.02.2013: Родителите не се замислят за лошия пример, който дават, нито какво виждат децата им онлайн, в социалните мрежи. А трябва! Далеч съм от мисълта, че децата трябва да бъдат държани в стерилна обстановка, просто малко повече съобразителност никога не е излишна.

Categories
Шум зад кулисите

Елица Матеева за ТМПЦ-Варна

Елица Матеева за ТМПЦ – Варна:

Приятели от театъра на Варна, как се чувствате днес? Какво ви мотивира да работите в тази структурна единица, в която взаимно се дебнете да не изплюете камъчета-недоволство? Вместо тържества с балерини и менчета с вода, кога ТМПЦ ще възстанови театралния си библиотечния архив? Последният е бил поддържан до преди десетина години в някакво що-годе прилично състояние? Допада ли ви менажирането на театъра в условия на театрална реформа? Как си представяте бъдещето в условия на тази театрална реформа? Заставате ли зад политиката на управление на Министерство на културата и личността на културния министър? Има ли нужда Държавната опера от драматург, а драматичният театър?

Целиият материал – в блога на Елица: Всичко, което винаги сте искали да знаете за ТМПЦ, но сте се страхували да попитате.

Categories
Startups

iAlbums

Когато искам да слушам музика, много силно разчитам на YouTube – огромният архив позволява както само слушане, така и гледане на видеоклиповете към песните, когато ги има. За съжаление YouTube е безкрайно хаотичен и неподреден, а възможността за създаване на списъци – ограничена, недотам интуитивна и удобна. В такива моменти външни приложения могат да направят истински чудеса. Преди време използвах Loudlee, инструментът, който всички наричаха Pinterest за музика заради визуалните си прилики. За съжаление Loudlee вече не съществува, защото не успя да намери начин да монетизира съществуването си (или пък заради друга причина?).

Наистина страшно много харесвах Loudlee, защото технологията му позволяваше да подреждам музикалните си предпочитания по изпълнители, албуми, жанрове, да откривам нови изпълнители, сходни на музикалните ми предпочитания или по препоръка на приятелите ми в услугата или пък на общността, да съхранявам списъците за по-късно и повторно прослушване… и това, събрано в дизайн, който, да, наистина наподобяваше Pinterest. Loudlee имаше свои трески за дялане, не беше перфектна услуга, но за нещата, за които го използвах, беше чудесно надграждане върху YouTube (услугата разчита на клиповете, качени в YouTube, които подрежда в удобни каталози).

Loudlee спря без предизвестие, обявиха края и едновременно с това спряха услугата. Без време за адаптация и мигриране към друга услуга. Това изключително много ме подразни тогава, защото не предложиха вариант за изтегляне на данните – доста време бях прекарал върху изготвяне на списъци с песни, някои от тях все още не успявам да намеря в YouTube… всичко това беше затрито с лека ръка. Майната им на приятелствата, те бяха по-скоро допълнение, отколкото реална функционалност, защото единствено позволяваха да се следи кой какво слуша – без допълнително взаимодействие между хората. Майната ѝ на общността и музикалните ѝ предпочитания (до последно Адел беше в топ изпълнителите!)… яд ме беше за списъците ми с музика, за невъзможността да ги имам или поне да имам възможност да реагирам и да се подготвя за спирането.

iAlbums Play

Преди няколко дни с изненада установих, че iAlbums (което започна като приложение за iOS, което предлага допълнителна информация за любимата музика – биграфии на изпълнителите, снимки, видео, интервюта…) са придобили технологията зад Loudlee и са пуснали обратно сайта под бранда си. Малко е мътно как ще бъде изградена връзката между приложението и новия сайт, още повече пък като се има предвид, че уеб преживяването ще бъде прехвърлено в приложението.

За сметка на това пък повече информация за изпълнителите вече се предлага в уеб версията, а тя се извлича от различни източници.

Ето например албумите на Кайли Миноуг, както и добавения раздел „Поток“ с информации, както и раздела с подобни на Кайли изпълнители.

iAlbums използва Facebook за регистрация на потребители, но не прекалява с исканата информация; дори по спомен Loudlee искаха повече данни и права, отколкото сега се изискват (музикални предпочитания). В замяна пък потребителите получават музикален каталог по изпълнители и години, готов да бъде прослушван.

Моят профил все още е доста празен и с малко преслушани песни, но с времето ще се натрупат. Няколко неща, които написах на новите собственици – все неща, които Loudlee не успяха да реализират:

  • Възможност за освобождаване на данните – в крайна сметка услугата разчита на YouTube, откъдето извлича видеоматериалите;
  • Възможност за по-голяма социалност – в момента несиметричното следване на приятели е от полза единствено за откриване на нова музика, нообсъждането на песни и изпълнители може да се окаже доста сериозен дразнител за myspace и подобни;
  • Възможност за вграждане на съдържания във външни сайтове – колко полезно би било да можеше да включа тук текущия ми плейлист, в който Кайли ми пее „2 hearts„…
  • Адекватен начин за споделяне на идеи, коментари и мнения. Използването на Facebook за целта е аматьорско и несериозно.
  • Възможност за по-голямо видео и по-детайлен контрол върху звук и картина – малкото прозорче често е недостатъчно.
  • Извличане на информации от източниците за нещата (изпълнители, песни), които ме интересуват и слушам/съм слушал. В момента го прави само за изпълнители, при това само на техните страници. Персонализираната информация според моите предпочитания би била само в плюс и би довела до по-голяма ангажираност.
  • Приложение и за Android.
  • Възможност за споделяне в Google+.
  • Монетизиране! Ако ще е с реклама, по-добре да започне да се случва отсега, преди да е станало късно.

Имам и още идеи, които засега държа в тайна, но ще споделя в зависимост от посоката, в която тръгне да се развива услугата.

Categories
Ежедневно

Онова странно усещане

I can has interview?Случвало ли ви се е да имате странното усещане, че изпитвате почти непреодолимото желание да работите вили за някоя определена марка или фирма? Онова необяснимо усещане, нещо почти като любов, което изпитвате към фирмата или идеята, че сте готови на сляпо да се хвърлите в дълбокото ако се отдаде случай…

На мен ми се е случвало. Първият път така се стекоха нещата, че желанието ми се сбъдна. И бях много щастлив, защото се случи някак ненадейно, предложението дойде изневиделица и почти без да помисля приех.

В момента отново изпитвам това усещане, този път е към две фирми. И двете са български – поработих достатъчно с чужди, вероятно ще продължа да го правя и в бъдеще. Сред тях има много такива, но там ситуацията е по-сложна, почти на прага на невъзможносто. А тези две български фирми сякаш се открояват пред всички останали, с които имам някакъв досег по мащаба на работата си и по възгледите към света и начините за правене на бизнес, по вътрефирмена култура…

Мислех си дълго дали да споделя публично кои са тези фирми и защо наистина ги харесвам, защо искам да работя с/за тях. Реших да не го правя. Защото е рисковано, защото може да се изтълкува погрешно и да се окаже лоша реклама. Не съм убеден, че искам „да извивам ръцете“ на някого с искането да ме вземе на работа при себе си, нито пък искам да противпоставям тези две фирми в битка коя да ме привлече към себе си (или отблъсне към другата).

Но все пак чувството е факт, готино е и искрено се надявам все повече български фирми да бъдат мечтан работодател. Междувременно наистина си търся работа и ако смятате, че можем да работим заедно и да си бъдем полезни, на разположение съм.

Categories
Шум зад кулисите

Новите директори на театрите в Пловдив и Благоевград, Пазарджик и Кърджали

Погледнах на сайта на Министерството на културата, ей така – за всеки случай, по-скоро да се уверя, че наистина НЕ са публикували информация за новите назначения след проведените конкурси за директори на театри. Е, не бяха. Странно е защо могат да публикуват за провеждането на конкурси, а после не могат да публикуват резултатите… Или им е свършило работното време!? Писах им мейл, дано в обозримо бъдеще някой успее да го разчете и да ми отговори…

Но мълвата гръмна – Кръстю Кръстев, който досега временно изпълняваше длъжността, след сливането на Родопския театър и пловдивският, е новият дирекор на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив.

Много искам да припомня думите на Никола Пашов, актьор от Родопския театър, публикувани в блога на Елица:

Кръстьо Кръстев, който бе „дете на театъра“, през 80-те години бе кандидат за партиен член, но не го приеха и стана един от актива на СДС в Смолян след преврата. И понеже по партийна линия най лесно се успява в кариерата, след смъртта на Иван Караджов, бе избран и се задържа 4-ри мандата като директор /през това време си направи и къща в Смолян/, но не успя да се споразумее с кметицата на Партията Дора Янкова и не се разбраха как да продължат работата по издръжката на театралната сграда, оказала се воденичният камък на все по-обедняващите артисти и персонал.

И така, Пловдивският театър абдикира от ангажимента за обслужване на сцената в Смолян, но очевидно този управленски провал не е бил взет под внимание в Министерството. Защо ли? И каква ли е концепцията, която е предложена? Дали ще бъде разкрита предварително или ще трябва да я узнаваме поетапно, с течение на времето?

В същото време в Благоевградския театър имат нов директор. Сред четиримата претенденти за мястото, комисия от Министерството се е спряла на платформата на режисьорката Надежда Асенова. Искрено се надявам новото лице да донесе на театъра краят на соца, с който е пропит.

Информациите за театрите в Кърджали и Пазарджик са противоречиви. За Кърджали са се явили трима, докато за Пазарджик кандидатите са пет. Кои ще са, остава да се надяваме някой регионален новинарски сайт да сподели информация, че ако разчитаме на Министерството да публикува нещо…

Update: За директор на драматично-куклен театър „Димитър Димов“ със сцена „Кадрие Лятифова“ е избран режисьорът Димо Димов. В драматично-куклен театър „Константин Величков“ в Пазарджик директор е театроведът Александър Жеков. (източник едно и две)