Пасажът, който следва, е част от написаното от Йордан Радунчев по повод гостуването на спектакъла „Паметта на водата“ на Варненския театър в София.
„…Смъртта на близките е точка във времето и пространството, която разделя най-отчетливо и завинаги живота на две – преди и след. След тази точка част от нас остава в миналото и няма кой да я върне отново тук, в настоящето. Когато това е смъртта на родител, това което завинаги си отива от нас е детството. До този момент то все още е живо и част от настоящето ни. След него се превръща в минало и никога не се връща….“
Непременно прочетете целия текст на Данчо. Прочетете какво написа и Таня Станкева, която гледа същото представление в София. И идете да го гледате и вие. Дори да се наложи да пътувате до Варна.
Споделените факти са тревожни, но обясними и напълно очаквани – живеем във време, в което дори информационните агенции се позовават на информации от социални мрежи за да създават новини (пример), време, в което родители използват децата си и техни снимки, за да защитават каузи, за пропаганда и пр. гнусни неща… (пример) време, в което родителите също лъжат за възрастта, за да направят профил в социалните мрежи за невръсните си деца, че дори и да използват тези профили за изразяване на социално недоволство (тук също трябваше да има пример, стига снаха ми да беше една идея [по-]интелигентна…).
Кампанията несъмнено е полезна за децата, но се съмнявам в дългосрочната ѝ ефективност. Децата подражават на родителите си, а когато видят незаинтересоваността по отношение на сигурността онлайн у родителите си, набързо ще забравят за правилата. Защото родителите много активно искат да знаят кой им гледа профила във Facebook, но не знаят как да ограничат онези, които не искат да им го гледат.
Такива кампании, мисля си, трябва да се провеждат и паралелно за родители, не само за децата. Вероятно е добре да се случва онлайн, така ресурсите ще могат да достигнат до повече хора.
Защото когато родителите осъзнаят как функционират социалните мрежи, как да защитят себе си и данните си и как да не нарушават установените правила, ще могат да бъдат в полза на децата си, да им обръщат внимание за тяхната сигурност и безпроблемно онлайн общуване.
Update 26.02.2013: Родителите не се замислят за лошия пример, който дават, нито какво виждат децата им онлайн, в социалните мрежи. А трябва! Далеч съм от мисълта, че децата трябва да бъдат държани в стерилна обстановка, просто малко повече съобразителност никога не е излишна.
Приятели от театъра на Варна, как се чувствате днес? Какво ви мотивира да работите в тази структурна единица, в която взаимно се дебнете да не изплюете камъчета-недоволство? Вместо тържества с балерини и менчета с вода, кога ТМПЦ ще възстанови театралния си библиотечния архив? Последният е бил поддържан до преди десетина години в някакво що-годе прилично състояние? Допада ли ви менажирането на театъра в условия на театрална реформа? Как си представяте бъдещето в условия на тази театрална реформа? Заставате ли зад политиката на управление на Министерство на културата и личността на културния министър? Има ли нужда Държавната опера от драматург, а драматичният театър?
Когато искам да слушам музика, много силно разчитам на YouTube – огромният архив позволява както само слушане, така и гледане на видеоклиповете към песните, когато ги има. За съжаление YouTube е безкрайно хаотичен и неподреден, а възможността за създаване на списъци – ограничена, недотам интуитивна и удобна. В такива моменти външни приложения могат да направят истински чудеса. Преди време използвах Loudlee, инструментът, който всички наричаха Pinterest за музика заради визуалните си прилики. За съжаление Loudlee вече не съществува, защото не успя да намери начин да монетизира съществуването си (или пък заради друга причина?).
Наистина страшно много харесвах Loudlee, защото технологията му позволяваше да подреждам музикалните си предпочитания по изпълнители, албуми, жанрове, да откривам нови изпълнители, сходни на музикалните ми предпочитания или по препоръка на приятелите ми в услугата или пък на общността, да съхранявам списъците за по-късно и повторно прослушване… и това, събрано в дизайн, който, да, наистина наподобяваше Pinterest. Loudlee имаше свои трески за дялане, не беше перфектна услуга, но за нещата, за които го използвах, беше чудесно надграждане върху YouTube (услугата разчита на клиповете, качени в YouTube, които подрежда в удобни каталози).
Loudlee спря без предизвестие, обявиха края и едновременно с това спряха услугата. Без време за адаптация и мигриране към друга услуга. Това изключително много ме подразни тогава, защото не предложиха вариант за изтегляне на данните – доста време бях прекарал върху изготвяне на списъци с песни, някои от тях все още не успявам да намеря в YouTube… всичко това беше затрито с лека ръка. Майната им на приятелствата, те бяха по-скоро допълнение, отколкото реална функционалност, защото единствено позволяваха да се следи кой какво слуша – без допълнително взаимодействие между хората. Майната ѝ на общността и музикалните ѝ предпочитания (до последно Адел беше в топ изпълнителите!)… яд ме беше за списъците ми с музика, за невъзможността да ги имам или поне да имам възможност да реагирам и да се подготвя за спирането.
Преди няколко дни с изненада установих, че iAlbums(което започна като приложение за iOS, което предлага допълнителна информация за любимата музика – биграфии на изпълнителите, снимки, видео, интервюта…) са придобили технологията зад Loudlee и са пуснали обратно сайта под бранда си. Малко е мътно как ще бъде изградена връзката между приложението и новия сайт, още повече пък като се има предвид, че уеб преживяването ще бъде прехвърлено в приложението.
За сметка на това пък повече информация за изпълнителите вече се предлага в уеб версията, а тя се извлича от различни източници.
iAlbums използва Facebook за регистрация на потребители, но не прекалява с исканата информация; дори по спомен Loudlee искаха повече данни и права, отколкото сега се изискват (музикални предпочитания). В замяна пък потребителите получават музикален каталог по изпълнители и години, готов да бъде прослушван.
Моят профил все още е доста празен и с малко преслушани песни, но с времето ще се натрупат. Няколко неща, които написах на новите собственици – все неща, които Loudlee не успяха да реализират:
Възможност за освобождаване на данните – в крайна сметка услугата разчита на YouTube, откъдето извлича видеоматериалите;
Възможност за по-голяма социалност – в момента несиметричното следване на приятели е от полза единствено за откриване на нова музика, нообсъждането на песни и изпълнители може да се окаже доста сериозен дразнител за myspace и подобни;
Възможност за вграждане на съдържания във външни сайтове – колко полезно би било да можеше да включа тук текущия ми плейлист, в който Кайли ми пее „2 hearts„…
Адекватен начин за споделяне на идеи, коментари и мнения. Използването на Facebook за целта е аматьорско и несериозно.
Възможност за по-голямо видео и по-детайлен контрол върху звук и картина – малкото прозорче често е недостатъчно.
Извличане на информации от източниците за нещата (изпълнители, песни), които ме интересуват и слушам/съм слушал. В момента го прави само за изпълнители, при това само на техните страници. Персонализираната информация според моите предпочитания би била само в плюс и би довела до по-голяма ангажираност.
Приложение и за Android.
Възможност за споделяне в Google+.
Монетизиране! Ако ще е с реклама, по-добре да започне да се случва отсега, преди да е станало късно.
Имам и още идеи, които засега държа в тайна, но ще споделя в зависимост от посоката, в която тръгне да се развива услугата.
Случвало ли ви се е да имате странното усещане, че изпитвате почти непреодолимото желание да работите вили за някоя определена марка или фирма? Онова необяснимо усещане, нещо почти като любов, което изпитвате към фирмата или идеята, че сте готови на сляпо да се хвърлите в дълбокото ако се отдаде случай…
На мен ми се е случвало. Първият път така се стекоха нещата, че желанието ми се сбъдна. И бях много щастлив, защото се случи някак ненадейно, предложението дойде изневиделица и почти без да помисля приех.
В момента отново изпитвам това усещане, този път е към две фирми. И двете са български – поработих достатъчно с чужди, вероятно ще продължа да го правя и в бъдеще. Сред тях има много такива, но там ситуацията е по-сложна, почти на прага на невъзможносто. А тези две български фирми сякаш се открояват пред всички останали, с които имам някакъв досег по мащаба на работата си и по възгледите към света и начините за правене на бизнес, по вътрефирмена култура…
Мислех си дълго дали да споделя публично кои са тези фирми и защо наистина ги харесвам, защо искам да работя с/за тях. Реших да не го правя. Защото е рисковано, защото може да се изтълкува погрешно и да се окаже лоша реклама. Не съм убеден, че искам „да извивам ръцете“ на някого с искането да ме вземе на работа при себе си, нито пък искам да противпоставям тези две фирми в битка коя да ме привлече към себе си (или отблъсне към другата).
Но все пак чувството е факт, готино е и искрено се надявам все повече български фирми да бъдат мечтан работодател. Междувременно наистина си търся работа и ако смятате, че можем да работим заедно и да си бъдем полезни, на разположение съм.
Погледнах на сайта на Министерството на културата, ей така – за всеки случай, по-скоро да се уверя, че наистина НЕ са публикували информация за новите назначения след проведените конкурси за директори на театри. Е, не бяха. Странно е защо могат да публикуват за провеждането на конкурси, а после не могат да публикуват резултатите… Или им е свършило работното време!? Писах им мейл, дано в обозримо бъдеще някой успее да го разчете и да ми отговори…
Но мълвата гръмна – Кръстю Кръстев, който досега временно изпълняваше длъжността, след сливането на Родопския театър и пловдивският, е новият дирекор на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив.
Кръстьо Кръстев, който бе „дете на театъра“, през 80-те години бе кандидат за партиен член, но не го приеха и стана един от актива на СДС в Смолян след преврата. И понеже по партийна линия най лесно се успява в кариерата, след смъртта на Иван Караджов, бе избран и се задържа 4-ри мандата като директор /през това време си направи и къща в Смолян/, но не успя да се споразумее с кметицата на Партията Дора Янкова и не се разбраха как да продължат работата по издръжката на театралната сграда, оказала се воденичният камък на все по-обедняващите артисти и персонал.
Информациите за театрите в Кърджали и Пазарджик са противоречиви. За Кърджали са се явили трима, докато за Пазарджик кандидатите са пет. Кои ще са, остава да се надяваме някой регионален новинарски сайт да сподели информация, че ако разчитаме на Министерството да публикува нещо…
Update: За директор на драматично-куклен театър „Димитър Димов“ със сцена „Кадрие Лятифова“ е избран режисьорът Димо Димов. В драматично-куклен театър „Константин Величков“ в Пазарджик директор е театроведът Александър Жеков. (източник едно и две)
We use cookies on our website to give you the most relevant experience by remembering your preferences and repeat visits. By clicking “Accept”, you consent to the use of ALL the cookies.
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. These cookies ensure basic functionalities and security features of the website, anonymously.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Functional cookies help to perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collect feedbacks, and other third-party features.
Performance cookies are used to understand and analyze the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.
Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.
Advertisement cookies are used to provide visitors with relevant ads and marketing campaigns. These cookies track visitors across websites and collect information to provide customized ads.