Categories
Уеб стратегия

Защо хората използват различните медии? Защо бизнесът ги използва и как?

Loading

Защо хората използват (традиционните) медии? Зададох този въпрос във Facebook, където се заформи интересна дискусия.

Основните цели за използването им са две: 1. за информираност и 2. за забавление.

  • Слушаме радио, за да бъдем информирани и забавлявани.
  • Гледаме телевизия, за да бъдем информирани и забавлявани.
  • Четем вестници и списания, за да бъдем информирани и забавлявани.
  • Разглеждаме уебсайтове, за да бъдем информирани и забавлявани.

И докато ние търсим това във всяка една медиа, рекламодателите някак са решили да използват тези канали, за да правят опити да ни продават продуктите или услугите си. И често правят това под предтекст или под прикритието, че ни информират или забавляват. Правят опити да напаснат посланието си „Купи, купи, купи“ във формата на използваната медия. Днес маркетинг е „умението да накараш някой да си купи стока или услуга, от която няма нужда“, вместо традиционното определение „да свързва стоки и услуги с потребителите им“.

Проблемът е, че новините не се създават, за да бъдат запомняни (информираност). Те са бизнес и рядко са поднесени адекватно и забавно (не са развлечение).

Социалните медии, обаче, са различни. Функционират по различен начин.

Да, и могат да служат за информиране и/или забавление, но хората най-често ги използват за друго. За какво – предстои да обсъдим.

По дефиниция ги използваме заради другите хора, заради необходимостта от принадлежност (към общност), за участието в група/групи; използваме ги, за да поддържаме (смислени) взаимоотношения помежду си.

Интересно защо тогава бизнесите подхождат към социалните медии по същия начин, по който го правят в традиционните медии? Ако хората са в социалните медии с друга цел (в търсене на общността), защо бизнесите не ангажират хората като част от общността, не правят опити да се вписват в нея, вместо да го правят по познатия начин чрез реклами и/или директни опити за продажба? Прикрити като „социална активност“.

Всичко, което пречи на нормалното функциониране на общността, е спам. А всички знаем какво е отношението към спама…

Categories
Mobile

Temple Run

Loading

Съмнявам се да има някой (сериозен) геймър, който използва мобилното си устройство за игра, да не е чувал за Temple Run. И не е опитвал да избяга от лабиринта…

Temple Run е от онези игри, които са безконечни – не можеш да стигнеш до края, защото такъв липсва. Всичко се повтаря отново и отново, като с времето играта непрекъснато се забързва и усложнява, което изисква все по-бързи рефлекси и в един момент довежда до летален край. Но е дотолкова пристрастяващо, че това е най-малкият проблем. Ако въобще е проблем.

Историята, доколкото има такава или тя е от някаква важност, се завърта околко група изследователи, които отмъкват артефакт от древен храм. Това не се харесва особено на страховитите създания, които го обитават и те погват изследователите. Така и започва играта – с бягство от храма в безкрайния лабиринт, като чудовищата са по петите на героя (в играта се управлява само един от тях).

Temple Run

В началото играта включва бърз съветник как се играе – как се скача, кляка (тук си е буквално суркане по гъз), как се взимат завоите на лабиринта или как се избягват частично пропадналите местности. И за да не е съвсем еднотипно и бързо да омръзва, в играта има вложен елемент за изпълнение на задачи – събери Х парички (под формата на златни, сини и червени диаманти, всяка с различна стойност – 1, 2 или 3 парички), бягай Y метра и пр., които са достатъчно много на брой, че да спомагат за по-дългото припкане из лабиринта.

Temple Run

Дотолкова успешна игра (пусната е през август 2011 за iOS, а за Android – в края на март 2012), че създателите ѝ от Imangi създадоха специална версия Brave по приказка и филм на Disney, а сега пуснаха и втора версия на оригиналното приключение.

Не съм играл Brave все още, гледах видео от играта – включва нови елементи, за да е по-пригодна и да се доближава повече до филмчето на Disney.

Версия 2 включва няколко подобрения, въпреки че концепцията остава непроменена – освен изцяло новите графики, защото действието се развива на нови места, включително в мини. Сега всеки от авантюристите има своя способност, която се отключва следзапълване на лентата с парички. В първата игра всички герои се различаваха само по външен вид и по звуците, които издават докато напредват в бягането. Групата зверове, които преследваха героя в първата игра са се оказали бавни да догонят играча, затова сега са заменени от една-единствена по-голяма гад.

Може би най-пристрастяващата игра, която съм играл. Защото започването на нова игра е по-лесно от излизането от играта, а и защото „последна игра“ не се отнася за следващата, независимо колко работа се е насъбрала. А и в следващата игра ще избягам по-надалеч.

Ако някой е пропуснал заглавието, може да си навакса, по-долу са препратките за трите версии.

Temple Run (оригиналната игра)

безплатна

Temple Run

App Store   Google Play

Temple Run: Brave

$0.99 (около 1.45 лв)

Temple Run: Brave

App Store   Google Play

Temple Run 2

безплатна

Temple Run 2 Temple Run 2 Temple Run 2

App Store   Google Play

А сега – плюй на петите и бягай! Приятна игра 🙂

Categories
Шум зад кулисите

Има нещо гнило в Народния театър

Loading

Когато Народния театър направи споделяне като това по-долу…

Не на чалгата в Народен театър

(отигиналното споделяне)…,че чак направи и събитие, значи има нещо тотално вмирисано в Народния театър.

Categories
Social

Facebook Graph Search

Loading

И така, докато Google все по-уверено се намърдват в социалния свят (и уеб), Facebook влизат в търсенето. С продукт, който Марк Зукърбърг нарече „третият стълб на Facebook“ (заедно с Потока с новини, „какво се случва около мен“ и Времевата линия, „кой съм аз“).

Това е голямата новина от последните дни и това беше поводът за събиране на журналисти, пред които да се покаже по какво работят Facebook. Доста време се обсъждаше какво е тайното нещо, което ще бъде показано на 15 януари. Джош Констайн сподели своите 9 точки (които по-късно бяха преведени от Камелия и представени като нейни, плод на нейния опит 😀 … айде please!), всяка от които, както написах, звучаха логично и по един или друг начин е добре да бъдат включени в платформата – заедно или едно по едно, за да добавят съвременно звучене и по-голяма пълнота и по-добро общуване… все пак Facebook единствени засега предлагат пълна контекстна идентичност чрез своята най-голяма в света и вечноувеличаваща се база от данни от обекти и взаимоотношенията между тях.

Introducing Graph Search

Оказа се, че не е телефон, нито е операционна система и не решава проблема с монетизацията от мобилното потребление. В AllFacebook написах коментар, че ще представят „търсачка“, и се оказах прав. Защото цялата потайност около събитието означаваше нещо голямо, нещо променящо парадигмата, докато останалите неща не изискват специално събитие и могат да бъдат обявени между другото. Защото въпреки всички мнения, че времето е недостатъчно за създаване на търсачка, имах усещането, че ще я оповестят като вече започнала разработка. Както се и оказа – не представиха готов продукт, а началото на процес. Процес на индексиране на 1 трилион връзки, създадени от над 1 милиард потребители (и 240 милиарда качени снимки), който ще сбъдне мечтата на Марк Зукърбърг. Ето пълно видео от събитието.

Що е то Graph Search?

Facebook GraphВсички малки и големи технологични издания изписаха тонове дигитално мастило за това какво представлява Graph Search. Има и доста изписано и на български, за съжаление – преписвано от чужди издания и без реален досег на авторите с продукта (за разлика от чуждите им колеги), често и без замисляне какво реално се случва и какво се променя.

Facebook Graph Search (страница, както и новина) е дългоочаквана и силножелана функционалност за разширено и персонализирано търсене в рамките на социалната мрежа и потребителските взаимоотношения, която позволява създаване на систематизирани списъци с информации, сортирани по интереси и взаимоотношенията между хората. Основният акцент в изграждането засега е поставен върху връзките хора, снимки, места и (засега – част от) интереси.

На теория звучи много обещаващо, но на практика целият шум се оказва излишен, защото нововъведението е в изключително ранна фаза от развитието си, все още е твърде ограничено и е достъпно за изключително малък брой потребители.

Какво прави?


Graph SearchЛипсата на адекватна търсачка, която позволява разширено търсене, е нещото, за което Facebook често бяха подложени на критики, още повече, че те разполагат с данните, и беше необходимо тези данни да бъдат структурирани и показвани по подходящ начин, така че да са използваеми и да добавят някакъв смисъл. Досегашната търсачка, налична в неподвижната заглавка на сайта, позволяваше ограничено търсене на хора (профили) и страници. По имена или ключови думи. Новата услуга позволява по-дълбоко преживяване и реално извличане на полза от потребителския социален граф и откриване на любопитни информации и отговор на много въпроси. Като цяло много силно наподобява „вълните на влияние“ на Армано (от кадъра по-долу):

За разлика от търсенето в уеб (разбирайте – чрез Google, Bing или друга търсачка, която индексира уеб страници), продуктът на Facebook работи по съвсем различен начин и позволява на потребителите да използват социалния си граф по нови и значително по-полезни начини за откриване на информации. Докато уеб търсачките разчитат на търсене по ключови думи, то тук ставаме свидетели на крачка напред и използването на опити за разбиране на цели потребителски въпроси и превръщането им в релевантни отговори. И докато уеб търсачките връщат препратки към търсените информации, то Graph Search връща директни отговори. Например кои ресторанти и кафенета харесват приятелите ми в София, кои са приятелите ми, които харесват Рамщайн, снимките на приятелите ми, докато са били в Париж… комбинациите са безбройни, плюс възможности за допълнително пресортиране, напр. Моите приятели от Пловдив, които харесват Рамщайн… или пък шантавото „госпожици от Етрополе, които живеят в Пловдив, приятелки са на моите приятели, харесват Преслава и работят в Мис Каприз“… (всички тези примери са условни и засега – неработещи. Защо – по-долу.) Джош Констайн е публикувал дъъълъг списък с нещата, които могат да бъдат търсени и въпросите, които могат да бъдат задавани. За въпросите, за които Facebook не могат да предложат адекватен отговор, ще помага Bing, които ще предлагат търсене в уеб, за да могат потребителите все пак да открият каквото търсят. Марк Зукърбърг призна, че „не очакват хората да отварят Facebook, за да търсят в уеб, но в случай че не можем да отговорим на някой въпрос, добре е да го има като възможност.“ В това вероятно Microsoft са видели потенциал за увеличаване на приходите от търсачката в дългосрочен план1, които да намалят колосалните загуби от 2 милиарда щ.д. годишно, които харчат само и само да се конкурират с Google (които пък са напред с 25 млрд. щ.д. от същия бизнес).

web search in Graph Search

На теория новата функционалност би довела до още по-добрата комуникация между потребителите и евентуално – до по-качествено споделяне на информации (или до ужас на потребители – тук и организации – тук). Ще видим с времето дали това ще се случи на практика, но времевата линия и потокът с новини не успяват да се справят адекватно с показване на всичкото съдържание. А иначе зад добрите намерения и думи за продукт, предназначен за потребителите ясно прозира продукт, който е създаден, за да бъде монетизиран и използван от бизнеса (респ. манипулиран по начини, които биха донесли финансова изгода, не удобство на потребителите).

Фактът, че Facebook не са го кръстили с простичкото Search, а са избрали друго име, Graph Search, (наред с изключително бавното му въвеждане), е достатъчно показателен, че това е важен, основен, но и същевременно страничен проект с (вероятно) голям потенциал, който ще отнеме много време (и ресурс), преди да бъде качествено реализиран, завършен продукт (доколкото това е възмжно), който е универсално достъпен и полезен. Не бих се учудил ако скоро станем свидетели и на друга, паралелна, по-адекватна вътрешна търсачка, която да е стъпало между сегашната примитивна функционалност и търсачката на графа.

Ако ви е любопитно, можете да прочетете историята зад кулисите, повече информация за това как работи Graph Search и за процеса на дизайн на страниците с резултати.

Какво не прави?

  • Търсачката не е пригодена и налична за мобилно ползване. Засега, вероятно и за доста дълъг период в бъдеще. Което е странно за фирма, която твърди, че е mobile first и прави опити да е такава и въпреки че повече от половината от потребителите на услугата я достъпват през мобилните си устройства. Ето. Mobile дори не е в ДНК-то на Facebook.
  • Не позволява търсене на различни езици. Засега (а вероятно и още дълго време ще) е само на английски и уеб. Това е сериозно предизвикателство, което ще е любопитно как ще бъде реализирано. Защото освен да се предлага на други езици (което разчита на сериозна локализация, не на аматьорските преводи, на каквито непрекъснато се натъкваме на български), е необходимо да се прави и комбинация и между езиците – например информацията в моя профил е частично попълнена на български, частично – на английски. И за да се извлече реална полза от попълнените в него данни, алгоритмите трябва доста умело да ги съчетаят. Сега си представете, че търсенето се извършва от някой, който не говори български или английски и тези информации трябва да бъдат пригодени за неговия език или такъв, който предпочита… Години ще са необходими, преди цялото това чудо да започне реално да функционира и да има стойност и полза от него. Иначе неща като информации за Sofia и София лесно могат да бъдат оправени да показват едни и същи отговори. Да не говорим, че още толкова ще са нужни преди да започне да се индексира и правилно да се откриват текст, специфични интереси и споделяния… (нещото, което е най-очаквано и искано от потребителите се оказва, че ще бъде налично последно – странно решение от страна на Facebook. Не точно това искаха всички. Всъщност имаме нужда от нещо друго, унифицирано, което заради бизнес интереси е на практика неосъществимо)
  • Не предлага API, нито интеграция с Open graph, следователно данните не могат да бъдат извличани и използвани за различни цели. Вероятно дори в някакъв етап да има достъпно API или интеграция с Open graph, те ще са лимитирани – Facebook едва ли биха искали и следователно едва ли биха допуснали изтичането на толкова структурирани данни за потребителите, от които извличат приходите си. Дори и сега не предлагат достъп на данните от графа на Bing, въпреки че са техен партньор в начинанието. Което е показателно.
  • Няма удобен начин за съхраняване на предишни търсения и сортирания, но те се записват в Дневника на активността (или както там е преведен на български activity log) и могат да бъдат преглеждани оттам. Стига потребителят да няма голяма активност.
  • Не e уеб търсачка, а подобрена търсачка за Facebook, чрез която се търсят и сортират информации до които търсещият така или иначе има достъп (в зависимост от настройките за поверителност). Вероятно Facebook се надяват с времето много потребители да започнат да я използват за неща, които иначе търсят в уеб. В някаква степен ще се случи, но не и да е пагубно за уеб търсачките.
  • Не е начин за заобикаляне на настройките за поверителност на споделянията. Каквото е било недостъпно преди, остава такова.
  • Не използва различни социални сигнали, а само Like и отчасти – отбелязването по места и тагването на снимки. Това в един момент може да изиграе лоша шега или да се превърне в арена на войни, опити за манипулации и неточности. Още и още, и още, и още по темата за социалните сигнали.
  • Не е убиец. Нито на Google, нито Yelp, Foursquare или на когото и да било.
  • Не добавя реална полза освен просто забавление. Потърсих за ресторанти в Париж. Върна ми безкраен списък с Facebook страниците на ресторанти в града, сортирани по някакъв неясен за мен критерий. Някаква основна информация като адреси, телефони, карта, както и снимки от ресторанта. На пияни хора, които са си купонясвали. Ако бях потърсил за ресторантите в Google, щях да получа значително повече контекст и полезна информация и експертни препоръки. Ако бях потърсил в Yelp, щях да получа списък, подреден по потребителския ранг. Да не говорим за списъците, които бих получил в по-специализирани приложения и услуги… Foursquare, FoodSpotting… Много работа има да бъде свършена, преди да се достигне някакво качество.

Какво променя?

Първото нещо, което прави впечатление, е направената промяна в разположението на елементи в неподвижната, синя заглавка на страницата. Надписът-лого Facebook е заменен с f-лого, следвано от голямата търсачка. Иконите, които показват за нови известия – за приятелства, за лични съобщения или коментари, са изнесени в дясно, преди потребителските настройки. На пръв поглед промяната изглежда странно, но по всяка вероятност това ще бъде коригирано с времето, сега просто се акцентира върху третия стълб, затова му е отредено толкова централно място.

Не разбрах защо всички видяха в създаването на търсачката опит на Facebook да отхапе от баницата на Google или други налични услуги и приложения (напр. тук, тук, тук, тук, тук и тук). Всички фирми от примерите оперират на съвсем различни нива, услугите им работят по различни начини, а и резултатите, които показват, или услугата, копто предлагат, също са много различни. Единственото общо е, че могат да бъдат монетизирани, но предлагането на реклама в едната услуга не обезмисля рекламата в другата. Google дори няма да почувстват разлика. Защото ако има някаква конкуренция в случая, тя е с Google Plus Your World, не с цялата търсачка2. TechCrunch предрекоха заплаха за Foursquare и Yelp. Graph Search е заплаха единствено за Facebook, защото опитите за прекалено агресивното му монетизиране ще доведат до негативни потребителски преживявания и замърсяване на графа и извличане на реална стойност. И преди сме виждали прогнози как Facebook ще издуха една или друга услуга, както и провала на Facebook в областта (спомнете си Deals, Checkin и пр.). Понякога само социалният граф не е достатъчна предпоставка за успех на едно или друго начинание. „На вкус и цвет товарищей нет“, гласи една руска поговорка. В много случаи търсачката е неефективна, ето няколко примера на прима виста:

  • Когато имаш нужда от болница се обаждаш на 112 или отиваш в най-близката, не ровиш във Facebook коя болница точно харесват най-много приятелите ти.
  • Моята зъболекарка, при която ходя и която е изключително търпелива, любезна, внимателна, прецизна и перфекционистка към качеството на лечението и която с ръка на сърце бих препоръчал, стига да имаше страница във Facebook, може да се окаже недотам добър избор за някого, защото по мнение на други взима по-скъпо от други зъболекари. Същото важи и за фризьорката, при която ходя.
  • Не ям всичко и това че моите приятели ми препоръчват един или друг ресторант не е предпоставка да го посетя. Може атмосферата да не е по вкуса ми, може кухнята да е прекалено блудкава за небцето ми, привикнало към многото подправки…

В тези, а и много други случаи самостоятелните приложения и услуги са значително по-подходящи, защото са фокусирани в предлагането (най-често) на една услуга, специализирали са се в нея, извличат данни от различни места и комбинират сигналите по начини, по които наистина да ми дадат по-добра препоръка. Такава, която бих одобрил.

Отделно че едва ли някой би се доверил на прител, който не му е точно приятел, а други не биха се доверили и на приятелите си. Което повдига сериозни въпроси за използването и ползите от търсачката. За пълното приемане на отговорите и доверяване на приятелските препоръки, ще е нужно реално познаване на вкуса на всеки потребител, повече контекст. Например това, че някой е чел Братя Карамазови (или просто е натиснал „Харесва ми“ на страницата) не е гаранция, че този човек харесва руска литература. Или че има интерес за разговори и споделяния в областта.

Социалният граф, както и разширената му версия, не говорят много като понятия на средностатистическия потребител. Те са абстрактни, математически понятия, които много потребители не разбират и дори не осъзнават съществуването им, необходимостта и ползите им. С Graph Search Facebook показват на потребителите ползите от него и информациите, които той крие. Търсачката значително намалява шума (или пък го увеличава?), който другите потребители генерират (и който е сериозен проблем и предизвикателство пред Facebook). За брандовете (които искат да знаят кои са хората със специфични интереси или взаимоотношения) търсачката е много обещаващ инструмент с необозрим набор от възможности за извличане на ползи от консистентната информация. Включително и чрез реклама.

Наличието на такъв инструмент, вплетен във фундамента на социалната мрежа редом до потока с новини и времевата линия, се очаква да промени начина, по който потребителите прекарват времето си в мрежата и информациите, които споделят. Освен ако и те, както Нейт Елиът от Форестър, не го намират за важен, но скучен.

Бъдещето?

open graphКогато бъде предложен мобилен достъп, API и възможност брандовете да извършват таргетирано извличане на знания от данни (на английски му се казва data mining, да не се чудите) на публичнодостъпни информации, Facebook Graph Search вероятно ще е привлекателен и адекватен начин за Facebook да монетизира активите си, което ще позволи на потребителите да извличат повече стойност от платформата (и следователно – да я посещават по-често, за по-дълго, създавайки връзки с други потребители и съдържания и повече споделяния). Това ще се хареса и на брандовете, които ще имат безброй възможности за персонализирана, релевантна реклама (дори в реално време).

Ще е любопитно да се види как ще се справят с вплитането на повече (включително и нов, все още несъществуващи) социални сигнали, които да увеличат предлаганата стойност. Би било интересно да се види как ще бъде преодолян проблемът с доверието към защитата на личните данни и информации от търсачката, че да се избегне т.нар. моделиране на профили и данните в тях.

Създаването на по-пълен индекс на обекти би спомогнал за подобряването на съществуващите компоненти на средата, както и създаването на нови, таргетирани продукти. Които евентуалн обиха били някаква заплаха за вече съществуващи такива. Ход, който си струва да бъде следен, защото несъмнено ще се случи.

Няколко прогнози

  • Заради бавното разпространение сред потребителите и заради целия шум, който се вдигна около обявяването, е възможно да станем свидетели на дивотии от рода на „кой ми гледа профила“, но с друго име, нещо от сорта на „Как да си активирате Graph Search. Ето доказателство, че работи“.
  • Опасявам се, че заради показваните информации от профилите ще сме свидетели на още по-сериозни кампании „кой ми гледа профила“, породени от болното любопитство и желание за известност заради самата известност. И за пореден път – няма начин да се разбере, няма и да има.
  • Заради влиянието, което оказват харесванията на страници в резултатите от търсенето, ще бъдем потърпевши на жалките опити на пишман маркетолози да привличат повече харесвания. Това най-много да доведе до масово нехаресване на страници.
  • Заради неразбиране и заради опит за запазване на личното пространство (което е запазено от услугата) ще видим вълна от „цъкни тук и тук, защото аз споделям само лични неща, а като ти имаш чавка, го виждат и твоите приятели.“ Спомняте си този статус, който циркулираше известно време… Очаквам да се завърти променена негова версия.
  • За да се справят с многоезичността, с локализирането, Facebook ще придобиват малки местни фирми, които специализират в областта. вероятно не за всеки език, но за езикови семейства.

Няколко думи за финал

Facebook Graph Search е дългосрочен проект в развитие и още е в изключително ранен етап на съществуването си. Той скоро няма да напусне реално пределите на САЩ и англоговорящите държави. Защото може да се окаже, че проектът е твърде мащабен и ресурсоемък и поддръжката му е твърде скъпа за фирмата. И тя да го спре. Това последното е малко вероятно, но е възможен изход. Някои даже започнаха да споделят съвети за оптимизиране на страници и сайтове, така че да се показват по-добре в резултатите. Някои български жаби също вдигнаха крака да ги подковават. Цялата тази работа прилича на оплакването на Нероден Петко. И буди смях. Да оптимизираш за нещо, което не съществува, не е налично за езика (на страницата ти), до което нямаш досег и което не подозираш как и защо работи няма как да бъде погледнато сериозно и с респект. Едно е сигурно – няма нищо устойчиво при Facebook – винаги се експериментира с всичко и непрекъснато се правят промени. Така ще е и при Graph Search. Нещата, които сега работят, утре ще спрат, после ще започнат да са вредни, после отново може да се покажат на мода. Така работи Facebook.

Затова – носете си новите дрехи, общувайте и споделяйте с приятелите си или със света, в зависимост от предпочитанията ви, дръжте си информациите в профилите и страниците актуални (не защото е важно за алгоритмите, а защото е полезно за приятели и фенове да имат акуратна информация за вас), а когато нещо вземе да се случва реално, със сигурност ще се разбере. Това е единственото правилно нещо засега. Защото засилената ангажираност с фенове, последователи и приятели няма как да е грешна практика в социална среда. Давайте им повод да продължават да ви харесват, подкрепят, да общуват с вас и да споделят с вас. Това евентуално би донесло дивидент в бъдеще.

Темата е мащабна, позволява разглеждане от много и различни ъгли, затова със сигурност в най-скоро време ще споделя още неща, наблюдения и размисли.


Categories
Шум зад кулисите

Търси се… директори на театри

Loading

Министерство на културата е публикувало обяви за директор на четири театъра – Пловдивския, Пазарджишкия , театъра в Кърджали и Благоевград. (имам опасения, че след време публикуваното съдържание зад препратките ще изчезне в небитието, защото от министерството не подозират какво е интернет, как работи и как може да служи за запазване на информации. То министерството и за офлайн запазване на паметници не се грижи, та за Интернет, но това е друга и дълга тема…) Ето и новината във „вестник“ (!?) Марица.

Та четири театъра търсят своите (нови?) директори. Обявяването на конкурс за театъра в Пазарджик за мен е страхотна новина, защото това означава, че театърът ще продължи да съществува самостоятелно, а няма да бъде слят, както се говореше, с Пловдивския, давайки на директора на пловдивския театър почти имераторско влияние и контрол на театралните сцени в областта – нещо, което настоящият директор на пловдивския театър не демонстрира като умение и възможност за справяне.

Преди време чух едно определение за настоящия директор на Пловдивския театър – Кръстю Кръстев. То беше „мижитур“. Имам право да запазя източника си в тайна, но определението мога да споделя. Защо се стигна до него – защото г-н Кръстев беше директор на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“, а след сливането му с Пловдивския, той наследи овакантелия в Пловдив пост (след Емил Бонев) – което сега все повече ми изглежда като задкулисна машинация и нагласен ход, отколкото адекватно решение. И вместо да видим адекватно възползване от създалата се ситуация и управление на двата обекта, станахме свидетели на запускането на смолянската сцена и съсредоточаването на всички усилия в Пловдив, създавайки посредствен репертоар, който чат-пат да пътува до Смолян. Това не е управление, а самотек. Нещо, на което трябва да се сложи край и да бъде избран директор, който да знае какво прави. При това да е виждал динамичния процес по създаване на репертоар, а да не се изненадва и учудва от непрекъснатата необходимост от създаване на нова (ако може – и качествена!) продукция. Родопският театър (заради липса на бюджет или друго), реализираше малко нови заглавия. Репертоарът беше слаб и непривлекателен за зрители. Пловдивският театър, от друга страна, беше влязъл вече в ускорен и непрекъснат цикъл за реализиране на нови заглавия и имаше в репертоара си немалко добри заглавия. Нещо, което след сливането рязко секна. Сега е моментът да се подбере подходящият човек, който от една страна адекватно да управлява пловдивските сцени паралелно с родопската, да се грижи за създаването на качествена продукция и увеличаването на зрителския интерес и бройка.

Носи се слух, че мястото в Пловдив е предвидено за Иван Добчев. Искрено се надявам това да не се случи и да бъдем свидетели на прозрачен конкурс, вместо на проформа, в която не се назначават наши и ваши хора, а кадърни хора с нов поглед върху театралната ситуация. А и не съм убеден, че Пловдив има нужда от своето „Сфумато“.

Искрено се надявам в Кърджали също да настъпят кадрови промени. Тамошният театър също има нужда от сериозно кадрово реформиране, защото оставам с убеждението, че някои се чувстват и разполагат с постовете си като получени доживотно – това убива всичката креативност и желание за нови неща. Да, вероятно ситуацията с набиране на публика в малък град е сложна, но не е невъзможна за справяне.

За Благоевград почти нямам наблюдение, но и там май не подозират, че комунизмът отдавна е минало. И има нужда от подмяна на чаркове.

Искрено се надявам да бъдат избрани най-качествените и креативни хора за позициите, които наистина да спомогнат за развитието на театралната култура в съответните градове, а не просто разпределение на наши и ваши и поставени лица, които да изпълняват някакви поръчки и чужди интереси.

Categories
Social

Web 2.0 умря. Какво следва?

Loading

Едно от пожеланията, които получих днес за рождения ми ден, съдържаше „повече интересни web 2.0 проекти“. При все цялата добронамереност в пожеланието, бих искал да не ми се сбъдва. Защото намирам уеб 2.0 за умрял, за остарял като концепция. И колкото по-скоро се оттървем от него, толкова по-добре за средата.

Първото поколение уеб свързваше страници. Второто поколение уеб свързваше хора и позволяваше те да взаимодействат с вече свързаните страници. Следващото поколение уеб ще е нещо различно, но все още не сме достигнали дотам. Въпреки това свързването на хора вече се е случило, а времето за всички ни е крайно и недостатъчно.

Въпреки всички опити да водим социален начин на живот, не остава време за всички „социални“ неща. Затова още преди да има уеб 3.0, имаме нужда от преосмисляне на начина за изграждане на проекти.

В пост-социална среда акцентът не пада върху връзките между хората (които вече са установени), а върху времето. В този уеб проектите са достатъчно умни, че да не разчитат на количество прекарано време в тях, а предлагат стойност за потребителите за все по-малко прекарано време в тях (това довежда до необходимостта до нови бизнес модели, защото познатите и преексплоатирани начини за монетизиране с дисплей реклама са все по-неефективни).

Най-яркият пример, че това се случва и не е някаква измислица, е алгоритъмът EdgeRank на Facebook, който филтрира съдържанието и показва само най-интересните (според него) неща, които потребителят би искал да види.

Работя по няколко такива проекта, за съжаление – все чужди. Ще ми се да видя и работя по родни такива. Ето това си пожелавам! И можете да ми го подарите за рождения ден 🙂 (освен ако не предпочитате да ми подарите книга)