Categories
Шум зад кулисите

Стефан Янков за Пловдивския театър

В блога си Гергана Пирозова е публикувала интервю със Стефан Янков. В него се засягат няколко интересни теми около Пловдивския театър.

„Просто Емил Бонев открива „на баницата – мекото”. Трупата му не играе, а театърът печели.“

„Но развива ли се Пловдивския театър, трупата му, отделните актьори, канят ли се режисьори – личности да експериментират на тази някога култова сцена, на която развиваха своя талант режисьори като Христо Христов, Кръстю Дойнов, Крикор Азарян, Любен Гройс, Пантелей Пантелеев, Иван Добчев, Юлия Огнянова… Няма никакво значение. Важното е, че театърът ПЕЧЕЛИ, и то доста повече от някои софийски театри, макар че трупата му бездейства и в творчески аспект – театърът линее…“

Тук има малка неточност. Да, може Мариус и Камен, дори Ники Урумов, да са спомогнали за големия брой зрители и приход от билети, но през този период театъра имаше свой репертоар и трупата играеше и други представления – всяко с различен успех. Да, несъмнено имаше слаби заглавия, но имаше и добри попадения. Това че тези заглавия се играеха само на пловдивска сцена и не бяха показвани много-много (или въобще) извън Пловдив, беше (и все още е) проблем на извънстоличните театри, които не могат да си позволят много-много да пътуват.

[…] [В] Пловдивския [театър, където] мечките намират добър пристан […]

Това несъмнено е така, случваше се и при предишния директор, случва се и сега. И не прави чест на театралното ръководство, че го допуска. Не говори добре и за пловдивската публика, която го изисква. Но е факт, който за съжаление, се наблюдава в извънстоличните театри. Дори не искам да отварям темата за слабата худоествената стойност на тези „представления за микровълнова“.

За съжаление и дума не се отваря за „Сцена на кръстопът“, театралния фестивал в Пловдив, от който театърът единствено печели бройка зрители, но се лишава от зрители за началото на сезона, които след лятната ваканция с ударни дози консумират театър, пренасищат се за двете седмици на фестивала и после дълго не стъпват на театър. Фестивал на Стефан Данаилов, в който културният институт толерира частната инициатива, от която единствено губи.

Всички тези неща са обществена тайна. Шушукат се в театъра, но никой не набира смелост и да ги изкаже публично. И очакват да се случи чудо и нещата да се подобрят, ако може отвън, без някой да надига глава и да се опълчи на ставащото. Това няма как да се случи. И от това страдат както артисти, които си трайкат и играят без особен хъс и желание посредствени роли, и публиката, която плаща, за да гледа нежелание и липса на хъс.

Categories
Преглед на печата

Относно процеса на кражба на съдържания от български „медии“

В последно време се наблюдава една тревожна тенденция у нас, на която е време да се сложи край и да се пресече отрано – кражбата на съдържание.

През последните години сме свидетели на създаването на все по-голямо количество информация онлайн — както от брандовете, така и от отделните хора. Ползата от създаването на брандирано съдържание все още не е достам осъзната у нас, но създаването и маркетирането на съдържание е сериозна част от маркетинговия микс на много фирми и те влагат и залагат сериозен бюджет за целта. Искрено се надявам това да започне да се случва и у нас през 2013.

Обратно на темата за краденето на съдържания. Преди време, в ранните дни на Социалево, станахме свидетели на нагло копиране на статия на Джо Пулици (който, по ирония на съдбата, е маркетолог на съдържания), в която преводачът си беше позволил дори да запази личното мнение и първо лице ед.ч. на Пулици, приписвайки ги на себе си.

Още тогава се надигнаха гласове колко полезно е превеждането на съдържания, за да бъдат разпространявани сред по-широк кръг хора. Да, това несъмнено е така, стига да не се прави на всяка цена. Например като се погазва авторство и запазените от автора права. Досега не ми се е случило да помоля за превод и препубликуване (с изрично посочване на оригинален автор и източник) някой да ми е отказал. Така е по правилата. Останалото е кражба и следва да се наказва с всички възможни средства.

Преди време споделих за две други забелязани кражби на съдържания – от NewTrend, сайтът спечелил BGsite 2012 в категория Медии и от Economy.bg (собственост на Jobs.bg). И въпреки че първото доста разбуни духовете и доведе до извинения и търсене на адекватен изход от ситуацията (но не доведе до връщане на статуетката!), второто беше подминато без особени реакции.

В понеделник се натъкнах на кражба и от сп. Мениджър, които са присвоили съдържание от The New York Times.

Вчера пък се натъкнах на публикация на Васи, ли?, която нагло е откраднала и превела съдържание от сайт, който също съдържа © All rights reserved. Бърз преглед назад показва, че много голяма част от съдържанията в блога ѝ са също такива (срам!). Когато го споделих във Facebook, изникна още една кражба на сп. Мениджър.

Не разбрах защо Камелия се опитва да оправдава и едва ли не – да защитава малките издания, след като и големите си позволяват да го правят. Кражбата си е кражба независимо от колко голям или малък е извършена. Не може и не трябва да има оправдание – това че големите го правят не означава, че малките също трябва да им подражават – особено онлайн, където сме свидетели на бързоразвиваща, еволюираща и променяща се среда, малките са по-адаптивни, гъвкави и имат възможност да (се) огъват (около) нещата значително по-успешно от тромавите „динозаври“. И щом големите си позволяват да крадат, малките са тези, които да надигат глас и да им посочват, че така не се прави, да ги сочат укорително с пръст, да ги лишават от вниманието и доверието си. Не да им подражават.

От това страда единствено крайният потребител, който бива заливан с набързо преведено съдържание, създадено с цел около него да бъде показвана реклама. Мисля, че е крайно време българските потребители да еволюират и разпознават такава „претоплена вечеря“ и да анатемосат изданията, позволяващи си такива своеволия, нарушаващи чужди права.

А брандовете следва да се осъзнаят, да освежат стратегията си и да започнат да правят инвестиции в създаването на собствено, оригинално и брандирано съдържание – минаха достатъчно години, в които плахите опити за присъствие и опипване на средата позволиха експерименти и изпробване какво работи и какво – не. Сега е време за наистина професионално изградена цялостна визия – от началото до края, от уебсайта до съдържанията, които го запълват. Това създава доверие. Това води до успех. Да, няма безплатен обяд, инвестициите са неизбежни, но ако са правилно вложени, бързо се възвръщат.

Качественото съдържание позволява на потребителите да вземат правилно решение, кара ги да се чувстват уверени, че не грешат в преценката и избора си и да се чувстват комфортно с брандовете.

Защо си позволявате да сте посредствени или под прага на посредствеността, пердлагайки на хората, гласували ви доверие, своята посредственост? Не можете да очаквате различно от тях и много скоро те ще ви го върнат. С безразличието си!

Освен това всички си спомянт случая „Еленков срещу 24 часа“ и спечеленото дело за присвоената снимка. Колко дълго мислите, че ще ви се разминава?! Трябва ли да се стига дотам, до крайности, за да се пресече практиката?


Миналата година обвиних списание Мениджър, че са изгубили фокуса си и са пуснали новини, вместо да акцентират върху съдържание за мениджъри, професионално развитие и израстване и т.н. Тогава в коментарите под статията Максим Майер, редакционен директор на „Мениджър“ (или поне се представи за него… с поща от АБВ, колко професионално!) защитаваше начинанието като обясняваше, че това им носи импресии и увеличава посещенията им. Не успя да ме убеди тогава. Любопитен съм сега как ще оправдае кражбата на съдържания.

Categories
Mobile

Най-важното при разработка на мобилни приложения

Като цяло и само горната снимка дава пълния отговор, но нека е по-детайлно. Преди време Дневник писаха за мобилните приложения у нас като преход от хоби към бизнес. Далеч не искам да коментирам тяхното писание, но е факт, че дори у нас вече се наблюдава все по-сериозно разработване на мобилни приложения. Мнозинството все още не предлагат уникалност, а привнасят и реализират чужди идеи и модели (точно както и при уеб, за съжаление).

Дейвид Такър има свои 10 неща за планиране при разработване на мобилно приложение.

Киран Белуби, основател и изпълнителен директор на 955dreams още в началото на декември миналата година по време на LeWeb препоръча борба с посредствеността при създаването на мобилни приложения.

„Посредствеността е враг. Тя убива страхотните идеи. Хората имат страхотни идеи, които искат да реализират. Едно посредствено решение води до друго и скоро от страхотната идея не е останало нищо.“

И Киран, и Дейвид са на мнение, че е изключително важно познаването на потребителите, които ще използват приложението – техните проблеми, навици, очаквания, нагласи, доколко са запознати с екосистемата и с технологиите… Освен това, Киран подчертава и важността на три други неща:

  1. Какъв продукт се създава и какъв проблем решава на потребителите;
  2. Какво преживяване се очаква да имат потребителите, когато използват приложението;
  3. каква е емоционалната реакция на потребителите, които разработчиците очакват обратно от потребителите.

Освен това, още отрано трябва да се започне да се мисли за маркетиране на приложението. Но докато маркетолозите обмислят стратегията си, ето какво е нужно, за да бъде приложението успешно:

  • Познаване и разбиране на потребителите и средата, в която се намират

    Мобилното преживяване е резултат от няколко различни фактора, някои от които са свързани със самото приложение, докато други – с човека, който използва приложението или контекстa, в който се използва приложението. Например когато проверяваме телефона си, то е в моменти, в които вниманието ни е за секунди откъснато от извършването на друга, основна дейност. На път, в движение, на някоя опашка или в асансьора…

    Повечето време потребителите прекарват с телефона си именно в такива кратки моменти, докато вършат нещо друго. Затова е важно да се помни, че когато потребителите посягат към мобилното си устройство, независимо дали го правят, за да проверят какво се случва или да свършат нещо друго, те бързат, защото най-често не знаят кога спонтанно изникналото свободно време ще приключи и ще трябва да затворят приложението и да се върнат към обичайните си занимания.

  • Ясно представяне

    Благословията и проклятието на малките екрани – има толкова много и същевременно толкова малко място. Приложението трябва умело да се възползва от цялото пространство, но не и да пренасища екрана — тайната е в откриването на подходящия баланс. И когато той бъде постигнат, когато мислите, че лейаутът и дизайнът са отлични, изпробвайте ги в контекста на потребителите – при лоша 3G връзка, навън, в движение, докато бързат…

    Може ли интерфейсът да бъде прочетен в движение? Достатъчно едър ли е използваният шрифт? Достатъчен ли е контрастът, за да се вижда интерфейса при слънчева светлина? Достатъчно големи ли са бутоните и достатъчно отделени ли са един от друг, за да е удобно натискането с пръсти, без да се правят погрешни действия? Дори и само едно от тези неща да не е изпълнено и приложението става трудно и сложно за използване и причина потребителите да го отбягват.

  • Интуитивно потребителско преживяване

    Приложението трябва да е достатъчно лесно и интуитивно за използване и без да се налага да бъдат изчитани наръчници, за да бъде разбрано и правилно използвано. То трябва просто и ясно да представя основните му възможности. В повечето случаи приложението разполага само с няколко секунди, в които да ангажира вниманието на новия потребител; ако потребителят не успее да разбере за какво иде реч през това време, той просто го затваря и никога не се връща към него. И по-важното е, че той вече има лошо преживяване, има изградено мнение и започва да предупреждава приятелите си за объркващото приложение.

  • Страхотен дизайн

    Тази точка е доста важна и за нея може да се изпише много. Дори повече от една публикация. Според Чарлз Иймз „дизайн е планът за подредба на елементите по такъв начин, че най-добре да изпълняват дадена цел“. Въпреки това определението на Джо Спарано е по-сполучливо, по мое мнение – „Добрият дизайн е очевиден. Страхотният дизайн е прозрачен, невидим, незабележим.“

    Всичко трбва да се изпробва с потребителите, в средата, в която ще ползват приложението и оттам насетне да се подобрява.

    Майк Кригер от Instagram дава ценни ценни съвети за дизайна на мобилни приложения.

  • Отзивчивост

    Въпреки че е на последно място в този списък, това правило е от изключително значение за успеха на приложението.

    Ако то е твърде тежко, твърде бавно или тромаво, ако хаби излишно време или ресурси, никой няма да го използва. Независимо какъв проблем решава. (Пример – спомнете си приложението на Facebook за iOS, когато беше базирано на HTML5 – то беше толкова бавно, че на практика беше неизползваемо и потребителите използваха външни приложения, за да споделят във Facebook. Много хора така откриха Instagram, между впрочем.)

    Ако приложението изисква твърде много тапвания или пък се опитва да направи всичко на един-единствен екран, също никой няма да го използва.

    Бързината и скоростта са features и са също толкова важни, колкото и останалите възможности на приложението. Ако приложението не може да се справи бързо с дадена задача, значи задачата не е за мобилно приложение (или пък ако е, но е бавна, вероятно е добре ясно и акуратно да се добави диалог за прогреса и необходимото време за извършване на задачата).

Създаването на страхотно потребителско преживяване чрез приложението е повече изкуство, отколкото наука. Процесът изисква холистичното познаване на хората, които ще използват приложението – дори по-задълбочено познаване, отколкото при разраборването на приложение за уеб или десктоп (при които използващият ги потребител обикновено е седнал и в покой). Изисква се усет към различни фактори, както и намирането на подходящия баланс.

Освен „най-добрите практики“ и „общоизвестните истини“, които не винаги са добри или верни, вероятно най-добрият начин да се уверите, че създавате страхотно мобилно преживяване е, като използвате приложението. Използвайте го по начина, по който потребителите го използват. Иначе то ще тъне в забрава, на задните страници в списъка с инсталирани приложения.

А ако приложението е страхотно, ето няколко съвети от FastCompany как да го измъкнете от чистилището (въпреки че ако е такова, то няма да има нужда от измъкване).

Categories
Кино

Exam

Нямам представа дали през 2009 в българските кина се е въртял филмът „Exam“, но съм по-склонен да се обзаложа, че не. Защото не е от масовите и касови филми, пълни с известни артисти и около които да се е вдигал шум преди и след премиерата. Нямам представа дали и как заглавието е било превеждано на български, би трябвало да е „Изпит“ или нещо от сорта.

Exam„Exam“ е от онази изключително рядка порода филми, която се развива в необичайно малко (често затворено) пространство, възползва се максимално от него и проследява изменението и развитието на характерите и реакциите на героите в състояние на стрес. Такъв филм беше преди много години „Телефонна клопка“, а от по-близкото минало – „Измръзнали“. Вероятно и други, за които в момента просто не се сещам.

8 души, видимо различни (и по бигбрадъровски – с различни и несъвместими или трудносъвместими характери) и финалният тест, който ще определи кой ще бъде назначен на работа след като времето свърши. Правилата са ясни или поне така изглежда в началото.

Какъв е единственият отговор на привидно незададен въпрос? До къде сте готови да стигнете, за да получите желаната работа?

Без абсолютно никакви колебания още докато финалните надписи се точеха по екрана, гласувах с 8/10 в imdb и почти със сходна оценка в Goodfilms. Защото ми хареса идеята, реализацията, напрежението, което се усилваше непрекъснато с намаляването на времето до края.

Може да съм прекалил с четенето на Фуко, та идеите му за надзор и контрол да ми допадат във всичките им проявления. Може да е заради друго, но филмът наистина ме замисли за границите и за реакциите на хората в стресови ситуации. За сътрудничеството и за готовността да се бориш с конкурентите. И за цената, която плащаме за всеки избор.

Exam cast