Categories
Преглед на печата

Умиращите новини

Loading

Чета статията „Господ слиза в Атина“ – тази книга трябва да продължи в f2ftv и един пасаж от размишленията на Катя ми направи впечатление и бих искал да коментирам:

Новината, обаче, е най-бързо умиращия жанр. И в журналистиката – мисля си, докато все още говорим за интервюто. Новината идва, обира аплаузите, смутената тишина или шумното наплюване – за минута, рядко две, после минава в графа „излъчени“. И край, умира за съзнанието на потребителя на информация, пък било то и културна.

Факт. И това се дължи на факта, че живеем в непрекъснат, 24-часов новинарски и информационен поток, във време на Уикипедия и YouTube. Новините не се създават и не служат за да бъдат запомняни. Те са зрелище, забавление, източник на пари, не памет.

Отделно, че традиционните медии все по-малко са първи в съобщаването на новините – социалните медии иззеха тази привилегия заради мигновеността си, ангажираността на потребителите и все по-широкото им приемане.

Categories
Ежедневно

Весела Коледа!

Loading

Весела Kоледа, драги! Пожелавам на всички ви купища подаръци, които don’t suck.

🙂

Christmas gifts

Categories
Уеб стратегия

Новите „стари“ дрехи на сайтовете

Loading

През последните дни видях, че Младежкия театър има нов сайт, след като старият беше насилствено спрян. Горе-долу по това време видях, че Издателска къща „Бард“ са сменили дизайна на сайта си.

Двата сайта са активни и можете да ги видите. Двата са несвързани, но ме наведоха на някои интересни мисли за състоянието на българския уеб, които ще споделя по-долу.

За съжаление в края на 2012 ставаме свидетели на такива сайтове. Във време на постсоциален уеб (за някои – все още социален) е странно, че виждаме сайтове, изготвени без познаването на средата, без активното възползване от нея и извличане на всички ползи, които тя предлага. Уебсайтовете не съществуват във вакуум, нито пък потребителите посещават единствено сайта.

Интегрирането на Like бутон (при Бард) не прави сайта социален, в никакъв случай. (И на порносайтовете има такъв бутон, всъщност има цялата палитра бутони за споделяне, въпреки че този тип сайтове не са създадени да бъдат споделяни)

Странно е, че виждаме сайтове, изградени по начин, по който се правеха сайтове преди 10 години, около 2002-2003, вместо сайтът да е фундаментално преосмислен, както и неговите функции и предназначение. Сайтовете-визитки вече нямат място онлайн, защото са ненужни. Странно е, че виждаме сайтове, които са изградени с технология от миналия век, вместо да използват по-съвременни методи за онлайн присъствие.

Съвсем в края на 2012 и началото на 2013 уебсайтовете тябва да предлагат нещо повече от наличието си. И всяка нова версия трябва да преосмисля съществуването на предходната, да отнася сайта на следващо ниво като функционалности и визия. И в двата примера, за съжаление, не ставаме свидетели на това – и двата сайта са остарели още преди да бъдат пуснати и по никакъв начин не превъзхождат предходните си версии.

Опитвах се да разгадая причините, довели до едно или друго разположение и единственото заключение, до което стигнах е, че отделни компоненти са били поставяни на привидно нетипични за тях места само за да се запълни оставащото празно пространство. А това довежда до фундаментален проблем в българския уеб.

Неразбирането. Клиентът не разбира от уеб достатъчно, че да дефинира претенциите си как трябва да функционира и какво трябва да съдържа сайтът им, а изпълняващата проекта фирма или хора правят каквото могат и за каквото им е платено – затова получаваме още от същото. Непрекъснато. На много сайтове на фирми, които изработват уебсайтове, пише как те изследват потребността и са в непрекъснат диалог, за да предложат на клиентите си най-доброто възможно решение. На практика това са пълни глупости, защото „най-доброто“ не е извлечено от конструктивен диалог и обмисляне на дългосрочната стратегия на сайта, а на база „какво правят конкурентите“ и/или други подобни сайтове в нишата. Това не е прогрес, това е тъпчене на едно място. Затова и темпът на развитие на българския уеб значително изостава зад чуждия и не сме свидетели на креативност, а на копиране.

Ако планирате редизайн или изцяла подмяна на сайта си и не знаете какво да очаквате от него или какво да поискате от фирмата-изпълнител, можете да се свържете с мен, за да обсъдим дългосрочната му стратегия и как той може да бъде актуален дълго време и в съответствие с потребителски нагласи, очаквания и състоянието на глобалния уеб.
Categories
Ежедневно

Светът не свърши…

Loading

end of the world

Categories
Mobile

Flipboard за Android таблети

Loading

Flipboard е най-най-най-най-красивото, удобно и интелигентно приложение за четене на новини и откриване на информации от Интернет и социалните мрежи. Първоначално приложението стартира ексклузивно за iPad, където комбинираше отделните потоци в красиво списание. По-късно беше трансформирано в приложение и за iPhone и Android телефони, където разгръщащите се страници, подредени красиво с нещата за четене, бяха заменени с разгръщащи се вертикално карти и всяка карта съдържаше по една информация, рядко – по няколко. Преживяването с картите по никакъв начин не можеше да замени удоволствието и усещането от четенето и използването на списанието върху iPad, а таблетите с Android дори не можеха да инсталират приложението (с изключение на Kindle Fire и Nook таблетите).

Имам инсталирано apk-то от доста време на таблет и го ползвах редовно, въпреки че беше грозно разтеглена версия за телефон.

Днес Flipboard обновиха приложението и то вече поддръжа Android таблети. Пълното преживяване вече е налично и за таблетите с Android, което означава, че тази вечер ще прекарам в по-дълго разлистване на страниците.

Чакането свърши и резултатът наистина си струва! Тествах го на няколко различни размера и съдържанията красиво се преподреждат, придавайки завършеност и удобство за разглеждане.

Страхотен коледен подарък!

Ето два от официалните екранни кадри:
Flipboard

Flipboard

И не, обновяването не идва като отговор на обновеното наскоро приложение на Google – Currents, чието предназначение е малко по-различно, както и цялостното преживяване.

Google Play

Categories
Кино

Доза смотани филми

Loading

Филмите по-долу не заслужават отделни публикации. Някои от тях бяха в списъка ми за гледане, попаднали незнайно как, за други имах големи очаквания, които не се оправдаха, трети ми бяха препоръчвани…. в крайна сметка всички са под личния ми праг на посредствеността и за които съм сложил оценка по-ниска или равна на 5 (от 10) в imdb.

Гледайте на своя отговорност, бяхте предупредени! 🙂

Insidious

Това, което започва като филм за къща с прираци бързо се превръща в глупост – оказва се, че не къщата е населена с призраци, а за уж по-интересно детето е обладано от гадното изчадие. Оказва се, че единствено и само бащата може да се справи с чудото. И следва едно лутане в подсъзнанието (!) на изпадналото в кома дете за откриване и спасяване както на детето, така и на самия баща – преследвани от гадости.

Поуката – не си купувайте къща, в която има часовник с махало! Защо – не е ясно, ама все пак…

А-ха да изпадна и аз в кома от скука. Оценката ми – 2/10

Tresspass

Този филм на български са го превели „Мръсна игра“. Не помня защо го гледах и как достигна до мен, но без никакви притеснения мога да му пиша 3/10.

Принципно около сюжета можеше да се завърти по-добър филм, отколкото гледах, а между главните герои можеше малко от малко да се чувства, че са мъж и жена, не на това да се подчертава в реплики – дотолкова и Кидман, и Кейдж бяха отдръпнати. А пък нелепия инцидент в края, разкрил все пак парите, беше черешката на отегчението.

Никълъс Кейдж защо навсякъде, във всички филми, е еднакво дървен?

The Crazies

Това го гледах, защото ми хареса плаката – за съжаление единственото свястно нещо във филма. Вече не помня причината, но поради нея, хората започват да изчаткват. И да изглеждат нелепо, като зомбита, излезли от гроба. По-скоро смешно, отколкото ужасно. Със зор – 3/10.

The Tall Man

В малък град в САЩ изчезват деца. Градската легенда обвинява за изчезването им Високия човек. Ама не е точно той. Абе… едва 4/10

Season of the Witch

Като се замисля, май не се сещам за хубав филм с Никалъс Кейдж, който да съм гледал наскоро – всичките са някаква боза, по един или друг начин. Кейдж си е същият навсякъде. Всъщност „Сезонът на вещиците“ можеше да е добър филм, стига да ги нямаше свръхестествените простотии.

Щеше да е над средното ниво ако разчиташе на историческата достоверност, вместо на свръхестествените простотии. 5/10

Priest

В един постапокалиптичен свят, човечеството е изправено срещу заплаха от вампири. Срещу тях се опълчва Църквата, която се изживява, за нуждите на филма, като Big Brother. Църквата контролира града и отблъсква вампирските нашествия чрез специално тренирани свещеници. Антиутопичен свят, в който се чудиш на кой му е хрумнало такова съчетание… 5/10.

The Dark Knight Rises

Това, което трябваше да е достоен завършек на трилогията на Нолан за Батман, всъщност се оказа доста посредствен финал. Филмът, сам по себе си, може и да е добър, но той не е самостоятелна единица, а част от по-мащабен проект. И след главозамайващата роля на Жокера във втората част и високовдигнатата летва, тук ставаме свидетели на изчерпано вдъхновение и изцеждане на франчайза. За съжаление. 5/10