Categories
Ежедневно

Нека си останем само… Приятели

Дали ще останем само приятели?

Ако трябва да съм честен, вече не помня откога датира познанството ми с Манев. За да продължа да съм искрен мога да споделя, че нито аз него имам за сакъ приятел, нито вероятно и той мен. Познаваме се, поздравяваме се на улицата или където се засечем, става лаф, весело… но чак приятели не сме. В което няма нищо лошо, разбира се – Пловдив е едно малко по-голямо село, в което всеки е „приятел на приятел“ и хората в общи линии се познават.

Напук на всякакви очаквания, не ми беше интересно да взимам страна в някаква драма – като цяло я намирам за глупава и ненужна, а взимането на страна в чужд спор обикновено не води до нищо положително. Sapienti sat.

Така и не успях да се натуткам да отида в клуб „Приятели“ на старата му локация, на пл. Гроздов пазар. Оказа се, че постоянно остава встрани от маршрутите ми и леко е по-далече за обичайното „набързо за по една бира с приятели“. Сега клубът е с нов адрес – бул. Руски 39. Ако ползвате Foursquare, ето го – не пропускайте да се отбелязвате. За останалите – ето карта:


Вижте по-голяма карта

Реално погледнато сега клубът ми е още по-далеч, но вече си бях обещал, че ще отида. Ходихме с Нели на откриването (на преместването), но бяхме подрaнили с 2-3 часа и беше все още затворено. Затова се наканих специално и отидох. На партито по случай Димитровден. (отбелязката ми във Foursquare)

постер на събитието

От онова, което бях виждал на снимки, старото място е било значително по-малко и със съвсем различен look&feel от това, което заварих, когато отворих врата и се озовах сред „Приятели“. Голямо и просторно, с по-голям капацитет както за посетители, така и за различни прояви и идеи. При това не само музикални/музикантски. Хрумнаха ми 2-3 неща, които ако узреят правилно, мисля че могат да бъдат обсъдени и реализирани и да бъдат превърнати в успешни начинания. Ако станат – ще се чуе, ако не – здраве да е.

Харесвам музика на живо, още повече харесвам, когато това са акустични импровизации и вариации. Преди време (години?) имаше едно местенце в Капана – ресторант на име „15 стъпки под земята“. Или нещо от сорта. Та там се случваха интересни акустични импровизации – получаваше се наистина весело, защото и изпълнители, и малцината посетители (приятели на изпълнителите) наистина се забавляваха. Почва се едно парче, което неусетно се прелива в друго, с текст на трето… беше забавно. Онова време остана в историята, а преживяването определено ми липсваше – на много места се случват акустични свирения, но като това така и никой не се осмели да организира. Защо споделям всичко това? Защото вече има. Случва се в „Приятели“. Може би инцидентно – не знам, заради големият брой Митковци (и заради Удо – също Димитър, който беше там), но се получи. Жестоко! Седим си двамата, аз и моят приятел Jack, там нейде, на бара, и ненадейно ставаме свидетели на смесица между „Позови меня тихо по имени“ на Любэ и „Nothing Else Matters“ на Metallica.

Не, и това не беше всичко. Тони и Момчил (хъ хъ), в комбинация с Едит са отлична комбинация. Всъщност, на колко места ви се е случвало да видите как сервитьорката хвърля таблата, качва се на сцената и троши глави/уши? В колко заведения сте виждали насред цялата рок обстановка и посетители, закърмени с рок, хеви и не толкова хеви метъл, изведнъж барманът да зареже бара си, да се качи на сцената и да изпее песен на Хисарския поп? М? И всичко това да не звучи като кръпка, а като един голям купон, в който всички са с усмивки до уши. Без значение дали слушат песен на Тина Търнър или на Коцето Сланинката 😀

Експериментирах с photodanz и направих 5 анимирани GIF-a от вечерта.

Акустично свирене в „Приятели“ се случва много често – случва се и в момента.

В „Приятели“, сред приятели, е готино. Много готино. За да не реши някой, че всичко е по мед и масло – да, има няколко дребни неща, които ми направиха впечатление, но те могат да бъдат отстранени „в движение“, както се казва. Други е възможно да не се разглеждат като минуси – въпрос на поглед върху нещата.

„Вход свободен“ е много успешна стратегия – какъвто и вход да има, той поставя ограничение, дори лишение. Ако платиш вход, ще изпиеш едно питие и ще си го близваш едва-едва до края на вечерта. Сега можеш да пиеш две. Защото заведението печели от оборота. Музикантите (вероятно) получават хонорар, който (по всяка вероятност) е по-малък, но се случва по-често, отколкото при останалите групи, които я свирят срещу събраната сума от входа веднъж в месеца, я не.

Ненатрапчиво отпред, на сцената, има кутия. Ако се изкефиш на някое изпълнение или като цяло си прекарваш готино и искаш да почерпиш – заповядай. Те пък ще ти изпеят каквото поискаш. Така става купон. Няма сет листове, няма нищо – важно е купонът да тече.

Вероятно това трябваше да остане скрито от мен, но тъй като се бях разположил на бара, та нямаше как да не стана свидетел – свършили артикули, в това число и ключови. Вероятно не е често явление, но е неприятно. Отдавам го на все още продължаващи експерименти с предлагания асортимент и изследване вкуса на посетителите.

Самото пространство е малко странно и недотам пригодно за такъв тип заведение, та едната част от заведението, по мое мнение, е някак изолирано от случващото се на сцената. За чуване – да, но за виждане – не съм съвсем убеден. Това може да се разглежда и положително – има хора, които ходят не заради една или друга група, а да пият по едно с приятели. Да, свири група – прекрасно, но те са там за друго. Който иска да гледа – може да се придвижи по-напред.

Може аз нещо да съм изкривен, но ми се стори, при това не само в „Приятели“, че когато не свири група, музиката е нетипично силна. Не просто силна, а много силна. И за да си кажеш нещо с някого от компанията, трябва да сте съвсем близо и да си викате. Когато свири групата – окей, нека е високо, но през останалото време комуникацията в компанията не мисля, че трябва да се прекъсва.

И още едно наблюдение, което не е конкретно за това място – като цяло в Пловдив (вероятно и в други градове) не сме съвсем социални, общителни и експериментиращи. Ако отидеш с компания – общуваш само с нея, не обръщаш внимание на останалите посетители, трудно се отпускаш да завържеш приказка с някого. За смесване на компании пък е почти изключено да се говори. Може би за това разделение на копании спомага и разположението на седящите места – не знам, но ми е направило впечатление.

Не знам дали трябва да сложа финал – това е само началото на моето страхотно преживяване в „Приятели“. Тия неща, които споделих по-горе като негативни не влияят въобще на оценката и преценката ми. Следващото ми посещение ще бъде на Хелоуин.

Забележка: Преди да си тръгна, попитах Манев дали иска да публикувам мнението си. Аз щях да го направя независимо от отговора му, но той се съгласи. Което означава, че нещата наистина могат да станат по-добри. Особено когато нещата се споделят… с приятели.

Categories
Социални медии и мрежи

Facebook – само за реални приятели

Marc Zuckerberg

В една отдавнашна своя публикация, свързана с приятелствата във Facebook, която нарекох „Не съм точно приятел с тези хора“, бях споделил как на f8

Facebook призна (макар и не директно и официално, а като част от голяма шега), че не е замислен и проектиран да служи за откриване на нови приятели, а да продължава онлайн вече установени и изградени здрави приятелства от реалния свят.

Това мое твърдение тогава изглеждаше странно, някои дори му се противопоставиха, посочвайки примери за различни практики от страна на компанията, която насърчава новите приятелства. Виждали ли сте какво се случва, когато направите опит да се сприятелите с хора, които не познавате? Ето, вижте – блокира ви се функционалността за сприятеляване. Независимо всички налични практики за създаване на нови приятели. Защото това, че нещо е позволено, не значи че е правилно и че следва да бъде използвано. Никой не обича забраните, затова следва сам да се стреми чрез поведение и действия да се държи в рамките на приетото и да не допуска да му бъдат забранявани или отнемани права. Нали така? За Facebook е много лесно да установи куп забрани, но дали това е начинът?

Вчера, на тазгодишното издание на Startup School, организирано от Y Combinator, Марк Зукърбърг сподели как и защо Facebook е спечелил преднина пред тогавашния първенец MySpace – защото MySpace беше създаден с цел нови познанства, откриване на нови и интересни хора, докато Facebook е създаден и фокусиран около идеята за поддържане на контакт с всички приятели, семейството и хората, които вече познаваме (източник).

И така, това вече е официално. И за да се избегне „Не съм точно приятел с тези хора“, сега очаквам да обявят официаслно и че всъщност Facebook не е мястото за каталогизиране на всички приятелства и познанства от реалния свят. В смисъл те на практика го показват, като скриват с помощта на алгоритмите си споделянията на хората (и страниците), с които общуваме най-малко. Но когато го има официално изречено, нещата ще изглеждат другояче, по друг начин ще бъде структурирана комуникацията и поведението (както и очакванията) в платформата.

снимка: Charlie Isaacs. ht: TechCrunch

Categories
Интернет

Нездравото любопитство на една нация

По-долу има екранен кадър от статистиките на блога и съдържа част от търсенията в него за 21 октомври 2012 г. Неистовото желание да се разбере кой на кого гледа профила обяснява и защо дивотии като БИГ/ВИП Брадър имат такъв успех в телевизионния ефир.

И в други дни интересът към темата е засилен, но на 21 беше пикът досега. Другите търсения съм скрил умишлено – сред тях също има бисери, но не релевантни на темата.

Categories
Хумор

Свободно падане

Успешният скок на Феликс Баумгартнър от ръба на стратодферата (или ръба на космоса, ако предпочитате), който постави нов световен рекорд, още дълго ще бъде тема за дискусии. Би трябвало да сте го гледали на живо и изчели доста за него, но ако сте го пропуснали – вижте за какво иде реч:

А сега – най-краткото падане в историята:

Categories
Интернет

BGsite 2012. Защо трябваше да се регистрирате?

Регистрацията за участие в 13-тото издание на конкурса БГсайт вече приключи. Ако вашият проект е в списъка на регистрираните – честито. Напук на всякакъв тайминг и практика за подканяне към регистрация още докато това е възможно, ще споделя сега защо трябваше да се регистрирате за участие (в случай, че не сте го направили) – какво сте пропуснали, какво не сте разбрали или видели.

Въпреки че отказах да бъда член на журито, не съм се отказал от конкурса и не съм спрял да го поддържам и подкрепям – намирам смисъл, при това все по-голям. Затова още утре ще си извадя списък с участниците и ще споделя оценките, които ако бях жури, бих им поставил (основно за сегмента SEO/SMM).

Тази година конкурсът БГсайт е проектиран така, че сериозно да се подчертае важността на всеки един от компонентите, необходими за изграждането на един проект. Защото единствено когато всички те са в хармония, проектът може да бъде успешен.

Няколко души ме попитаха „защо да се регистрирам?“, когато им предложих да го направят. Не отговорих на никого, защото си мисля, че участието в такъв конкурс трябва да се случва осъзнато, когато си успял да си определиш за себе си и проекта си как това би могло ти бъде полезно, за да продължи да се развива напред. Защото ако се довериш сляпо на маркетингови и ПР послания, има вероятност да останеш разочарован – нито конкурсът, нито проектите имат полза от това.

Вероятно ще пропусна много неща, но основните причини за участие са няколко:

  • Не е пилотно издание

    През 2012 е тринадесетото издание на конкурса – за това време конкурсът е успял да извоюва позицията си на уеб пазара у нас и да се наложи стабилно. Това е най-дългогодишният конкурс за уеб и дигиталната индустрия у нас.

  • Динамичност

    Макар и с традиции, конкурсът не спира да се развива и осъвършенства, за да показва как се развива дигиталната среда у нас – нови категории, нови журиращи, нови правила… и всичко това, за да може да се определят водещите тенденции в развитието не само на уеб, но на целият дигитален сектор.

  • Категории

    Уучастниците не се оценяват общо, от общ кюп да се вадят победители, а всички са разделени на категории и за всяка категория се излъчва победител и неговите двама подгласници. И съобразно развитието на индустрията, непрекъснато се добавят нови или се премахват неактуални категории.

  • Жури

    Журито е от 60 души! До един – експерти в областта си и влиятелни личности както онлайн, така и офлайн. И мнението и оценката на всеки един от тях е безценна. За първа година оценката има още по-голяма стойност, защото всеки един от тях ще оценява в областта, в която има най-голямо познание и е доказан професионалист. Отделно, освен оценката си, всеки от членовете на журито може да остави бележка или коментар за сайта, който допълнително да помогне за преценка на ситуацията.

  • Гласът на публиката

    Колкото и да е важна оценката на професионалистите, проектите се правят за потребителите и те също участват в гласуването и избират най-добрите сайтове – конкурсът се вслушва в изборите на публиката и връчва награди за всички категории и от тяхно име.

  • Критерии за оценка

    За първа година наред с общите критерии за оценка, всеки сегмент от журито има свои собствени критерии, според които ще оценява участниците.

  • Сравнение

    Участието в конкурса позволява да се види къде е вашият проект сред всички останали в категорията, в която се съревновава, и как той доминира или изостава сред тях, както и какво може да бъде направено, за да се подобри и какво не достига, за да бъде победител. Или ако е победител – как да запази лидерската си позиция и през следващата година.

  • Нетуоркинг

    Въпреки че конкурсът и гласуването на жури и публика се провежда онлайн, награждаването на най-добрите проекти се извършва офлайн, на официална церемония. Паралелно с конкурса, организаторът провежда и семинар, в който се обсъждат тенденциите в развитието на дигиталната индустрия и какво е нужно, за да сме в крак със световните тенденции. И двете събития предизвикват интерес към родния дигитален бизнес и участващите в него и форумът е прекрасно място за нови запознанства, както и за поддържане на стари прителства.

  • Без печалба

    Целият конкурс, както и цеминарът, се организират от Фондация БГсайт, която е с идеална цел. Тя не може да регистрира печалба. Всичко, което получи като средства, се влагат в конкурса и неговото развитие.

Освен тези основни неща, веднага се сещам и за още поне 4, за които никой не се замисля:

  • Заявяване

    Няма как да се спечели признанието на колегите, ако то не се демонстрира открито – участието в конкурса позволява спечелване на признание за положените усилия.

  • Доказване

    Свършената работа по проекта-участник, призната от ключовите фигури в бранша и специално от журито, което се е ангажирало да от най-добрите да избере най-добрите.

  • Признание

    Наградите са отлична възможност да се признаят положените усилия на екипа ви. Победителите получават прекрасна статуетка, която да мотивира последващите начинания.

  • Нови клиенти

    За времето на съществуването си, конкурсът срещна както много привърженици, така и много критици, но едно е сигурно – всяка година погледите на всички са вперени в участниците – участието в конкурса е чудесен начин за показване както на положения труд, така и на бизнеса, а участието на публиката в оценяването е страхотен начин за привличане на нови клиенти в проекта си. Стига да съумеете да ги заинтригувате, те могат да са следващите ви лоялни клиенти.

Сигурно има и още неща. Вероятно нещо пропускам. Например факта, че не съм в журито и това значително ще се отрази на оценките – хващам се за на пръв поглед дребни неща, които биха преобърнали колата при невнимание.

Вероятно отсега е добре да се замислите за догодина и сами да отговорите на въпроса какви ползи би донесло участието за вас, вашия сайт, вашия бизнес. И да го регистрирате, когато това стане възможно.