Ако трябва да съм честен, вече не помня откога датира познанството ми с Манев. За да продължа да съм искрен мога да споделя, че нито аз него имам за сакъ приятел, нито вероятно и той мен. Познаваме се, поздравяваме се на улицата или където се засечем, става лаф, весело… но чак приятели не сме. В което няма нищо лошо, разбира се – Пловдив е едно малко по-голямо село, в което всеки е „приятел на приятел“ и хората в общи линии се познават.
Напук на всякакви очаквания, не ми беше интересно да взимам страна в някаква драма – като цяло я намирам за глупава и ненужна, а взимането на страна в чужд спор обикновено не води до нищо положително. Sapienti sat.
Така и не успях да се натуткам да отида в клуб „Приятели“ на старата му локация, на пл. Гроздов пазар. Оказа се, че постоянно остава встрани от маршрутите ми и леко е по-далече за обичайното „набързо за по една бира с приятели“. Сега клубът е с нов адрес – бул. Руски 39. Ако ползвате Foursquare, ето го – не пропускайте да се отбелязвате. За останалите – ето карта:
Реално погледнато сега клубът ми е още по-далеч, но вече си бях обещал, че ще отида. Ходихме с Нели на откриването (на преместването), но бяхме подрaнили с 2-3 часа и беше все още затворено. Затова се наканих специално и отидох. На партито по случай Димитровден. (отбелязката ми във Foursquare)
От онова, което бях виждал на снимки, старото място е било значително по-малко и със съвсем различен look&feel от това, което заварих, когато отворих врата и се озовах сред „Приятели“. Голямо и просторно, с по-голям капацитет както за посетители, така и за различни прояви и идеи. При това не само музикални/музикантски. Хрумнаха ми 2-3 неща, които ако узреят правилно, мисля че могат да бъдат обсъдени и реализирани и да бъдат превърнати в успешни начинания. Ако станат – ще се чуе, ако не – здраве да е.
Харесвам музика на живо, още повече харесвам, когато това са акустични импровизации и вариации. Преди време (години?) имаше едно местенце в Капана – ресторант на име „15 стъпки под земята“. Или нещо от сорта. Та там се случваха интересни акустични импровизации – получаваше се наистина весело, защото и изпълнители, и малцината посетители (приятели на изпълнителите) наистина се забавляваха. Почва се едно парче, което неусетно се прелива в друго, с текст на трето… беше забавно. Онова време остана в историята, а преживяването определено ми липсваше – на много места се случват акустични свирения, но като това така и никой не се осмели да организира. Защо споделям всичко това? Защото вече има. Случва се в „Приятели“. Може би инцидентно – не знам, заради големият брой Митковци (и заради Удо – също Димитър, който беше там), но се получи. Жестоко! Седим си двамата, аз и моят приятел Jack, там нейде, на бара, и ненадейно ставаме свидетели на смесица между „Позови меня тихо по имени“ на Любэ и „Nothing Else Matters“ на Metallica.
Не, и това не беше всичко. Тони и Момчил (хъ хъ), в комбинация с Едит са отлична комбинация. Всъщност, на колко места ви се е случвало да видите как сервитьорката хвърля таблата, качва се на сцената и троши глави/уши? В колко заведения сте виждали насред цялата рок обстановка и посетители, закърмени с рок, хеви и не толкова хеви метъл, изведнъж барманът да зареже бара си, да се качи на сцената и да изпее песен на Хисарския поп? М? И всичко това да не звучи като кръпка, а като един голям купон, в който всички са с усмивки до уши. Без значение дали слушат песен на Тина Търнър или на Коцето Сланинката 😀
Експериментирах с photodanz и направих 5 анимирани GIF-a от вечерта.
Акустично свирене в „Приятели“ се случва много често – случва се и в момента.
В „Приятели“, сред приятели, е готино. Много готино. За да не реши някой, че всичко е по мед и масло – да, има няколко дребни неща, които ми направиха впечатление, но те могат да бъдат отстранени „в движение“, както се казва. Други е възможно да не се разглеждат като минуси – въпрос на поглед върху нещата.
„Вход свободен“ е много успешна стратегия – какъвто и вход да има, той поставя ограничение, дори лишение. Ако платиш вход, ще изпиеш едно питие и ще си го близваш едва-едва до края на вечерта. Сега можеш да пиеш две. Защото заведението печели от оборота. Музикантите (вероятно) получават хонорар, който (по всяка вероятност) е по-малък, но се случва по-често, отколкото при останалите групи, които я свирят срещу събраната сума от входа веднъж в месеца, я не.
Ненатрапчиво отпред, на сцената, има кутия. Ако се изкефиш на някое изпълнение или като цяло си прекарваш готино и искаш да почерпиш – заповядай. Те пък ще ти изпеят каквото поискаш. Така става купон. Няма сет листове, няма нищо – важно е купонът да тече.
Вероятно това трябваше да остане скрито от мен, но тъй като се бях разположил на бара, та нямаше как да не стана свидетел – свършили артикули, в това число и ключови. Вероятно не е често явление, но е неприятно. Отдавам го на все още продължаващи експерименти с предлагания асортимент и изследване вкуса на посетителите.
Самото пространство е малко странно и недотам пригодно за такъв тип заведение, та едната част от заведението, по мое мнение, е някак изолирано от случващото се на сцената. За чуване – да, но за виждане – не съм съвсем убеден. Това може да се разглежда и положително – има хора, които ходят не заради една или друга група, а да пият по едно с приятели. Да, свири група – прекрасно, но те са там за друго. Който иска да гледа – може да се придвижи по-напред.
Може аз нещо да съм изкривен, но ми се стори, при това не само в „Приятели“, че когато не свири група, музиката е нетипично силна. Не просто силна, а много силна. И за да си кажеш нещо с някого от компанията, трябва да сте съвсем близо и да си викате. Когато свири групата – окей, нека е високо, но през останалото време комуникацията в компанията не мисля, че трябва да се прекъсва.
И още едно наблюдение, което не е конкретно за това място – като цяло в Пловдив (вероятно и в други градове) не сме съвсем социални, общителни и експериментиращи. Ако отидеш с компания – общуваш само с нея, не обръщаш внимание на останалите посетители, трудно се отпускаш да завържеш приказка с някого. За смесване на компании пък е почти изключено да се говори. Може би за това разделение на копании спомага и разположението на седящите места – не знам, но ми е направило впечатление.
Не знам дали трябва да сложа финал – това е само началото на моето страхотно преживяване в „Приятели“. Тия неща, които споделих по-горе като негативни не влияят въобще на оценката и преценката ми. Следващото ми посещение ще бъде на Хелоуин.
Забележка: Преди да си тръгна, попитах Манев дали иска да публикувам мнението си. Аз щях да го направя независимо от отговора му, но той се съгласи. Което означава, че нещата наистина могат да станат по-добри. Особено когато нещата се споделят… с приятели.
