Месец: септември 2012

Забележка: Преди време имаше слух, че Facebook разработват свой браузър (Трябва ли им на Facebook браузър?). После се появиха слухове, че Facebook ще купува Opera. Нито един от тези слухове не беше потвърден, нито се стигна до обявяване на решение. Тази публикация разглежда аспект от действията на компанията, които ѝ придават активност, подобна на тези на браузър.

---

Facebook е интересна за следене компания, защото при разрастването си, е налага да се адаптира към условията и изискването на все по-широк кръг и голям брой потребители и непрекъснато променяща се среда. Така често ставаме свидетели на въвеждането и съжителството на противоречащи си, а дори и взаимноизключващи се философии и концепции. Преди време писах, че умелото боравене със събраните лични данни позволиха разрастването на Facebook до такава степен.

Основна философия на Facebook е поставянето на защитата на потребителските [лични] данни на първо място. Част от това е и защитаването на информации, които се създават докато се разглежда сайта. Те никога не се показват на другите потребители. Ето затова НИКОГА няма да видите нещо подобно на „Драганчо посети профила ви 1024 пъти“. Именно такива дребни неща и скриването на такива информации позволиха на Facebook да се разрасне толкова много.

Потокът с новите споделяния във Facebook (newsfeed) е съвсем отделна история. Той, както и Ticker (каренцето в дясната колона, което действа като клюкарка и показва кой какво прави), са буквално затлачени от действия и глаголи – нещата, които потребителите – приятелите ни – извършват. Те слушат, гледат, четат, купуват, харесват… и много хора не осъзнават и не подозират, че тези информации се показват и споделят автоматично с приятелите им (или публично, зависи от настройките).

Мнозина се изумяват, когато започнат да получават коментари или харесвания на някоя такава активност, например за „5 начина да я докараш до оргазъм“. И настава паника – как да се разкара това и да не се случва повече. Дори и да е отворено в пристъп на неконтролирано любопитство, останалите няма как да знаят това, защото информацията е споделена в потока. Да, това (наречено frictionless sharing) може да бъде изключено, но по подразбиране е включено, а всички разработчици знаят, че „по подразбиране“ е цар. Потребителите не обичат да ръчкат по настройки и оставят нещата както са.

Несподелянето на някои информации от потребителското поведение и действия е съвсем в контарст с автоматичното споделяне на извършени действия. Двете философии са коренно различни и противоположни. Facebook е мястото (а и дълго време беше) за извършване на изрични действия. Качване на снимки, публикуване на коментари, споделяне на съдържания… все действия, които изискват потребителската намеса, за да се случат. Дори и добавянето на бутона за харесване (първо в платформата, а по-късно и във външни сайтове) е пример за такова експлицитно действие. Натискате бутона и казвате на света, че харесвате нещо. Толкова просто!

Обратната страна на това действие, споделянето като автоматизиран (и скрит) акт е от една страна също интересно, но и сложно за управление явление. Представете си, например, всяка страница, която посетите, да се публикува във Facebook. Автоматично. И не е трудно да се предвиди каква ще е реакцията, когато все повече и повече такива споделяния станат реалност. Това, което се случва сега, е само първата стъпка. Нещата само ще стават по-зле. А ако Facebook се опитва да бъде браузър за външни съдържания, за откриване на нови и интересни неща, то трябва да започне да изгражда политика да действа като такъв. Google Chrome не публикува какво порно гледате в Google Plus, нали?

Facebook може да се разраства и без това.

Instagram е отличен пример (освен че вече официално е собственост на Facebook) – изключително лесно е с него да се публикува в Тwitter и Facebook. И мнозина се възползват, дори използват Instagram, защото е по-бързо да се направи снимка и тя да бъде споделена във Facebook, отколкото през приложението на Facebook. Но Instagram не срещат затруднения в разрастването и без експлицитното споделяне във външни социални канали.

Ако продуктът/услугата е достатъчно добра и яка, не се налага тя да бъде рекламирана и промотирана по такива начини – потребителите сами поемат щафетата и разпространяват добрата идея. Да, по-бавно, но пък новите потребители се задържат повече и имат по-голямо доверие към нея.

Защо автоматичните споделяния са лошанедобра идея?

Всички сме суетни и обръщаме внимание как изглеждаме в очите на околните – близки и далечни приятели, роднини и познати – важно е за нас. Независимо дали го признаваме публично или не. Отделяме доста време в обмисляне и филтриране какво да бъде споделено и как да бъде казано, какво да бъде направено, с кого, кога и къде… при това не само онлайн. Автоматичното споделяне във Facebook изцяло променя нормалния поток и начин на поведение.

Имплицитните действия изискват съвсем различно поведение. Всеки път, когато бъде направено нещо, необходимо да се замисляме „искам ли това да се показва във Facebook“? Необходимо е и замисляне кой ще го види (и как би реагирал). Въпреки че Facebook не е каталог на всички познанства, нито пък инструмент за откриване на нови приятелства, мрежата от приятели се разширява непрекъснато, като в нея попадат все по-различни категории хора – децата от забавачката, съучениците от училище, колегите от университета, колеги от службата, далечни братовчеди и техните деца(!), лели и шуринайки, дори майки и бащи и разни хора, които са се намесили в живота ни – фризьорката, бакалина от магазина на ъгъла, комшиите… дори непознати, с които имаме общи приятели. Отделно че често забравяе на кои приложения и сайтове сме дали права за достъп до профила и възможност да публикуват в него… за да открием месеци по-късно, че те са се възползвали и са публикували нещо автоматично.

Решението?

Ако за Facebook е важно да имат имплицитни действия, би следвало да има период на адаптация на потребителите към тях, вместо директно да бъдат интегрирани за използване – например време, в което всичката информация да се складира, но да се публикува експлицитно от потребителя. Например временно публикуваните информации да са видими само за потребителя, за да може да ги прегледа и отстрани нещата, които не би желал да сподели с приятели или света, че е извършил, а след изтичане на времето, в зависимост от настройките, да бъдат споделяни. Това е частично решение на проблема, само за по-опитните потребители. Защото голяма част все още не подозират за автоматичното споделяне и как то променя навиците не само за използване на Facebook, но и останалия уеб. Най-добрият за потребителите ход е съдържанията, които не са били споделени, да бъдат изтривани, но предвид, че това не е приемливо за Facebook, които искат да притежават тази информация, едва ли ще се случи, ако бъде реализирано. Другият вариант е тези събрани информации да се складират, но да остават достъпни само за потребителя.

Потребителското недоволство от автоматичното споделяне набира сила, което принуди Facebook частично и временно да се откаже от него, обръщайки гръб на създадените приложения за социално четене на новини (на английски). Да, това няма да се хареса на собствениците на сайтове, както и на Facebook, но обръщането на по-сериозно внимание върху потребителското преживяване е важно, за да могат да продължат потребителите да използват средата (и да бъдат облъчвани с реклама).

Донякъде добро решение е създаването на нова социална приставка, която собствениците на сайтове могат да вграждат, за да показват на потребителите си какво съдържание от сайта и с кого ще бъде споделено във Facebook (повече за това – в TechCrunch). Донякъде, защото потребителите разчитат на благоволението на собствениците на сайтове да интегрират приставката, при това на видимо и удобно място. Мястото на такова приложение е и във Facebook – в момента следенето на дадените права на различни приложения не е най-удобното и лесно за намиране и контрол.

Защото вече не става въпрос за това, че всеки един от нас сам е избрал доброволно да споделя части от живота си с вече публична компания и да й разкрива съкровените си тайни – не, това вече е минало, сега разкриваме с тази компания и контекста на [дигиталното] съществуването ни.

Да, границите на т.нар. privacy се стопяват, но колкото и да са размити вече, все още ги има, и много потребители не са готови да ги жертват изцяло, в полза на (евентуално) по-добра услуга. Или поне не по начина, по който Facebook настоява това да се случи.