Categories
Mobile

Краят на Forecast

Loading

Преди дни, в началото на месеца – на 9 юни – споделих за малко приложение, което много харесвам – Forecast. Налично за iPhone и Android, то позволяваше да се вземе контрол върху планирането на срещи с приятели, вместо да се разчита на чистата случайност те да са наоколо и/или на разположение. Харесвах го и го ползвах редовно, защото работеше съвместно с Foursquare, а не въпреки него и му добавяше функционалност, която ми липсваше. Решаваше ми проблем.

На 7 юни им изпратих мейл, в който питах как ще се развива приложението след като Foursquare отива встрани от check-ins (отбелязванията на места) и се насочва към препоръките (recommendations). Питах дали смятат да запазят досегашната посока на развитие или ще изберат друга (и каква ще е тя). Не получих отговор на въпросите ми. До вчера, когато получих мейл, в който разработчиците споделят, че от 1 юли приложението и сайтът спират да функционират. Причината е липсата на средства, с които да ги издържат.

Наистина решение, което идва шокиращо, защото приложението беше безплатно, не показваше реклами (като някакъв отчаян ход), нито продаваше допълнителни услуги или подобни неща – нищо, разработчиците са имали едни пари, които са били заделени за него и… докъдето стигнат. Е, не стигнаха.

Жалко, наистина имаше потенциал и начини както да се развива, така и да бъде печелившно, не да разчита на щедрите венчър капиталисти или бизнес ангели.

За края на приложението писаха и ReadWriteWeb, TechCrunch.

Categories
Кино

Game Change

Loading

Game ChangeGame Change. Джулиан Мур като Сара Пейлин и изборите за президент на САЩ през 2008.

Беше ми в списъка за гледане още откакто беше обявено, че Джулиан Мур е избрана за ролята. Нямах никакви съмнения, че тя ще се справи и ще успее да се мушне без проблем в кожата на Пейлин. Не очаквах филмът да се завърти по кината, нито пък скоро – по телевизията. Затова го гледах по втория начин (има го в Арена, без субтитри). Не е от масовите и касови филми, които дърпат към салона малко и голямо. Няма някакви специални ефекти и гръмки рекламни кампании.

Е, не съм се лъгал. Джулиан Мур наистина е безупречна. Не съм очаквал, както не очаквах и в „Желязната лейди“, между впрочем, 1:1 историческа достоверност, а по-скоро ми беше интересно да следя как голямата игра променя „просто Сара от Аляска“, как това се отразява на поведение, начин на мислене, начин на живот…

Sarah Palin & Julianne Moore

Докато не започна филмът не подозирах кои са партньорите на Джулиан Мур и бях повече от приятно изненадан да видя Уди Харелсън и Ед Харис в ролите респ. на съветника-стратег на кампанията Стив Шмит и кандидата за президент Джон Маккейн. Бях забравил колко зверски добър актьор е Уди Харелсън. Ед Харис – също, макар неговото екранно време да е по-малко.

Julianne Moore as Sarah PalinWoody Harrelson as Steve SchmidtEd Harris as John McCain

Още по-изненадващо (приятно) беше да зърна ей тази приятелска муцуна.

Много добро решение е да бъдат използвани реални архивни кадри от кампанията на Барак Обама като конкурент на Маккейн. Така усещането е още по-реално, защото Барак Обама е себе си, а не е пресъздаден от актьор. А и сюжетът беше така извъртян, че да няма реална необходимост от актьорска намеса. Може би по време на кампанията Маккейн и Пейлин са комуникирали повече, отколкото това е показано – във филма сякаш се натрапва тоталния „disconnect“ между двамата и общуването им чрез посредници (най-често чрез стратега Стив).

Хареса ми. Не съм чел доколко е исторически коректен, но то и няма как реално да бъде, защото показва неща, които едва ли от щаба биха издали, защото са се случвали при закрити врата. Не това е важното, а и аз не търсех запознаване с действителността, макар познанията ми за тази кампания да не са чак толкова големи и задълбочени. Изследвах промяната у Пейлин, играта на Джулиан Мур и Уди Харелсън… това ми беше повече от достатъчно. За всичко останало има Уикипедия и други източници на информация.

Колкото до Сара Пейлин… тя вероятно би намразила филма (ако реши да го гледа).

Сложих оценка 8/10.

Categories
Кино

Утроба / Womb

Loading

УтробаWomb („Утроба“) е филмът, който вероятно бихте пропуснали – защото вероятно не се е въртял по кината или защото около него не се е вдигал шум. А е от филмите, които си струва да се изгледат, защото повдигат интересни въпроси за размисъл. Има за какво да се хване човек.

И аз не знаех, че съществува. Гледах го, защото е с Ева Грийн и попаднах на него като разглеждах филмографията ѝ в imdb. Така преди време открих и Perfect Sense, а сега за втори път виждам Ева Грийн извън характерното за нея излъчване (на кучка, на което последно попаднах в недоразумението Dark Shadows).

Всъщност Womb се оказа много добра психологическа драма. Действието се развива ако не в наши дни, то в съвсем близкото бъдеще, когато клонирането на хора не е забранено.

Драмата се завърта около Ребека (Ева Грийн) и Томас (Мат Смит) и отношенията между тях. Приятелството от детство прераства в любов, която бива прекратена заради инцидент, в който Томас загива. Ребека зачева клонинг на Томас и оттук насетне започват да се объркват нещата (ама истински!) – защото докато Томас расте, Ребека е все по-объркана в чувствата си – дали изпитва обичта на майка или това е любовта към (изгубения) любим човек?

Филм за едни такива дребни неща като привличане, любов и обич, за разликата между двете, за ревността… А е и от онази група филми, в които не са ти нужни 20 артиста, за да се случи действието – достатъчни са двама, за да има конфликт. И къща на брега на морето.

Womb

Ева Грийн прави изключително силна и различна роля, която трябва да се види и да служи за пример на нашите „звезди“ от ТВ сериали, които не снимат на открито, защото ги кацат кълвачи.

Препоръчвам го, макар накрая да му сложих оценка 7/10.

Categories
Mobile

Тук е! Flipboard за Android за всички!

Loading

Flipboard е от онази категория (мобилни) приложения, които обикваш още в мига, в който видиш. Грабват те и не те оставят на мира, искаш и търсиш все повече и повече взаимодействие с тях – защото предлагат преживяване, което единствено може да се опише с „Уау!“.

Flipboard for Android

Първоначално Flipboard беше наличен ексклузивно за притежателите на iPad (2010), по-късно преживяването беше пренесено за iPhone. След като беше обявено, че ще бъде налично и за Android, изтече и се разпространи много ранна версия, оптимизирана да работи ексклузивно със Samsung Galaxy S III. Версията не работеше добре на други устройства, беше бавна и с много бъгове, често забиваше или се рестартираше. Последва изключително кратък период на затворени бета тестове (с покани за много потребители, сред които и аз) – малко над един месец! и ето че приложението вече е официално налично и за Android в в Google Play. Лошата новина е, че засега не се предвижда версия за Android-таблети.

За тези, които не знаят какво е Flipboard, това е персонализираният четец и агрегатор на новинарски и социални потоци, който тотално преосмисля начина, по който се представят късовете информация, които потребителят е избрал да получава. Всичко това – във възможно най-добрият дизайн и преживяване (въпреки че преживяването на iPad остава недостижимо за по-малки екрани, така че ако имате възможност – поне вижте как се случват нещата там – превъртането на таблата, умната подредба на информациите… това остава скрито за умните телефони, при които таблата са заменени с flip карти, които показват само по една информация, освен в редки случаи – комбиниране на няколко туита върху една карта).

А както беше обявено от Брадли Хоровиц по-рано на LeWeb12 в London, Flipboard (както за iOS, така и за Android) идва с много повече Google – освен досегашната интеграция с Google Reader, вече има интеграция и с Google+ и YouTube, наред с тези за Tumblr, Facebook, Twitter, Instagram… И всичко това вече е налично в най-новите версии на приложението, нужно е просто то да се обнови от съответния marketplace за още по-пълно преживяване.

Приложението идва и с изцяло локализирани нови версии за Германия, Корея, Италия, Испания и Холандия. Досега Flipboard поддържаше версии само за Япония, Франция, Китай и англоговорящите страни. Писах на Марси Маккю за възможностите за създаване на локализирана версия и на български, както и за локализирани възможности за български издатели на съдържания – любопитен съм какво ще ми отговори.

Изтрих всички приложения, които ползвах досега – това, което предлага Flipboard е в пъти повече и по-добре поднесено, по-обмислено и реалзирано така, че да използва максимално устройството, за да предложи възможно най-доброто персонализирано преживяване. Чао на Flud News, Feedly, Google Currents (приложение, което харесвах, но Google така и не продължиха да го развиват след като го пуснаха), Google Reader (Flipboard има интеграция с Reader, така че самостоятелното приложение става ненужно), Pulse News, my6sense. С един замах Flipboard ги отнесе всички. Държах ги по време на бетатест периода и се мъчех да открия причини да ги оставя – не открих. Няма нужда излишно да стоят инсталирани, при положение че едва ли някога ще се върна към тях, за да ги ползвам. Предполагам че няма да съм единственият, който изцяло ще мигрира към Flipboard.

То си и струва!

Categories
Уеб стратегия

Имаш туит или Социалните медии като начин на живот.

Loading

Все по-често ми задават въпроса от къде намирам време за социални медии (въпросът е конкретно за социални мрежи, но смятам да разширя отговора и да включа всички социални медии). Е, отговорът е по-прост, отколкото може би си представяте.

Най-просто казано, не намирам време — създавам си го (текст на английски).

Как така? Нека се върнем назад във времето и да вземем електронната поща за пример. Само допреди няколко години мнозина нямаха време да се занимават с „такова нещо“, не можеха да отделят време да се справят с всичкия спам, да пишат и да отговарят на писма… И какво се получи – намерихме време и днес е трудно да си представим живота без електронна поща. Електронната поща се превърна в гръбнакът на комуникацията онлайн. (Аз дори успях да я намразя, но причината е друга тема, за друга публикация)


Имаш поща“… и оттогава минаха почти 15 години…

Фундаменталната грешка е, че приемаме социалните медии само като маркетингов инструмент. Или като инструмент за PR. Възприемаме ги като канал за разпространение на информация и въпреки че може да се използва и за това, пропускаме да да ги приемем като инструмент за цялостна, двупосочна, жива комуникация, общуване, диалог.

Социалните медии позволяват на хората да общуват с хора, на бизнесите – да общуват с клиентите си, а на клиентите – да имат възможност да дават обратна връзка на брандовете.

Социалните медии повече приличат на телефона, отклолкото на телевизията; повече на електронна поща, отколкото на рекламна кампания.

Социалните медии като начин на живот

Точно както приехме електронната поща и тя стана част от ежедневието ни, трябва да се научим как да направим социалните медии част от начина ни на живот. Като нещо, което е повече част от това кои сме, отколкото като нещо, което вършим на работа. Дори и социалните медии да са основна част от работата, която вършим, това е по-скоро житейски избор, отколкото задача в списъка с неща за вършене.

Социалните медии не са функция на работата. Независимо че ги използваме и работиме с тях, в тях, по време на работа, те трябва да се използват не само за работа. Това е единственият начин наистина да се разбере как функционират, какво работи и какво не, как наистина се случват нещата.

Социалната вълна набира сили и влияние от доста време, така че ако още не сте я яхнали, побързайте преди да е станало твърде късно!


Вдигни! От Twitter се обаждат!

Ето няколко съвета, които биха били добро начало за приемането на социалните медии като част от ежедневието:

  1. Поставете си цели

    Като начало наистина е важно да се изясни и да се дефинират какви са плановете, очакванията, целите. Твърде често при поставянето на цели, избираме такива, които са свързани с учене. Например „Искам да науча повече за социалните медии.“ Това е грешен подход и няма да доведе до добри резултати. По-добре е да е нещо по-практично, например „Ще започна да използвам Twitter всеки ден“ или „Ще използвам Google+ повече в ежедневието си – у дома и на работа“. Със сигурност ще има по-добър резултат, защото иначе няма да отделите време да седнете и да учите. По-специфичните цели също са подходящи. Например може да си поставите а цел да публикувате поне 10 туита дневно или да се включвате в поне 10 разговора.

  2. Бъдете активни

    Един от най-големите врагове на социалните медии е неактивността. Няколко дни неактивност могат да са катастрофални. Ако онлайн присъствието не се създава и утвърждавате непрекъснато, бързо то бързо става нерелевантно и безинтересно. Скучно. И хората забравят за него. Социалните мрежи са наистина много подходящи за привикване към непрекъсната активност – неактивните профили не се показват начело и хората не общуват с тях, забравят ги и игнорират пасивното им присъствие.

  3. Вземете си смартфон

    Вероятно задължителната придобивка, която много помага за по-доброто приемане и присъствие в социалната среда. Непрекъснатата, постоянна свързаност е един от най-важните аспекти на този начин на живот. Докато не сте свързани, онлайн, вие не сте социални. Въпреки че мнозина са непрекъснато пред компютър, на бюрото в офиса през целия ден, най-доброто присъствие и активност в социалните медии се случва в промеждутъци от случки и събития, в които наистина няма какво друго да правим, освен да споделяме преживявания. Например докато чакаме на опашка. Или в задръстването, в асансьора… Изумително е колко много разговори онлайн започват точно в такива моменти. Те не трябва да бъдат изпускани и опропастявани, а да бъдат използвани за свързване и общуване с близки, приятели, познати и непознати.

  4. WiFi, моят приятел

    Мобилните и преносими устройства са изключително подходящи за хората, които са непрекъснато в движение. Едно от неудобствата е, че им трябва WiFi (освен ако не ползвате мобилен интернет). И ако имате такива устройства, трябва да познавате къде има точки за достъп до интернет. Някое готино кафене наблизо с WiFi, може би? Опитвайте нови неща и ходете на места, където има наличен WiFi. Това ще помогне и ще окуражава онлайн социалните ви навици.

  5. Създайте си списък с теми

    Еднa от най-големите спънки в социалните медии е да не знаеш какво да кажеш, какво да споделиш. Какво имате да добавите в разговора? Мнозина смятат, че нямат какво да предложат, че не са интересни, дори скучни, но това със сигурност не е така. Всички сме експерти и специалисти, много добри в нещо. Като начало е добра идея да се изгради присъствието в социалните медии около това, което знаете и умеете най-добре. Списък с теми, които бихте желали да обсъждате е добро начало на плана; придърайте се към него в началото и непрекъснато го допълвайте с нови неща; разширявайте кръгозора си. А когато се окажете без думи, ще имате към какво да правите референции, вместо да се повтаряте.

  6. Отпуснете се и споделяйте

    Основен проблем на новите потребители в социалните медии е липсата им на желание и интерес да споделят. Чувстват се притеснени от необходимостта да се разкриват и споделят неща за себе си. Те не разбират, че има разлика между споделяне на лични неща и споделяне на неща. Не е нужно дори да се споделят лични неща, нито е нужно да се споделя всичко; трябва поне нещо да се споделя, да се поддържа активност. Например нещичко за интересите, за нещата, които ви вълнуват или провокират е добър старт. Социалните мрежи са създадени за хората, така че трябва да се държите както им е присъщо.

  7. Бъдете себе си

    Не е необходимо да се представяте за друг, да опитвате да изградите друга персона и идентичност, различна от вашата (основната). Това отнема изключително много енергия и креативност. Трябва да сте себе си онлайн, а това, повярвайте ми, ще ви накара да се чувствате по-спокойни и уверени в себе си и в нещата, които споделяте и вършете.

Социалните медии показаха, че са устойчиви и ще се задържат като водещ фактор още дълго време. И независимо дали ни харесва или не, трябва да ги приемаме и пренастроим ежедневието си, начина си на живот по начин, по който те да са част от него. И колкото по-рано това се случи, толкова по-бързо ще бъдат извлечени ползите от социалното общуване.

Още по темата (на английски): Али Голдфийлд в Social Media Today „How to adopt a Social media lifestyle“.

Categories
Кино

Dark Shadows / Тъмни сенки

Loading

Подлъгах се да изгледам „Тъмни сенки“ след като видях, че Ева Грийн е в каста. Освен нея, във филма участват и Мишел Пфайфър, Хелена Бонам Картър, Джони Деп, Бела Хийткоут, Джаки Ърл Хейли и някои други. Режисьор е Тим Бъртън.

Ето трейлър:

По-късно, вече след като бях изгледал филма разбрах, че той всъщност е римейк на сапунена опера със същото име, излъчвана в Щатите в края на 60-те и началото на 70-те. Това донякъде оправдава и обяснява както слабия филм, който се е получил, така и глупавия сюжет. Още преди да гледам имах усещането, че ще остана разочарован. Е, оценката ми е твърдо 3/10.

Ето защо:

Не съм много запознат с хорър културата преди средата на 80-те, но оттогава насам вампирските истории доста са еволюирали – книги, филми, компютърни игри… И не в един и два филма сме гледали как вампири и върколаци са смъртни врагове. А тук, водени от общата кауза – защита на семейните ценности, – загърбват враждата си (която за удобство просто не съществува) и се съюзяват срещу вещица, която е истинският враг в случая. Ъ-ъ-ъ!

Отделно че историята с върколака изглежда като пришита с бял конец – през целия филм въобще не се споменава наличието на такива създания, а накрая, в сюблимен момент се появява като DEUS EX MACHINA, за да внесе ред и справедливост и да наклони везната и хода на историята в правилна посока.

Злата вещица не е сбръчкана старица, която живее в къща на кокоши крака насред гората, не! И не, не Мишел Пфайфър е вещицата, въпреки че изглежда (и е!) много остаряла. Може да е грим, но се съмнявам, предвид че тя отдавна не е в първа младост (помните как изглеждаше като Жената-котка в „Батман“, отново на Бъртън, нали?). Не, злата вещица е Ева Грийн, която във филма е руса вечномлада кучка (ела бейби, напляскай ме, че съм ти свалил филма от торент! 🙂 ), а Пфайфър влиза в роля на майката. Хелена Бонам Картър (която е жена на Бъртън и която помним още от Боен Клуб, Марла, ю ноу…) е шантавата докторка с идеи за безсмъртие.

При все че съм фен на Бъртън и световете, които създава, този не успя да ме грабне. Целият филм изглежда на прага на анимацията. Почти като нарисуван. Да, знам че е похват от творчеството на Бъртън, но този изглеждаше значително по-шантаво, отколкото бях готов да понеса. То не беше грим, то не бяха перуки, костюми, декор… Не съм почитател на такива филми. Вероятно затова и нагласата ми беше негативна още преди да седна да го гледам. Просто не е мойто кино това. И се жертвах само заради Ева Грийн. Което нямаше да ми се случи, ако за ролята на Анджелика бяха избрали Ан Хатауей или Линдзи Лоън. И двете изглеждат твърде кифленски обаче, за да бъдат избрани за тази роля. Тя и Ева Грийн не е май най-точното попадение, но поне сме свикнали да я виждаме и приемаме като кучка (с едно изключение).

До едно време си мислех, че филът е предназначен за по-млади зрители. Като Хари Потър, може би. Но наличието на няколко сцени с ясна насоченост за възрастните набързо разкараха тази ми мисъл от главата – твърде много се акцентираше върху тях, че да не предизвикат интереса, любопитството и вниманието на децата. Чудно как бихте обяснили на хлапето си яркочервената прашка на Ева Грийн върху лицето на Барнабас Колинс, затворен в ковчега…

Иначе филмът повдига въпроси по теми като вечна (споделена и не-) любов, желанието за промяна, за спечелване сърцето на избрания/ата, отказ от безсмъртие в името на любовта и желание за и домогване до безсмъртие… Но само ги повдига…

Ето някои хубавци на промо-плакатите за филма. По-големи версии на снимките – след щракване върху малките.
Джони ДепЕва ГрийнМишел ПфайфърХелена Бонам КартърБела Хийткоут

А накрая, когато злата вещица е счупена и се разпада, а принцът цуне жабата (или жабокът – принцесата)… енддейливдхепилиевърафтъра е малко странен и неочакван… щото единият от двамата е мноооооого силно омагьосан 😀 .

И евърафтъра става форевърафтър.

Става загледане само заради някой/някои от участниците и/или режисьора – всички се справят добре със задачите си. Ако причината да го гледате е друга, то разочарованието ще е пълно.